Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Love, Bid Me Welcome, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,6 (× 26гласа)

Информация

Сканиране
ganinka(2013 г.)
Разпознаване и начална корекция
Dani(2013 г.)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI(2013 г.)

Издание:

Джоана Брандън. Отново Саманта

Американска. Първо издание

ИК „Хермес“, Пловдив, 1995

Коректор: Недялка Георгиева

ISBN: 954-459-251-2

История

  1. —Добавяне

Шеста глава

Нещо тежко я притискаше към леглото. През замъгленото от съня съзнание Саманта разбра, че се намира в собствената си спалня и легло и че през цепката между завесите на прозореца се промъква бледожълт лъч светлина. В стаята бе хладно. Наистина трябваше да стане и да затвори прозореца. Но нещото, притискащо я към леглото, бе доста тежко и тя не можеше да се измъкне.

Тогава отвори едно око, погледна надолу и разбра, че тежкото нещо представлява жилеста мъжка ръка, преметната през корема й, и че краката й са обгърнати от дълъг, мускулест, космат крак.

Дрю.

В главата й проблеснаха спомените от изминалата нощ и устните й се разтегнаха в топла и нежна усмивка. Ако само преди седмица някой й бе казал, че ще намери такова удовлетворение в прегръдките на мъжа, когото бе убедила себе си, че мрази, Саманта просто щеше да се изсмее. Но ето я… отново влюбена в него, както винаги е била, чувствайки такова щастие, каквото не се надяваше никога да намери.

Бавно и коварно в съзнанието й се запровира съмнение. А оттук накъде, ужасно й се прииска да запита тя, но мъжът, чиято глава се бе заровила във възглавницата, явно още спеше.

Като изхвърли промъкналото се съмнение от главата си, тя отново се опита да достигне завивките. Изпънала шия, Саманта хвърли поглед през рамото му да огледа ситуацията. Учуди я защо Дрю не дава признаци, че му е студено. Да не би да е облечен повече от нея, а нейната кожа бе настръхнала като на скубано пиле.

Вперила поглед в отворения прозорец, Саманта искаше да стане и да го затвори, но се страхуваше да мърда, за да не събуди Дрю. По дяволите, как така не му е студено? Хвърли поглед към долния край на леглото, надявайки се да намери завивките там. Нямаше късмет.

Все пак не се предаде. Хвана внимателно китката му, повдигна ръката от корема си и лекичко я постави на бедрото му. После много, много бавно се измъкна изпод косматия крак. Остана така известно време, седнала на ръба на леглото и загледана в лицето на Дрю, притиснато към възглавницата.

Ако си бе дала труда да погледне по-отблизо, щеше да забележи, че повдигането и спадането на широката му гръд бе прекалено ритмично, имитиращо спокойното дишане на съня. Дрю я наблюдаваше изпод спуснатите почти до долу гъсти тъмни клепки.

Колко хубава бе с проблясващата в косата й светлина на настъпващия ден, в разбърканите от съня къдрици, спускащи се по стройните рамене. Очите му сънливо се спуснаха по извитите форми на перфектно изваяното тяло. Прииска му се да протегне ръка, да я докосне, да усети с връхчетата на пръстите копринената й кожа. Копнееше да я притисне отново в прегръдките си, отново да я люби, но нещо в позата, в която тя седеше, го спря.

Това безименно „нещо“, ужасно близко до самотата, внезапно бе обхванало цялото същество на Саманта и чувствата й се объркаха. Седеше, без да помръдне, забравила за отворения прозорец и завивките. Потрепери, но мисълта й бе някъде много далеч и мозъкът й не се задейства, за да й подскаже, че й става още по-студено. Дали е изпитвала това странно чувство на дезориентация, на стремеж към самонаблюдение и по-рано, когато се е любила с Дрю? И възможно ли е да е забравила това? Тя бързо се обърна към Дрю, сякаш можеше да получи отговор от заспалото му лице.

