Тереза Медейрос
Вампирът, който ме обичаше (3)

Глава втора

В същия този момент Джулиън Кейн нямаше нищо против да бъде без душа почти толкова, колкото имаше против да бъде трезвен. Походката му бе преминала от олюляване в стабилни крачки, но дори те бяха лишени от обичайната си грация поради изтощение и жажда.

Обърна навън джобовете на жакета си, само за да открие, че са печално празни. Може би не трябваше толкова прибързано да изоставя Кътбърт върху стълбите на градската къща на баща му, намираща се на Кавендиш Скуеър.

Къби мълчаливо изпразваше съдържанието на стомаха си в любимите на графа азалиеви храсти, когато старият мъж подаде глава от един прозорец на горния етаж с килната нощна шапчица и изкрещя:

— Какво си сторил на момчето ми, Кейн? Моят Кътбърт беше добър младеж, преди да започне да се движи с такива като теб. Син на Сатаната!

Джулиън внимателно бе подал нестабилното туловище на Кътбърт на един слуга, преди да свали почтително вълнената си шапка в посока на графа.

— Лека нощ и на Вас, милорд.

Старият мъж бе замахнал с възлестия си юмрук към него с такава ярост, че Джулиън се бе притеснил, да не би да се прекатури през прозореца и да си счупи малоумната глава.

Той тъкмо поклащаше глава при този спомен, когато облечените му в ръкавица пръсти попаднаха на дупка в копринената подплата на джоба на жакета му. Извади оттам един-единствен потъмнял шилинг и го задържа пред себе си.

— Ейдриън винаги казваше, че имам късмета на самия дявол — промърмори той.

Но дяволът беше този, на когото днес не му провървя, помисли си печално. Ако обстоятелствата бяха различни, в момента, в който Уолингфорд бе стрелял с пистолета си, старият Сатана щеше да стои на портите на Ада и да точи рогата си в очакване.

Колкото и да бе странно в онзи миг, вместо вонята на сяра, бе усетил дъха на рая. Това не бе първият път, в който го преследваше този особен аромат. Преди време едва доловимото ухание го бе поразило в тясна уличка на Кайро, надвивайки екзотичните аромати на канела и куркума. Полъхът му се бе промъкнал и в мансардата му в Париж през зацапания със сажди прозорец, принуждавайки тялото му да изгаря от жажда. Беше го подушил във вятъра, насред калното бойно поле в Бирма, докато ноздрите му все още се давеха в миризмата на кръв и пушек. Това благоухание, толкова скъпо и познато, беше накарало вътрешностите му да се свият в болезнен копнеж за дом, който никога нямаше да има.

То не ухаеше на парфюми с мирис на гардения или жасмин, каквито използваха жените, които толкова често му осигуряваха едновременно развлечение и храна. То беше сладкото ухание на сапун и розмарин от кожата на млада жена — невинност и съблазън, примесени в опияняваща омая. То беше ароматът на тъмните копринени момичешки къдрици, които милват бузата му, докато тя се навежда над него, за да прелисти нотните страници, докато той свири на пианото си, точно преди да му подари закачлива усмивка.

Джулиън се постара да прогони безмилостно спомена, както бе правил безброй пъти досега. Закрачи безцелно в спускащата се нощ като подхвърляше монетата от едната си ръка в другата. Вярно, че не можеше да си позволи повече от един залог на карти, но вероятно щеше да успее да придума някоя благосклонна жена да го съжали.

Повдигна яката на зимното си палто, за да се предпази от ледените късове от снежинки, пресече улицата и се вмъкна в една от игралните дупки на Ковънт Гардън, място с достатъчно лоша слава, за да приветства радушно дори създания като него.

 

 

Джулиън наистина имаше късмета на самия дявол. След по-малко от два часа, той стоеше на масата за облози пред голяма купчина пари. С помощта на смъртоносна комбинация от чар, хитрост и умения, бе успял да изтъргува онзи единствен шилинг за проблясваща камара от монети и банкноти. Едва ли щяха да са достатъчно, за да се отърве от Уолингфорд и заплахите му относно затвора за длъжници за повече от един ден, но му гарантираха, че няма да прекара нощта сам.

Или гладен.

Нежно погали кръста на тъмнокосата красавица с дълбоки бадемови очи, кацнала на коляното му и с това си спечели ревнив поглед от златокосата кокетка, която бе обгърнала раменете му подобно на хермелинов шал. Всеки път, когато обърнеше глава към нея, го заливаше миризмата на евтината лавандулова вода, която тя бе използвала, за да отмие вонята от последния комарджия, когото бе забавлявала на горния етаж.

Докато останалите трима мъже на масата наблюдаваха, неспособни да скрият обнадеждените си изражения, бледите пръсти на Джулиън обърнаха картите с небрежна елегантност и ги разстлаха като ветрило, за да покажат поредната печеливша ръка.

Един от съотборниците му простена, а втори захвърли отвратено картите си.

— По дяволите, Кейн! Късметът ви без съмнение е свръхестествен!

— И аз така съм чувал — промърмори Джулиън, докато мъжете нетърпеливо прибираха цилиндрите и бастуните си и напускаха масата, оставяйки зад себе си няколкоседмични надници.

