Бренда Джойс
Чудото (8)

Глава 8

Каквото и да ставаше, той щеше да се държи на разстояние от нея. На всяка цена.

Стаята на Джулиън тънеше в мрак. Огънят в камината беше догорял, но той не лягаше.

Стоеше неподвижно до прозореца и се взираше в тъмната нощ. От него се виждаха белите овчици върху тъмната повърхност на залива. Само ако можеше да престане да мисли за нея. За нея. За Лиза. Не искаше да мисли за нея като за своя съпруга. Въпреки това нейния образ го преследваше. Какво искаше тя? Да го съблазни? Това беше направо смешно! Но на него не му беше до смях. Завладя го отчаяние.

Джулиън закри с ръка лицето си и тръпка премина по тялото му. Твърде късно разбра грешката си: ожени се за очарователно невинно момиче, добро по природа и прекалено красиво! Как можа да бъде такъв глупак! Трябваше да свърже живота си с жена не в първа младост, някоя като Кармина Вандербилд, която беше на пазара на невести толкова години, че светските дами изгубиха броя им. Тогава нямаше да бъде толкова изкушен.

Джулиън проклинаше тялото си за предателството. Какво и да си внушаваше, той беше просто мъж и не можеше да се бори със страстта. Лиза го вълнуваше! Той искаше да мисли за нея, като за стайно растение, изнежено и крехко. Но разбираше, че не е така. Тя притежаваше железни нерви, голяма решителност и храбростта на сто лъва. Въпреки това оставаше наивна, невинна и с изключение на неуспешния й опит за съблазняване, неспособна на каквито и да е действия. Всички чувства се отразяваха на лицето й и в златистокафявите й очи. Днес вечерта той отново я обиди. А как не му се искаше! Тя изпитваше нещо повече от обида и състрадание. Джулиън си спомни погледите, които си размениха, когато й помогна да се изправи. Господи, тя също го желаеше!

Ръката му се плъзна надолу и докосна панталоните си. Представи си, че Лиза го докосва, и през тялото му премина трепет. Как щеше да живее така! Трябваше да стои по-далече от жена си! О, боже, наистина по-далеч! Но вътрешния му глас шептеше: А какво, ако… ако тя се окаже в леглото ти? По дяволите, какво ще стане тогава?

Той дръпна ръката си и неволно бутна вазата с цветя. Парчета порцелан със звън се посипаха по пода. Джулиън простена. Вазата беше подарък от бабата на майка му. Ама че досадно, че я разби! Но Джулиън съжаляваше не само за вазата. Той съжаляваше за миналото, за настоящето — и се боеше от бъдещето. Като дишаше тежко той се приближи до бюфета и си наля чаша уиски. Едва ли щеше да успокои желанието в тялото му, но нямаше избор. На всяка цена трябваше да потуши страстта. Завинаги. Така, както трябваше завинаги да заглуши и зова на сърцето си.

 

 

През последните дни Лиза не виждаше Джулиън. На сутринта след неудачния й опит за съблазняване той замина. Остави й само кратка бележка:

„Важни дела изискват моето присъствие в Лондон. Съжалявам.

Джулиън Сейнт Клер“.

В първия миг Лиза не повярва на очите си. Той бягаше от нея.

Сега седеше с Робърт на тревата върху червеното плюшено покривало, а до тях имаше ястия от пържено пиле, зеленчукови салати и горещи хлебчета. През цялото време си мислеше за Джулиън и колко й се искаше онази вечер да бе завършила по друг начин!

Сега вече Лиза не се съмняваше, че Робърт грешеше. Тя не можеше да съблазни Джулиън и да го накара да се влюби в нея. Той живееше с миналото, а тя — в своята младост и безпомощност, не можеше да го измъкне от там. Сърцето й беше разбито и молеше Бог да й даде сили!

Робърт игриво я дръпна за косите.

— Давам пени за мислите ти, сестричке.

Лиза се усмихна слабо:

— Не мисля, че струват и толкова.