Не желаейки да стои повече така и да се опитва да мисли за неща, които не разбираше и от които се страхуваше, тя се надигна от леглото, но две огромни и игриви ръце се сключиха около талията й. Със звучен смях Дрю я придърпа обратно в леглото и я погълна в топлата си прегръдка.

— Бягаш от мен, а? — подразни я той и потисна една прозявка.

Когато Саманта почувства горещия му галещ дъх на ухото си, по тялото й пробяга тръпка, нямаща нищо общо със студа.

— Студено ми е — отвърна тя.

— Аз ще се погрижа за това — обеща й.

Като мислеше, че той има предвид завивките, които сигурно се търкаляха някъде по пода до леглото, тя леко се надигна в прегръдката му. Но Дрю обхвана с ръка изпъкналостта на бедрата й и я притисна към тялото си.

— Дрю! Студено ми е!

— Няма да ти е студено…

Като се обърна настрани, той я покри с тялото си. Тя стреснато вдигна поглед към очите му. Прочете в тях надигналото се желание и моментално усети как пламва и нейното.

По цялото й тяло, от връхчетата на пръстите на краката, се плъзна приятна топлина, накарала я да забрави, че само преди няколко секунди умираше от студ. Устните на Дрю бяха горещи и страстни, ръцете му се движеха леко и уверено, галейки всеки сантиметър по тръпнещото й в очакване тяло.

Бавно, като се опиваше от чувството за блажена топлина, излъчвано от горещата му кожа, Саманта прокара нежно пръсти по твърдия гръб, опипа с любов вдлъбнатинката на гръбнака и накрая ги зарови в тъмните къдрици, покриващи тила му.

— О, да! Докосвай ме, златното ми момиченце, искам много да ме галиш!

Ръцете му трескаво се плъзгаха по тялото й, пръстите с трепет опипваха всяка негова извивка, превръщайки го сякаш в кълбо от оголени нерви, не изпитващи нищо друго, освен замъгляващо разума, всепоглъщащо желание.

Усещанията, наситили сетивата й, когато телата им отново се сляха, не се поддаваха на никакво описание. Този път любовта им не бе нежна. Жадно и нетърпеливо телата им се втурнаха към онзи момент, който едновременно задоволяваше и изпъваше нервите, в който всеки взима и всеки дава, докато накрая напрежението, набиращо сила в тях, се освободи в порой от триумф и насита на чувствата.

Изтощен докрай, с мързеливо движение Дрю се обърна настрани, повличайки със себе си и Саманта. Притисна главата й към гърдите си и плътно я обгърна с ръце. Успя по някакъв начин да вдигне завивките от пода и двамата се покриха с тях.

— Спи, любов моя — залюля я той и щастливо въздъхна.

Целуна я нежно по рамото, после я погали по корема, плъзна ръка нагоре и накрая я спря, собственически обхванал розовото връхче на гръдта й.

Сгушена уютно в тялото му, със замъглено от съня съзнание, Саманта се запита чий стомах къркори — неговият или нейният. Намерих и аз за какво да мисля, помисли си, усмихвайки се, и леко и блажено се отпусна в прегръдките на съня.

Цели часове по-късно прекрасният сън, който сънуваше, бе прекъснат от промъкващата се в стаята светлина. Тя изръмжа недоволно в просъница и се обърна да се скрие под завивките.

Над нея весел мъжки глас заяви:

— О, не, няма да стане.

Чифт силни ръце безцеремонно я обхванаха през талията и я обърнаха по гръб. Саманта замахна с ръка, стиснала здраво очи.

— Събуди се, спяща моя красавице. Вече е сутрин, кафето ври и имам изненада за теб. — Дрю се засмя, с лекота възпирайки я да се обърне и отново да се завие. — Повече няма да ти дам да спиш, така че по-добре се откажи. Хайде! — плесна я игриво по бедрото.

Как му се удаваше тая проклета бодрост рано сутрин бе нещо, което умът й не можеше да побере, но това винаги я бе изумявало. Тоя човек можеше да не спи половината нощ, но това не му пречеше на сутринта да стане рано, отвратително бодър.