Джулиън се облегна назад в стола и протегна дългите си крака, като едновременно с това разсеяно галеше заоблените хълбоци на брюнетката. Взря се в мъглата от цигарен дим и пушек от пури и се огледа за следващите си жертви. Повечето от редовните посетители на клуба бяха изчерпали активите си, както и кредита си, в по-реномирани заведения като Уайтс и Буудълс. Осезаемо чувство на безразсъдност витаеше около тях, подобно на онова, което Джулиън бе виждал в бордеите за опиум и хашиш в Истанбул и Банкок. Пръстите им потрепваха нетърпеливо, а очите им проблясваха, докато чакаха началото на всяка следваща игра. Не би трябвало да се затрудни да примами в капана си един-двама рентабилни търговци и копелето на някой обеднял благородник.

— Що не заре’иш картите и ни си поиграйш малко с мен, гос’ине? — прикани го брюнетката и се настани по-удобно в скута му.

Блондинката се протегна над рамото му, за да му налее нова чаша портвайн от полупразната бутилка на масата. Тя запърха със светлите си мигли към него и притисна пищните си гърди към мускулестите очертания на рамото му.

— Ако си изиграйш правилно картите, любовнико, можи да спичелиш и двете ни тая нощ.

Джулиън се намести на стола. Усилията им бяха безспорно… разгорещяващи, но той не беше все още готов да изостави играта.

— Търпение, мили мои — каза им той. — В момента късметът е единствената ми любовница и проклет да бъда, ако я оставя сама в студено и празно легло, когато е все още топла и желаеща.

Докато блондинката хапеше ухото му в израз на протест, той заличи намръщеното изражение на брюнетката, целувайки бавно и чувствено начервените й устни.

Някой прочисти гърлото си.

Звукът съдържаше толкова остра нотка на неодобрение, че Джулиън едва устоя на импулса да застане мирно, като провинил се ученик, направил някоя беля. Бавно вдигна глава и видя точно пред себе си някаква жена, която бе застанала на сантиметри от стола му.

Не, не жена, а дама, поправи се мислено, когато погледът му се спусна от кадифената й наметка с яка от норка в бургундско до украсеното с перо боне, поставено върху вдигнатите във висока прическа блестящи черни къдрици. Препълнена атлазена дамска чантичка се поклащаше от ръката й, а панделките на торбичката бяха стегнати здраво. Изисканата кройка и качеството на дрехите й контрастираха поразително с износените претруфени одежди на повечето от посетителите на клуба. Като че ли я обгръщаше проблясващ ореол, който я държеше настрани от цигарения дим и грубия смях, които изпълваха залата. С крайчеца на окото си Джулиън забеляза, че тя вече привличаше чуждите погледи — някои любопитни, други бдителни, а трети — открито хищнически.

И преди бяха срещали жени като нея. Богати дами с неутолим апетит към големите залози. Тъй като на представителките на нежния пол бе забранено да посещават най-реномираните клубове, където често се отбиваха техните съпрузи, те бяха принудени да търсят забавления в коптори като този. Дотолкова бяха пленени от тръпката на играта, че с желание залагаха репутацията и късмета си за едно завъртане на зара или обръщане на някоя карта.

Често се случваше някоя дама да играе, докато не загуби и последната монета, която носи в себе си, при което й оставаше един-единствен начин да плати дълговете си. Поради някаква причина Джулиън не можеше да понесе мисълта, че тази жена ще бъде принудена да придружи някой алчен комарджия до една от стаите на горния етаж. Стомахът му се бунтуваше при представата как непохватни мъжки ръце я блъскат на колене и свалят нелепото боне.

Мрежестият воал, прикрепен към широката периферия засенчваше очите й и й придаваше неустоимо мистериозно излъчване. Всичко, което можеше да види, бе извивката на скулите, трапчинките, заострената брадичка, която предполагаше сърцевидно лице и сочни устни, перфектно оформени, подходящи за целувки и други още по-греховни удоволствия.

С известни усилия той отмести погледа си от устата й и го насочи към кадифената панделка в бургундски цвят, която тя носеше около врата си като украшение. Спря очи върху дългата й изящна шия, където пулсът й, почти незабележим за невъоръжено око, играеше при всеки удар на сърцето й. Джулиън рязко отклони жадния си взор, преди да се поддаде. Повдигна чашата към устните си и отпи голяма глътка портвайн с ясното съзнание, че алкохолът бе блед заместител на това, за което копнееше.

— Може ли да поговоря с теб? — попита тя с нисък и плътен глас.

Той погледна лениво в нейна посока, но преди да успее да отговори, брюнетката отсече рязко:

— Тря’а да се обръ’аш към него със „сър“! Той йе рицар, на’стина, ръкоположен от сами’ крал. Истински гирой.

— Моят гирой — измърка блондинката и спусна ръката си към отворената яка на ризата му, прокарвайки пурпурните си нокти по къдравите косми на гърдите му.

Възхитителните устни на дамата се присвиха отвратено. Или може би това бе друга емоция, която Джулиън не успя да разпознае.