Робърт, с разкопчано яке и без шапка, лежеше на една страна, обърнал бледото си лице към майското слънце. Ако не беше толкова блед и нямаше сенки под очите, Лиза никога нямаше да помисли, че това е човек, осъден да умре.

— Тогава ще се опитам да отгатна — усмихна се той. — Мислиш за моя брат-глупак.

Лиза обхвана с ръце коленете си.

— Да.

— Той се бои от теб, Лиза. Бои се от собствените си чувства. Затова избяга.

— Иска ми се да си прав! Но след снощи, той вероятно вече няма да иска да ме види — отвърна Лиза. Тя му бе разказала почти всичко.

— Напротив, мисля, че вчерашната нощ е минала успешно.

— Как може да говориш така? — попита Лиза. — Беше толкова ужасно! Дори не можеш да си представиш!

— Ти нали няма да се предадеш?

Лиза го погледна. Как можеше да се предаде? Бяха изминали няколко дни и тя вече не се чувстваше унизена, но не можеше да изхвърли образа на Джулиън от сърцето си.

Често си спомняше жадния му поглед или си представяше как той закрива лицето си с ръце, а тялото му се тресе от ридания.

— Защо той я е обичал толкова много?

Робърт помръкна.

— Разбираш ли, когато тя се самоуби, и двамата бяха много млади. Мелани беше красива, нежна и уверена в себе си, а Джулиън — много неуверен човек. Мисля че, ако я беше срещнал сега, нямаше да се влюби в нея, но тогава те много си подхождаха.

— Той все още е влюбен в нея — тъжно каза Лиза. — Влюбен в призрака й.

Робърт седна и печално се усмихна:

— Ти наистина ли мислиш, че Джулиън все още е влюбен в нея?

Лиза се изправи, сърцето й бясно препускаше.

— Навярно в душата му се борят много чувства — замислено произнесе тя. — И е много вероятно любовта да е едно от тях.

— Мисля, че в душата на брат ми има едно-единствено чувство. И това е чувството на яд към себе си.

Лиза удивено го погледна.

— Да — бавно каза тя. — Джулиън действително е ядосан. Но не съм уверена, че плана ти ще сработи. Съмнявам се, че имам достатъчно женско очарование да излекувам душата му и да разтопя сърцето му.

 

 

Джулиън остана в Лондон две седмици, през които се занимаваше с делата си. Изплащаше дълговете за последните десет години и възстановяваше кредитите. Колкото повече приближаваше Касъл Клер, толкова по-силно искаше да види Лиза. През цялото това време той не преставаше да мисли за нея. Не успя да я забрави. И сега мислите му бяха само за нея. А ако тя си бе тръгнала, през това време? Това нямаше да го учуди. Би почувствал облекчение, и разочарование.

О’Хара го посрещна в библиотеката.

— Нейна светлост е на пикник с брат ви — обяви той.

Джулиън изпита ревност. Той разбираше, че е глупаво, защото Робърт се отнасяше към Лиза като към сестра. Въпреки това ревността не го напусна. Ами ако Лиза се е влюбила в Робърт? Много жени ставаха жертва на обаянието му.

— Сами ли са? — попита той.

— Да, милорд — усмихна се О’Хара. — Познавате брат си. Робърт каза, че няма да търпи други кавалери. Иска момичетата само за себе си.

Джулиън се ядосваше.

— Къде са?

— Взеха двуколката и се отправиха към езерото.

На Сейнт Клер внезапно му прилоша. Но все пак излезе навън и заповяда да му оседлаят любимия кон. Изведнъж видя някакъв конник да влиза през вратите на Касъл Клер. Беше Едит Тарингтън. Тя се приближи до Джулиън в лек галоп. Едит беше великолепна ездачка и често ловуваше с кучета.

— Здравей, Едит.

— Сега ли се върна? — попита тя бързо.

— Да.

— И накъде си се разбързал така? — погледна го тя в очите.

Беше облечена с бледозелен костюм за езда, който отиваше на матовата й кожа.

— Робърт е завел жена ми на пикник. — Джулиън се стараеше да говори с небрежен тон.