— Но днес е неделя — измънка тя. — Нека поспя още няколко минутки.

— Все същата си — изкиска се той. — Тия няколко минутки, за които ме молиш, ще ги прекараш под душа. Аз вече си го взех.

Докато говореше, той отиде към вратата и Саманта се запита дали ще се осмели да прекара няколкото скъпоценни минутки точно там, откъдето не й се мърдаше.

Съблазнителният аромат на прясно сварено кафе бе нещо, на което не можа да устои. Въпреки копнежа да се върне към топлия уют на огромното си легло, тя спусна краката си на пода и послушно зашляпа боса към банята.

Няколко минути по-късно, облечена в светлобежов свободен панталон и плетена блузка без ръкави, тя застана пред огледалото и започна да мие зъбите си. Почуди се дали да събере косата си отзад с панделка, или да я остави свободна. Накрая я събра отзад в стегнат кок и се отправи към кухнята при Дрю.

Той бе седнал на масата с чаша кафе в ръката, забил поглед в сутрешния вестник, разстлан на масата пред него.

Усетил появата й, той се обърна. Без да пропускат нищо, очите му се плъзнаха по цялото й тяло, за да се спрат накрая на красиво оформените устни. Ужасно му се прииска да я целуне.

— Изглеждаш точно като любимата ми закуска — каза той. Надигна се от стола и се отправи към нея, а намерението му ясно пролича в широката му усмивка.

Знаейки какво ще се случи, ако го допусне близо до себе си, Саманта отстъпи назад и се засмя, успешно измъкнала се от протегнатите му ръце.

— Ако по тоя начин искаш да ми кажеш, че се измъкваш от приготвянето на закуската, сбъркал си. Умирам от глад и в момента за мен няма нищо по-хубаво от прочутите ти препечени филийки.

Като се изплъзна с грациозно движение на ханша от алчно протегнатите му ръце, тя отиде до шкафа над мивката и започна да вади чинии и чаши.

— Какво, да не искаш да кажеш, че аз трябва да приготвя закуската? — запита я Дрю с невярващ глас. — Не мисля, че говориш сериозно.

Сложил ръце на тънкия си кръст, Дрю безпомощно огледа заляната от слънце стая. Използвайки моментната му разсеяност, Саманта подреди чиниите на масата.

— Май е сериозно — изкоментира той с преливащ от смях глас. — Е, добре, къде е престилката ти?

Няколко часа по-късно Саманта се тръшна на дивана изнурена и с въздишка на облекчение изрита обувките от пулсиращите си стъпала. След като закусиха и почистиха кухнята, Дрю бе предложил да излязат на разходка. Разходка ли? На новобранците в армията сигурно им е било по-лесно, помисли си тя, разтривайки изтръпналото си стъпало. Бяха поели по черния път покрай парка, после обиколиха магазините, надзъртайки от време на време в тях също като туристите.

Не знам как го прави, помисли си тя, спомняйки си, че Дрю изобщо не изглеждаше уморен като нея. С усилие се надигна от дивана и отиде до банята да се изкъпе.

Мускулите й трепереха от умора, докато се събличаше, и тя с удоволствие се пъхна под освежителните струи на горещия душ. Косата й стоеше на пръчки и миришеше на пот и трева. Облегната на стената на кабинката, за да не падне, Саманта с усилие вдигна ръка към шампоана на поличката.

По-късно, след като изсуши косата си, тя навлече нощницата и тъкмо се канеше да потърси комфорта на леглото, когато на вратата се звънна.

— Дрю, ако си ти, този път не си познал, приятелю — изръмжа тя.

Навлече пътем пеньоара си и тръгна към вратата. Отвори и замръзна на прага. Пред нея стоеше последният човек на света, когото искаше да види.

— Пак ли си тръгнал на обиколка, Бил? — каза тя и пръстите й конвулсивно се свиха около топката на бравата.