— Много добре… сър. Чудех се дали бих могла да поговоря с вас — повтори тя с презрителен тон, който целеше да отпъди компанията му. — Насаме.

Това бе най-интригуващото предложение, което бе получавал тази нощ. Явно дамата търсеше нещо повече от тръпката на играта. Той беше срещал жени като нея и преди, и то в почти всеки град, в който е бил по света. Жени, които притежаваха толкова греховна жажда, колкото беше и неговата. Жени, които разпознаваха и умишлено търсеха създания като него, изправяйки се пред опасност и смърт, като че ли те бяха най-умелите любовници. Той заговори като мълчаливо проклинаше останките на скрупули у себе си.

— Страхувам се, че не мога да ви помогна, мис. Както сама виждате, цялото ми внимание е… — той плъзна ръка от хълбока на брюнетката към заобленото й бедро — ангажирано.

— Най-добре припкай обратно към илигантната си карета, миле’ди — обади се брюнетката. — Голям вълк, като този, ши та схруска на една хапка.

Златокосата проститутка обви ръце около шията на Джулиън.

— Той съ нуждай от жена, а не от дама.

— Или от две — възрази брюнетката, с което предизвика дрезгавия смях на другата жена.

Джулиън отпи нова глътка портвайн, за да уталожи угризенията, в очакване жената да се обърне и изгуби в нощта.

Вместо това сочните й устни се извиха в най-сладката усмивка.

— Неприятно ми е, че ви отнемам от тези толкова ослепителни жени, но наистина настоявам.

Джулиън обиколи с поглед клуба с ясното съзнание, че разговорът им вече започва да привлича много повече от случаен интерес.

— Това място не е подходящо за жена като вас. Защо не се приберете у дома, преди съпругът ви да се събуди и да осъзнае, че сте изпълзели от леглото му? — Той изви нагоре тъмния полумесец на едната си вежда и й отправи най-ледения си поглед, този, който бе известен с това, че смразява дори възрастни мъже за секунди. — Ако се застоите, се опасявам, че ще съжалявате.

Тя вирна брадичка, а усмивката й избледня.

— Заплашвате ли ме, сър?

— Ако искате, може да го приемете като предупреждение.

— А ако реша да не взема под внимание вашето предупреждение?

— Тогава вие сте проклета малка глупачка — отсече, без да се извинява за грубите си думи.

— Няма да си тръгна, преди да получа това, за което съм дошла. Задължен сте ми и съм тук, за да изплатите дълга си.

Тя посегна с разтреперани ръце, разкривайки дребната пукнатина в хладнокръвната си фасада, и свали бонето си.

За една кратка секунда Джулиън беше почти благодарен, че е вампир, тъй като му коства нечовешко усилие да задържи лицето си в безразлична гримаса. Тя беше несъмнено най-красивата жена, която някога бе виждал. Черните й къдрици, вдигнати във висока прическа, бяха в идеална хармония с изящно извитите й вежди и невероятно гъстите мигли, които обрамчваха очи в същия тъмносин цвят, какъвто имаше Егейско море в полунощ. Деликатните кости на лицето й се стесняваха при брадичката и разширяваха при скулите. Последните бяха облагородени с естествена руменина, сякаш някой беше взел розови цветчета и бе оцветил леко сатенената й кожа. Тя притежаваше непринудена изтънченост, която никои от скъпите пудри и червила в света не биха могли да пресъздадат. Устните й се къдреха едва забележимо в ъгълчетата, достатъчно, за да накарат мъжа да се чуди дали тя се смее с него или на него.

И всичко, за което можеше да мисли Джулиън, изправен пред подобен образец на женската красота, бе, че му се искаше тя да си сложи отново проклетата шапка. Без воала, който скриваше очите й, погледът й бе прекалено прям. Прекалено предизвикателен. Прекалено син. Рязко се изправи на крака и почти събори бъбривата брюнетка на пода в отчаяно желание да избяга от нея поради причини, които дори не проумяваше.

Джулиън разклати останалия на дъното на чашата портвайн, преди да го поднесе към устните си.

— Ти не може да си един от кредиторите ми, скъпа моя, защото аз непременно бих си спомнил някой прекрасен изпълнител като теб — каза той, придавайки на думите си нотка, която бе невъзможно да се подмине. — И след като не си мой кредитор, ти предлагам да се отместиш от пътя ми, тъй като нямам намерение да говоря с теб.

Върна чашата на масата със силен трясък, хвана брюнетката за ръка и направи крачка към стълбището на горния етаж.

— Точно тук грешите, мистър Кейн. — Този път пръстите й бяха непоклатими, когато се пресегна, дръпна рязко кадифената лента от врата си и я захвърли на масата, като че беше залог, на който той не можеше и да си мечтае да отговори.

Джулиън замръзна на мястото си, хипнотизиран от гледката на елегантната й шия, която трябваше да е розова и безупречна, както подсказваше красотата й, но вместо това беше обезобразена от избледнелите белези на две открояващи се прободни рани.

Докато вдигаше невярващ поглед, за да срещне предизвикателството в сините очи на Порциа Кабът, той знаеше, че късметът най-накрая го бе напуснал.