Бренда Джойс
Чудото (4)

Глава 4

Вечерята бе в осем. Сейнт Клер бе запазил стаи в хотела, недалече от Палм Корт.

Прекрасното дворче с палми почти точно възпроизвеждаше знаменития интериор на парижкия хотел „Риц“. Виждаше се, че архитектите са направили всичко възможно да пренесат Франция с цялата си красота в Лондон.

Лиза нервничеше. Тя не искаше да вижда никого, особено Едит Тарингтън. И, разбира се, се натъкна точно на нея в коридора. Тя тъкмо излизаше от стаята си. Двете дами се спряха нерешително, докато се измерваха с поглед. Лиза се усмихна принудено:

— Колко добре изглеждате, лейди Тарингтън!

Това не беше преувеличено. Едит бе от тези жени, които изглеждат превъзходно в бледорозово, и вечерната й рокля показваше повече, отколкото скриваше. Тя също се усмихна:

— Благодаря ви! Имате великолепна рокля. Сигурна съм, че ще направи голямо впечатление на Джулиън.

Лиза дълго избира вечерния си тоалет. Тя не искаше да се гласи за мъжа си, но… Трябваше да изглежда красива. И избра сребриста рокля от шифон с дълбоко, прекалено дълбоко деколте.

Лиза промърмори:

— Уверявам ви, че Джулиън дори няма да забележи роклята ми.

И веднага съжали за думите си. Едит потрепери. Лиза усети, че се изчервява, но не можа да измисли нищо, за да изглади неловкото положение. За щастие, Едит прие своя обичаен светски вид и даде знак на Лиза да я последва. Лиза се радваше на предоставената възможност да прекрати разговора. Стигнаха до стълбата, водеща към Палм Корт, и тя затича надолу. Едит я хвана за ръката.

— Внимателно… — започна тя, после погледна натам, накъдето гледаше Лиза. На площадката долу стояха двама джентълмени. Те чакаха своите дами. Джулиън и Робърт изглеждаха прекрасно в смокинги. Робърт говореше нещо, докато Джулиън неспокойно се оглеждаше. Сега и двамата застинаха, вперили поглед в жените.

Лиза беше виждала Джулиън и преди в официални дрехи, но сега… Сърцето й замря, устата й пресъхна. В черен смокинг и белоснежна риза Джулиън Сейнт Клер изглеждаше неотразим. Лиза отчаяно желаеше той да беше грозен старец. Повече не можеше да се залъгва. Да, тя го презираше, но всеки път, когато го погледнеше, сърцето й замираше. Тя помнеше всичките му целувки и ласки. О, боже! Как можа да попадне в такава безизходна ситуация?! Да се омъжи за човек, когото ненавижда. За такъв красавец, който изобщо не я обича…

После Лиза помисли за блондинката до себе си и крадешком я погледна. Едит изглеждаше също толкова очарована от Джулиън, колкото и Лиза, и сърцето й се сви. Нима подозренията й бяха правилни?

Но Джулиън гледаше Лиза — тя беше уверена в това. И когато погледите им се срещнаха, в нея не останаха съмнения. Коленете й се подкосиха и тя се хвана за перилата, за да не падне. Сякаш неговият поглед я лишаваше от способността да се движи.

Мълчанието наруши Робърт.

— Дами, вие сте радост за уморените ми очи. Колко сте красиви! — Той се усмихна на Лиза, а Едит дори не погледна.

Лиза се спусна към него.

— Благодаря — смутено каза тя.

Джулиън леко и церемониално й протегна ръка, без да я изпуска от поглед.

— Брат ми е прав. И двете сте прекрасни. Да тръгваме, вечерята е сервирана.

Лиза усети разочарование. Не долови и малък намек, че я харесва. Не, той се държеше официално и вежливо. Беше ясно, че не му е направила впечатление. Сигурно бе влюбен в Едит.

Тя измъчено се усмихна, подавайки му ръка и си напомни, че й е все едно. Ако се терзаеше от това какво мисли за нея, щеше да е загубена. Но забеляза, че Робърт неодобрително погледна брат си и в този момент разбра, че с него ще станат приятели.

Джулиън я преведе през вестибюла на хотела. Лиза видя посетителите — мъже в смокинги, дами в блестящи вечерни тоалети — и забеляза, че гостите ги следят с поглед. Всички сигурно забелязваха колко са нещастни.

Джулиън издърпа стола й. Когато Лиза сядаше, той случайно докосна гърба й. Тя застина. Колко бе топла дланта му…

Робърт настани Едит срещу Лиза, а мъжете седнаха между тях. Робърт се наклони към Лиза и заговори тихо така, че никой друг да не можеше да ги чуе:

— Вие прекрасно си подхождате. Всички в залата шепнат за вас. Искат да знаят коя сте.