— Ама че странно изобретение е направил татко Бел[1] — заядливо отбеляза той и се засмя. Смехът му зазвъня в ушите й, а обувката му, номер четиридесет и шест, мръдна напред да попречи на Саманта да му тресне вратата под носа. — Не ще да работи, ако човекът, с когото искаш да говориш, не вдига слушалката. Къде беше цял ден?

Тя сведе бавно поглед към протегнатия напред крак, пречещ й да затвори вратата, после го вдигна към лицето му. Тъй като нямаше право да задава въпроси, нямаше право да получава и отговори.

— Ужасно късно е, Бил, и съм много уморена.

Бил прокара нервно пръсти през ленената си коса.

— Може ли да вляза, Сами? — попита той и без да дочака отговор, бутна вратата и влезе.

Протестът на Саманта бе заглушен от гласа му:

— Едно кафе ще ми дойде добре. Имаш ли готово?

Той й се усмихна, отмествайки се встрани, за да й даде възможност да затвори вратата.

— Ще ти направя нес.

С възмутено вирната брадичка тя блъсна вратата, обърна се и с рязка крачка профуча покрай него. Като ръмжеше тихичко от яд, влезе в кухнята. Имаше нужда от питие, силно при това.

След като сложи чайника с водата на котлона, Саманта се облегна на мивката, скръсти ръце на гърдите си и зачака Бил да й каже защо е дошъл по никое време.

— Е, Бил, казвай какво искаш — обади се тя накрая.

— Само да съм с теб — отвърна той с мазен глас.

Устните му се разтеглиха в хлапашка усмивка, имаща такъв успех сред дамите. Само че този път не бе улучил дамата.

— Когато казвах, че имаш добър вкус, забравих да добавя, че трябва да подбираш и времето кога да го проявяваш — каза тя с нисък глас и мускулчето в ъгъла на устата й потрепери заплашително.

Усмихнатите му очи похотливо се плъзнаха по нея, спряха се на разпуснатите коси, на хлабаво завързания пеньоар, под който се виждаше част от бледожълтата й нощница, и стигнаха до потъмнелите от слънцето глезени, подаващи се отдолу. Ъглите на голямата му уста се повдигнаха нагоре в усмивка, съответстваща на очите.

— Хайде да зарежем кафето и да излезем да се повозим малко — предложи той. После се приближи до нея, постави ръце на раменете й и я привлече към себе си. — Купих си нова кола. Затова те търсих цял ден — да излезем и да се повозим в нея.

Саманта се усмихна сдържано.

— Казах ти вече, Бил. Повече никога няма да излизам с теб.

Без капка смущение той се ухили.

— А аз ти казах, че няма да приема не за отговор. Точно както съм ти казвал и друг път — разбери, че принадлежиш на мен.

Твърде уморена, за да предложи нещо друго на вниманието му, Саманта изсумтя по неподходящ за една дама начин и се обърна да му приготви кафето. Мислейки да го изхвърли след първата чаша, тя изсипа кафявите гранули в чашата и я напълни три четвърти с вряла вода.

— Ето ти кафето. — И тонът, и изражението й бяха недружелюбни. — И след като го изпиеш, смятам да ти предложа да си тръгнеш. Късно е, аз съм уморена и утре трябва да ставам рано за работа.

Очите му светнаха със странен блясък, после се свиха замислено.

— Знаеш ли, може и да не ходиш на работа! Имам много пари и голяма къща, която стои празна, след като Сали и Марша се омъжиха.

— Благодаря, но не мога да приема.

— Ще се оженя за теб, ако държиш на това — промърмори той.

— Не е това, Бил — възрази тя меко. — Не те обичам, разбираш ли? Няма значение дали ми предлагаш женитба или не.

Сърдечният му смях прогърмя в тихата стая.

— По начина, по който го каза, още малко и щях да ти повярвам. Но знам, че не е така. Перушината ти настръхна само защото си помисли, че просто искам да си живея с теб и нищо повече, нали? Но аз ще се оженя за теб, Сами.

