Бренда Джойс
Чудото (1)

Глава 1

Нюпорт, 1902 г.

Беше навечерието на Коледа, но Лиза никога досега през краткия си живот не се беше чувствала толкова изплашена и нещастна. Криеше се от своя годеник, маркиз дьо Коно, от когото бе избягала два месеца по-рано в деня на годежа им. Беше отчаяна. Колко още можеше да се крие от него? Вече два месеца се намираше в този дом. Сама, премръзнала, гладна — и много нещастна.

Лиза трепереше облечена само в една тънка лятна рокля и шал. Така бе избягала от бала. А навън бушуваше виелица. Небето бе навъсено и мрачно, като огромния летен дом на родителите й. Но момичето не смееше да запали камината: страхуваше се, че някой от местните жители ще забележи дима и Джулиън Сейнт Клер ще разбере къде се крие годеницата му.

Как само го ненавиждаше! Но вече не й останаха сълзи. Изплака ги в деня на годежа. Предателството на Джулиън бе смъртен удар за младото й сърце. Колко наивна беше да мисли, че човек като него би се оженил по любов, а не по сметка. Той се интересуваше от нея, само защото тя беше богата наследница. Тя не му беше нужна — искаше единствено парите й.

Кепенците затракаха отчаяно по стените на къщата. Лиза се сви на пода в ъгъла на спалнята. В спалнята кепенците бяха отворени, а сините завеси дръпнати, за да може бледата зимната светлина да прониква в стаята. Макар в къщата да имаше газово осветление, Лиза не смееше да го запали и затова използваше само свещи. Но почти ги бе изгорила. Свършваше и храната. Вчера бе взела и последното късче сапун. Господи, какво щеше да прави?

Погледна отчаяно през прозореца: валеше сняг. Даже през затворения двоен прозорец, тя чуваше прибоя. Навярно в дома й се готвеха за празника. Сигурно всички се бяха събрали в гостната. Слугите украсяваха елхата, а баща й, както винаги, командваше. Сузана, мащехата й, най-вероятно седеше в креслото и се подсмихваше. Сякаш видя малката й дъщеря Софи да тича и да се смее щастливо около елхата: скоро щеше да настъпи Коледа, а тя да получи много подаръци.

Сърцето на Лиза се сви. Безумно копнееше за баща си, за мащехата си и природената си сестра Софи. Нима ги беше изгубила завинаги? От отчаяние й се зави свят. Намираше се почти в несвяст от глад и безсъние? Лиза често се събуждаше обляна в сълзи. В сънищата й я преследваха чудовища и диви зверове. Тя им се изплъзваше, но не можеше да избяга. Няколко пъти сънува един и същи кошмар: космато и свирепо същество я гонеше. Лиза се луташе из някакъв стар замък. Но съществото я притискаше в ъгъла и й се нахвърляше. И Лиза виждаше лицето му.

Красиво, хладно, аристократично.

Лицето на Джулиън Сейнт Клер.

Тя се заслуша в шума на кепенците и прибоя. Това лице я бе излъгало. Лицето му и целувките му.

Колко беше глупава! Това, което подслуша на годежа им, я ужаси. Сейнт Клер беше обеднял, саможив човек и не обичаше жените. Искаше да се ожени за Лиза, само защото тя беше богата наследница. И дори не го отрече, когато го обвини.

Лиза вече се тресеше. Студът не само я пронизваше до кости, но и стискаше сърцето й с ледените си пръсти. По думите на Софи, Сейнт Клер с всеки изминал ден се ядосвал все повече и повече и не преставал да я търси. Даже бил наел детективи.

Нима никога няма да се измори от тази игра? Лиза молеше Бог той да се откаже, да си намери друга американска наследница и да се върне в Ирландия, където беше дома му.

Кепенците затракаха по-силно и по-бързо. Софи знаеше къде се криеше тя. Ако Сейнт Клер си заминеше, тя веднага щеше й съобщи и тогава Лиза можеше да се върне в къщи.

Чук-чук-чук. Лиза се ослуша. Нещо не беше наред. Чук-чук-чук.

Тя се напрегна. Кепенците все още тракаха, но нещо тропаше и долу. Лиза скочи. Нима някой чукаше на вратата?

Не, разбира се, че не. Но тя хвърли шала и се затича към хола. Надвеси се през перилата, и погледна надолу. Не грешеше, някой наистина чукаше на вратата.

Чук-чук. А после медната брава издрънча. Лиза се ужаси. Сигурно беше Сейнт Клер! Най-сетне я бе открил! Стъклото на предната врата издрънча. Парчета от него се посипаха на пода. Искаше й се да извика, но нямаше глас. Ужасът я бе сковал. На пода падна тежка пръчка и в дупката на прозореца се появи Сейнт Клер. Лиза не можеше да помръдне. Сивите му очи светеха гневно.