Лиза го слушаше взряна в очите му, после изведнъж осъзна, че Джулиън намръщено ги гледа и че ръката на Робърт е покрила нейната.

Джулиън разсеяно плъзгаше пръст по чашата с вино, неспособен да откъсне поглед от Робърт, който се бе навел към Лиза, и й разказаше истории от студентските си години. Той я забавлява през цялата вечер, а Лиза му се усмихваше. Но нали ненапразно брат му имаше славата на женкар, за това и не бе странно, че Лиза се увлече по него. Робърт беше познавач на жените. Джулиън се радваше, разбира се, че брат му е в добро настроение. Той не се съмняваше, че Робърт проявява към Лиза само родствен интерес. Но не можеше да обуздае ревността си. Все пак мълчаливо наблюдаваше как брат му ухажва жена му.

Той бе забравил колко е хубава. Не, не просто хубава, а завладяваща красавица. Толкова миниатюрна, толкова изящна и толкова различна от Мелани.

Джулиън допи наведнъж чашата си. Той си напомни, че няма право на любов. Че Лиза е негова жена само на хартия. И нямаше намерение да променя това.

— Джулиън.

Гласът на Едит бе тих и проникновен. Пръстите й докоснаха ръката му. Тя също бе мълчала почти през цялата вечер, наблюдавайки как Робърт флиртува с Лиза. Макар повечето хора в графството да мислеха, че Едит преследва Джулиън и е съкрушена от женитбата му с друга жена, Джулиън не вярваше в това.

— Как се чувстваш? — попита тя.

— Чувствам се толкова добре, колкото е възможно. — Той се обърна и я погледна право в очите. — А ти?

В тях имаше тъга.

— Аз също.

Тя отново погледна към Лиза и Робърт. Джулиън си помисли, че в слуховете за Едит има доза истина. Той я съжали, след като знаеше какво значи да обичаш и да изгубиш. Погледна към жена си. Неговата красива жена, която той не искаше. Да, не искаше. Ръката му стисна по-здраво чашата с вино. Кого заблуждаваше? Плътта му говореше друго.

Изведнъж Джулиън разбра, че Лиза не слуша Робърт. Тя гледаше към ръката му, върху която все още бяха пръстите на Едит. Той почервеня, осъзнавайки какво би си помислила Лиза.

Едит, изглежда, също разбра това, защото пребледня и отдръпна ръката си. Лиза рязко се обърна към Робърт и макар устните й да се опитваха да се усмихват, в очите й имаше тъга и стаена обида.

Джулиън поиска да я успокои. Той решително стана.

— Лиза, ще излезеш ли с мен на чист въздух?

Кръвта се отдръпна от лицето й. Тя се удиви от поканата на Джулиън. И се разтревожи. Той не й подаде ръка, когато излязоха в осветения двор на хотела. Високи каменни стени ограждаха градината и я скриваха от погледа на преминаващите. В нея растяха толкова много лилии, че на Лиза й се зави свят. Джулиън спря до мраморния фонтан, в който плуваха златни рибки, и отразяваха светлината от газовите фенери.

Лиза се приближи до Сейнт Клер със свито сърце. Какво искаше от нея? През цялата вечер тя се стараеше да не гледа към него, да обръща внимание на Робърт, когото много хареса, но това се оказа невъзможно. Невъзможно, защото той седеше до нея и присъствието му беше невероятно осезателно. Невъзможно и защото Едит докосваше ръката му. Но те не бяха любовници. Не, разбира се, че не бяха. Ако Джулиън бе влюбен в Едит Тарингтън, това би обяснило много. И най-малкото защо Лиза му е безинтересна. Тази мисъл я измъчваше през цялата вечер, макар да се убеждаваше, че й е все едно. Защо страдаше така? Нали не обичаше Сейнт Клер. И все пак го ревнуваше. И защо сега я повика навън? Разбира се, не да я приласкае.

Но той й бе съпруг и ако не беше близък с Едит, то може би щеше да поиска да я целуне сега или после в стаята й. Сърцето й заби по-силно. Зачуди се какво би последвало. Нали бяха женени, но нямаха съпружески взаимоотношения. Дали щеше да поиска да дойде в спалнята й тази вечер — в леглото й? Нали все пак, в края на краищата, някога трябваше да го направи!

При тази мисъл Лиза едва не изгуби съзнание. Тя нямаше желание да го допусне в леглото си — във всеки случай не сега. Но някаква част от нея жадуваше за ласките му и целувките му.

О, проклета да е нейната страстна и неподобаваща за една дама натура!

— Лиза!

Тя беше така погълната от мислите си, че потрепери. Погледна го с широко отворени очи, едва дишайки.