— Разбирам.

— Защо да не се присъединим към тях?

Едит кимна и през очите й премина сянка на безпокойство, дори някаква неувереност, неприсъща за нея. Те яхнаха конете и дръпнаха поводите. През целия път Джулиън мислеше за Лиза и Робърт — как седят, наслаждават се на природата и се веселят. Робърт пуска шеги, а Лиза се смее. Той виждаше усмивката й, трапчинките на бузите и сияещите й очи.

Скоро те изкачиха хълма. Джулиън дръпна рязко поводите и коня се изправи на задните си крака. Долу той видя блестящото изумруденозелено езеро, където се бе удавил Еди, и което отне живота на Мелани.

— Джулиън, не ти ли е добре?

Той не можа да отговори веднага. Гадеше му се.

— Не, всичко е наред — излъга той.

Сейнт Клер не беше идвал на езерото от погребението.

Когато забеляза долу под дърветата дребните фигури на Лиза и Робърт, той насочи коня натам. Едит го следваше. Робърт и Лиза чуха тропота на копита и се обърнаха.

Сейнт Клер спря коня. Брат му стана да го поздрави приятелски, но той едва го погледна с впити в Лиза очи. Червенина заля бузите й. Изведнъж Джулиън изпита остро желание, но още по-остра беше болката в душата му. Лиза не помръдваше.

Дяволът в него го изкушаваше: Защо не? Защо не пуснеш миналото да си отиде?

Едит се приближи и застана зад Джулиън.

— Лиза, Робърт, здравейте.

Джулиън забързано хвърли поводите, а после се отправи към Лиза. Протегна ръка, помагайки й да се изправи. Той дори чувстваше колко силно бие сърцето й. Знаеше, знаеше, че трябва да пусне ръката й, да се обърне и да си тръгне, но не можеше.

Тя облиза нервно устни.

— Здравей, Джулиън. Успешно ли беше пътуването ти?

Той я изпиваше с поглед. Тя беше толкова очарователна, така съвършена. А устните й бяха пухкави и нежни, като че ли създадени за целувки. Ако само можеше да забрави как крадеше тяхната свежест, докато я ухажваше в Ню Йорк.

— Да.

Лиза не смееше да го погледне. Внезапно Джулиън се чу да казва:

— Ела с мен.

Тя трепна, очите й се разшириха учудено. Той си спомни как я бе отблъснал… Опита да се усмихне, но не успя. Лиза плахо го хвана под ръка и те мълчаливо тръгнаха по брега. Сърцето на Джулиън биеше бясно. Той знаеше, че трябва да каже нещо — дори и да е банално, но мълчеше, погълнат само от едно желание — да я целуне. Само една целувка.

Но след нея… нямаше да може да спре.

— Джулиън — неспокойно го промълви Лиза, — какво ти е?

Сейнт Клер спря до дюните, скриващи езерото. Той прокара ръка през косите си.

— Защо питаш?

— Защото ме гледаш странно…

Джулиън сведе глава. На езика му бяха думи на възхищение от грацията и красотата й.

Но подобни думи трудно се удаваха на човек като него. Той не бе правил комплименти на нито една жена, освен на Мелани.

— Извинявай, просто… съм уморен.

— Може би трябва да се върнем в Касъл Клер? — нерешително предложи Лиза.

— Да — отвърна той, макар че искаше да каже „не“.

Лиза се обърна и тръгна обратно. Стиснал юмруци, Джулиън, бе разяждан от желание да я догони и прегърне, но само я изпрати с поглед. Раздиран от противоречиви чувства, той тръгна след нея. Сейнт Клер не откъсваше очи от изпънатия й гръб и високо вдигната й глава.

Трябваше да остане в Лондон. Връщането му в Касъл Клер беше грешка. Джулиън неистово я желаеше. Не можеше да си спомни да е желал друга жена толкова силно.

Освен Мелани. Сигурно, защото той не бе имал нито една жена през тези безкрайно дълги и самотни десет години. Нито една през десетте проклети години.