Бренда Джойс
Чудото (13)

Епилог

Касъл Клер, 1904 г.

Лиза не можеше да издържа повече. Хвърли таен поглед към спящия Джулиън, измъкна се от леглото и облече пеньоара. Минавайки на пръсти през стаята, тя отново погледна мъжа си. Но той не помръдна — спеше дълбоко. Спокойна усмивка грееше на красивото му лице. Лиза все още не можеше да повярва, че принадлежи на него, а той — на нея. И освен това я обича.

Тя се измъкна от стаята. В замъка цареше пълна тишина. Беше Коледата на 1904 г. и Лиза гореше от желание да види какъв подарък й е приготвил Джулиън за първата им Коледа. Тя слезе долу. Нейния подарък за Джулиън беше голям и както се надяваше, щастлива изненада. Лиза се спря в балната зала. Бяха устроили коледен бал преди няколко дни. В центъра на стаята стоеше огромна елха, клоните й се прегърбваха от тежестта на блестящите играчки и лакомства, а на върха сияеше прекрасен ангел. Ангелът бе символ.

Тя се спусна към елхата и започна да разглежда подаръците. Имаше за всички, включително и за нея, но не и от Джулиън. Тя провери още веднъж. Робърт и Едит, които се бяха оженили през есента и вече чакаха дете, бяха оставили подаръци за Лиза, както и О’Хара и прислужницата й Бетси. Но от Джулиън нямаше нищо. Лиза се учуди. Тя бавно седна на пода, неспособна да се справи с разочарованието. Нима бе забравил?

— Да не си изгубила нещо, скъпа? — подразни я Джулиън, влизайки в балната зала.

Разбира се, той бе забравил. Тя измъчено се усмихна.

— Добро утро, Джулиън. Не, всичко е наред. Честита Коледа! — Тя стана.

Сивите му очи игриво блестяха.

— Честита Коледа, ангел мой!

По тона му, Лиза разбра, че е намислил нещо. Тя недоумяващо се огледа.

— Честита Коледа! — разнесоха се зад нея гласове, и в стаята влязоха трима души. Лиза извика. Баща й Бенджамин Ралстън първи стигна до нея. Той я повдигна и завъртя.

— Татко! — въздъхна Лиза. Тя видя любимата си заварена сестра Софи и мъжа й Едуард. Когато Бенджамин я пусна, Лиза се хвърли към Софи. Сестрите се прегърнаха, плачейки.

— А мен няма ли да ме целунеш? — шеговито попита Едуард.

— Разбира се — извика Лиза и потъна в прегръдката му.

Трогателните приветствия свършиха. Лиза се приближи до Джулиън.

— Не мога да повярвам на очите си — призна тя.

Той я прегърна.

— Вижда се.

Лиза погледна баща си и сестра си.

— Толкова ми липсвахте и така се радвам, че сте тук. — После се обърна към мъжа си: — Джулиън, това е най-прекрасната Коледа в живота ми.

— Това е само първата ни Коледа, ангел мой. Ще има още много.

Очите на Лиза се насълзиха. Тя се притисна към него и света за нея престана да съществува. Бяха само той и тя.

— Колко те обичам! — прошепна Лиза.

— Ти си моя живот — отвърна Джулиън.

Лиза загадъчно се усмихна и каза:

— Аз също имам изненада за теб.

Джулиън внимателно я погледна.

— Наистина ли? Вчера вечерта не намерих подарък от теб, скъпа.

Лиза се разсмя. Оказва се, че Джулиън също е проверявал подаръците под елхата.

— Моят подарък не е там — с вълнение произнесе тя.

Веждите му учудено се вдигнаха:

— В такъв случай, къде е?

— Надявам се, че няма да бъдеш разочарован — усмихна се Лиза и добави: — След пет месеца…

Той замря. Лиза облиза устни.

— Нося нашето дете. То трябва да се роди през май.

Лицето му грейна от радост. Той я заключи в прегръдката си и я притисна с все сила към себе си.

— Ще имаме дете! — извика тя на близките си.

Едуард и Бенджамин заговориха заедно. Софи се смееше и плачеше едновременно.

Джулиън бавно постави Лиза на пода.

— Никога не съм бил толкова щастлив — прошепна той с дрезгав от вълнение глас. — Никога никого не съм обичал така както теб. Благодаря ти, Лиза.

— Няма за какво. Нищо не съм направила — възрази тя.

— Ти направи чудо — отговори той с пресекващ глас.

Лиза го погали по бузата.

— Хайде да отпразнуваме Коледа само двамата — предложи Джулиън.

Лиза не успя да му отговори, защото Бенджамин се приближи и потупа зет си по рамото:

— Хайде, сине, води ни в трапезарията. От всички тези тайни ми се появи вълчи апетит.

Лиза сви рамене, а Джулиън й прошепна:

— По-късно, ангел мой.

Сърцето й потрепери. Те се погледнаха в очите.

— Честита Коледа, скъпи — каза Лиза.

— Честита Коледа, ангел мой — отвърна Джулиън.