— Д-да?

Джулиън скръсти ръце на гърдите.

— Искам… надявам се, че вечерята ти хареса?

Тя кимна:

— Всичко беше превъзходно.

Той се взираше в лицето й. Или в устните й? Лиза се разтрепери. Не можеше да измисли какво да каже. Сви юмруци, уверена, че той ще я целуне. Напомни си, че той се е оженил за нея заради парите, против желанието й. Но нощта беше толкова топла, а луната светеше ярко. Мирисът на рози се смесваше с аромата на лилиите. Лиза облиза пресъхналите си устни.

— Джулиън, какво искаше да кажеш?

Лицето му бе напрегнато, очите му — премрежени и по-топли от преди. Той се прокашля.

— Помолих те да излезем, защото искам още веднъж да ти се извиня — каза той с дрезгав глас.

— Да се извиниш?

— Започнахме лошо — ти и аз. Искам да поправя това.

— Д-да — прошепна Лиза. В душата й се зароди надежда. Може би ще могат да започнат отначало. Може би той дори ще се влюби в нея.

Той въздъхна дълбоко.

— Вече ти разказах за здравето на Робърт и за лечението. Не можем да променим станалото, Лиза. Ние сме мъж и жена. Няма как да избягаме от това. Нали сме цивилизовани хора.

Лиза не помръдна. Не й хареса думата „цивилизовани“. Не й хареса, че той заговори за причините, заради които се ожениха. Тя си мислеше, че Сейнт Клер ще й каже, че му е нужна, независимо от парите. Че я намира за красива, че иска бракът им да бъде истински.

Джулиън преглътна конвулсивно.

— Много семейни двойки се оказват в ситуация, подобна на нашата. Сигурен съм, че го разбираш.

Лиза леко кимна, сърцето й биеше до пръсване.

— Не съм чудовище, за каквото ме смяташ, поне не съвсем. Например, допускам, че Касъл Клер няма да ти хареса. Днес ми мина през главата, че ако искаш, можеш през половината година да живееш в Ню Йорк.

— Разбирам — промърмори Лиза. Отново разочарование. Как можеха да имат бъдеще заедно, ако половината време тя щеше да живее далече от него?

— Струва ми се, че не разбираш — продължи Джулиън. — Искам брака ни да бъде цивилизован, приятелски. Старая се да те разбера. Така че, ако искаш да прекарваш половината година в Ню Йорк, няма да ти преча.

Лиза не знаеше какво да мисли. Какво имаше предвид той под „приятелски брак“?

— Аз… аз също искам да бъдем приятели — каза тя с треперещ глас. Лиза усещаше, че бъдещето й зависи от този разговор.

Джулиън леко се изчерви.

— Струва ми се, че не разбираш — повтори той. — Опитвам се да ти обясня, че няма да настоявам да изпълняваш съпружеските си задължения.

Дъхът на Лиза секна.

— Прав си, не те разбирам напълно — прошепна накрая тя, но излъга. Сърцето я заболя, когато започна да проумява смисъла на думите му.

— Боже — извика той и прокара ръка по косите й. — Ти си толкова невинна! Не искам да те обидя!

— Ти не ме обиждаш — отново излъга Лиза, стараейки се с всички сили да не се разплаче. Нещо топло и мокро се стече по бузата й.

— Лиза, разбери ме, ти си млада и пред теб е целия живот. А моят свърши. — В гласа му се долови горчивина. — Не искам да страдаш заради мен. Ако желаеш, още утре може да се върнеш в Ню Йорк.

Сякаш отдалеч, Лиза чу гласа си:

— Искам да се постарая да направя бракът ни щастлив. Дори и да ми предлагаш да живея в Ню Йорк, ние сме мъж и жена… с една дума… разбираш…

— Ако имаш предвид това, за което си мисля, то отговора ми е „не“. Това е невъзможно.

Лиза беше отчаяна:

— Няма нищо невъзможно. Разбира се, можем да бъдем приятели.

— Не, не можем да бъдем приятели в този смисъл, който имаш предвид — твърдо отговори той.

— Но някога все пак ще имам деца от теб! — изкрещя Лиза.

Той побледня.

— Не!

Лиза вече се досещаше, какво ще каже той, и се боеше от това. Тя безпомощно го погледна.

— Това ще бъде брак само на хартия.

— Не! — ужасено се дръпна Лиза.

— Нямам избор — заяви Джулиън, но в погледа му имаше болка. — Лиза, трябва да разбереш…

— Не! Не разбирам! — разплака се Лиза и побягна към хотела.

Джулиън искаше да я върне, но вместо това се отпусна на мраморния фонтан, и закри лицето си с ръце. Имаше чувството, че я бе лишил от невинността й, даже без да я докосва.