Саманта стисна зъби отегчено. Нямаше смисъл. Както обикновено, Бил мислеше само за себе си. Тя отметна един кичур, падащ постоянно на лицето й, после го пъхна зад ухото си.

— Изпий си кафето и си върви, Бил.

— Ела и седни при мен да ми правиш компания.

Той взе чашата с едната ръка, а с другата я хвана за китката. Саманта неохотно се помъкна след него и седна до масата, надявайки се, че той няма да се бави с кафето.

— Какво става из „Хогън“? — попита той пресилено любезно. Прокара пръст по ръба на чашата, после вдигна към нея светлокафявите си очи.

— О, нищо особено — отвърна тя с прозявка. — Нищо такова, за което си струва да си хабим дъха.

— Джини още ли има проблеми с момчетата?

— Не повече от обикновено.

През полуспуснати клепачи Саманта огледа приятните черти на лицето му и се запита дали не би могла да прехвърли вниманието на Бил върху Джини. Това би могло да реши проблема й по съвсем безболезнен начин.

— Лошо. Лари би могъл да положи повечко грижи за нея.

Саманта зяпна.

— Какво искаш да кажеш?

Той се засмя.

— Ама ти не знаеш ли? Двамата доста добре се забавляват след работно време.

Това бе нещо ново, но Саманта успя да прикрие изненадата си. Прозя се престорено, после стана.

— По-добре да си тръгваш, Бил. Трябва да си почина — заяви тя твърдо. После взе чашата му, обърна се рязко и отиде до мивката да я измие.

Бил се изправи, разтривайки врата си със смутено изражение. Явно бе, че не може да се сети да е направил нещо лошо, но също така явно бе, че тя се кани да го изрита.

— Сигурно си наистина уморена — каза той накрая с тих и извинителен глас. — Както каза, утре ще трябва да ставаш рано.

Тръгнала след него като дебнещ хищник, Саманта го изпрати до вратата и въпреки че от време на време накуцваше, твърдо бе решила да го изрита, ако се наложи.

На вратата Бил се спря, обърна се и й се усмихна.

— А утре ще се видим ли? Да обядваме заедно?

— Не, Бил. Нито ще обядваме, нито ще се виждаме утре или когато и да било.

— Ще видим — парира той с такава увереност в гласа, че на Саманта й се прииска да го ритне в чатала.

Тази вечер късметът решително я бе напуснал. Когато отвори вратата, за да изпрати Бил, на прага бе застанал Дрю, тъкмо вдигнал юмрук, готов да потропа.

Последва кратко, изпълнено с напрежение мълчание и Саманта вдигна немигащ поглед към Дрю. Стомахът й се сви, но тя успя да придаде на лицето си спокойно изражение и скри обхваналото я смущение.

— Здрасти, Сами. Минавах наблизо и рекох да изпия чаша кафе при теб. — Той врътна глава към Бил и леко се усмихна.

— Хей, здрасти, Гарет. — Гласът му бе хладно учтив и Саманта зяпна изумена.

— Вие се познавате?

— Виждали сме се — отговори кратко Дрю.

— Кингстън и аз се запознахме няколко дни преди да си дойдеш от отпуска — поясни весело Бил.

— Доколкото разбирам, тръгваш си? — обърна се Дрю към Бил с тон, в който звучеше повече подкана, отколкото въпрос.

Няколко секунди двамата се гледаха като борци, спокойно и уравновесено, без да усещат неловкото положение, в което бяха поставили Саманта.

Най-сетне Бил се обърна към нея и с добре пресметнат глас, като че потвърждаващ някаква уговорка, каза:

— Е, Сами… Утре ще се видим. Около единайсет. — После бързо си тръгна, за да не даде на Саманта възможност да се окопити и да опровергае провокацията.

— Няма нужда да правиш трагедия от това, любов моя — увери я Дрю безгрижно и се засмя. Смехът му обаче бе унил. — Още като те видях за първи път преди години, разбрах, че от време на време ще ми се налага да се сблъсквам с типове като Гарет.

— Независимо от това, което каза Бил, Дрю, утре нямам никаква среща с него.

Дрю се усмихна с явно облекчение.

— В такъв случай не се безпокой за него, любов моя. Ще се оправя някак и сам.

Да, но не за моя сметка, помисли си тя и се запъти обратно към кухнята. Изведнъж изпита отчаяна нужда от чаша силно кафе. Чу зад себе си как Дрю влезе, затвори вратата и леките му стъпки я последваха в кухнята.

— Точно това, което ми трябва — обади се спокойно той зад гърба й, като видя, че слага кафето на котлона. — И ако нямаш нищо против, смятам да нападна хладилника ти. Не съм ял нищо от обяд.

След като извади необходимите за два омлета неща, той я избута встрани и през следващите няколко минути Саманта само седеше на масата и го гледаше как се движи с лекота из кухнята.

— Няма да е зле да те наема да ми готвиш — закачи го тя, докато той донесе тигана на масата и прехвърли омлетите в две чинии.

— Да, но аз знам какъв начин на заплащане да поискам — отвърна на закачката той.

— А пък аз съм готова с удоволствие да го приема — отвърна тя с весело пламъче в очите.

Половин час по-късно Дрю и Саманта оправиха кухнята и се преместиха в предната стая да изпият кафето си.

— Беше превъзходен, Дрю. Може би най-добрият омлет, който съм вкусвала от години. — С доволна въздишка тя се отпусна на дивана.

— Благодаря.

Той обгърна чашата си с длани и се наведе напред, опирайки лакти на коленете си. За момент остана така, сякаш замислен за нещо неприятно, и Саманта се запита какво ли може да е.

Не го видя да си оставя чашата, но когато отново се облегна назад, ръцете му бяха празни.

— Не ти ли хареса кафето? — попита го тя и сложи чашата си до неговата. Кафето бе твърде силно за нея.

— Има едно нещо, което би ми харесало повече. — Полуобърнат към нея, той протегна едната си ръка и я привлече към себе си, а с другата повдигна брадичката й. Докато устните му бавно се спускаха надолу, за да срещнат полуотворената й уста, Дрю прошепна: — Но си твърде уморено, момиченцето ми, затова ще ти кажа само лека нощ.

Както бе изтощена, неговата деликатност едва не я събори. Устните й нетърпеливо се отвориха под лекия натиск на неговите. Ръцете й се вдигнаха нагоре, обвиха шията му и го притиснаха към нея.

— Късно е — прошепна той, но ръцете й не го пускаха. Дрю се засмя тихо и захапа пълната й долна устна със зъби, стискайки съвсем лекичко. После продължи: — Тъй като вече знаеш толкова много за мен, любима, нямам нищо против да ти кажа: толкова съм уморен, че още малко и ще падна. Единствената причина, поради която дойдох, вместо просто да ти се обадя, бе, че нещо ми подсказа, че може би имаш нужда от мен. И както се оказа, не съм сбъркал. — Наведе се и леко прокара устни по нейните. — Хайде, лягай си, Сам, утре ще се видим.

После пъхна ръце под гъвкавото й тяло и я вдигна, сякаш бе малко дете. Нежно я притисна към себе си, отнесе я в спалнята и внимателно я сложи в средата на леглото.

— Лека нощ, скъпа — каза й вече от вратата. — Не се безпокой, ще заключа. — Хвърляйки последен поглед към малката купчинка под завивките, той се обърна и излезе.

Докато се унасяше в сън, Саманта си мислеше за Дрю.

Толкова й бе скъп. По мъжки самоуверен, той изобщо не се страхуваше да проявява нежността си. А и как смело си призна… Колко мъже биха признали, че се чувстват твърде уморени, за да легнат с нея? Само мъж като Дрю, на когото не се налага да доказва, че е мъж.

Бележки

[1] Александър Бел — изобретателят на телефона. — Б.пр.