— Отвори вратата! — заповяда маркиза.

Лиза се обърна и побягна нагоре по стълбите.

— Лиза! — изкрещя той.

Какво да прави сега? Накъде да бяга? Само не в спалнята — щеше да се озове в капан. По-нататък… Към тъмната стълба? Лиза се свлече надолу. Джулиън непременно щеше я намери, ако опита да се скрие в къщата. Тя вече чуваше стъпките му. Той тичаше по парадното стълбище нагоре. Трябваше да се скрие! Но къде? Лиза отвори вратата на задния вход. Леденият вятър я грабна и бурята я завъртя. Лиза тичаше надолу като се препъваше по каменните стъпала, водещи към ливадите и тенис кортовете зад къщата. Когато стигна до плажа, чу как той крещи след нея. Лиза се огледа: Сейнт Клер вече беше изскочил от къщата. Но тя се подхлъзна и падна. Докато се опитваше да стане, настъпи края на полата си и пак падна.

Скочи бързо, но някаква ръка я хвана за рамото. Лиза опита да се освободи, но я държаха здраво. Този негодник Джулиън все пак я бе настигнал! Без да се колебае, Лиза заби зъби в ръката му. Но не успя да го ухапе достатъчно силно, защото Сейнт Клер бе облечен в палто. Той вдигна момичето на ръце, прехвърли я през рамо и бързо тръгна към къщата. Лиза висеше с краката нагоре, но не се предаваше.

— Не! — крещеше тя, и го заблъска с юмруци по гърба. Бузата й се търкаше във вълненото палто. Тя удряше отчаяно и плачеше. Сейнт Клер влезе в къщата, и затвори с крак вратата. Премина с широки крачки през гостната, внесе Лиза в тъмната спалня и я остави на дивана.

Чак сега те впериха очи един в друг. Хладната ярост в очите му се смекчи. Той я разглеждаше внимателно от главата до петите, а Лиза се тресеше от страх и студ.

— Мили боже! — промърмори той, когато забеляза тънката й рокля. Съблече палтото си и го наметна върху нея. Момичето искаше да го хвърли на земята, но то беше толкова топло, а тя твърде премръзнала. Тя се загърна по-плътно. Зъбите й тракаха по-силно от преди, а треската не намаляваше. Сейнт Клер светна лампата, отиде до камината, застана на колене и започна да пали огъня. След няколко минути езиците на пламъка заподскачаха и скоро огъня се разгоря с пълна сила. Лиза лежеше на дивана и се взираше с невиждащи очи пред себе си. Беше съкрушена. Не можеше да повярва, че я бе хванал. Джулиън стана, обърна се и тръгна към нея. Лиза неволно се притисна към гърба на дивана. Сейнт Клер спря, когато я достигна.

— Цялата си посиняла от студ — каза той. — Не ти ли е идвало наум, че може да хванеш пневмония и да умреш? В такова време с лятна рокля!

— А на теб ще ти се наложи да търсиш друга наследница, така ли? — изтърси Лиза.

Изражението на лицето му се втвърди.

— Да, ще ми се наложи.

— Ненавиждам те!

— Дори не го и криеш.

Изведнъж той се наведе и я вдигна. Лиза извика.

— Нямам намерение да ти причиня зло — проговори той, докато я носеше към камината. — Въпреки, че с действията си можеш единствено да се самоубиеш, но това не е моето желание.

По лицето му премина странна сянка. Лиза се напрегна, когато осъзна, че се притиска към широките му и силни гърди. Чисто мъжкият му аромат я опияняваше. Тя го презираше и нямаше намерение да се омъжва за него, но той беше много привлекателен и тя не можеше да забрави целувките му. Лиза бе имала много ухажори преди Сейнт Клер, макар да беше само на осемнайсет. Младите мъже се тълпяха около нея, в стремежа си да привлекат вниманието й. Но само един се осмели да я целуне. Приятел, който призна, че е безумно влюбен в нея. Неговата целувка беше целомъдрена и тя изобщо не я запомни. А целувките на Джулиън не само запалиха душата, но и тялото й. И те съвсем не бяха целомъдрени.

Той я погледна втренчено. Момичето правеше всичко възможно да не издаде мислите си. Тя се изчерви, облиза устни и каза хрипливо:

— Пусни ме.

На слепоочието му запулсира жилка, той сведе поглед и положи Лиза на килима пред камината. Тя почувствува огромно облекчение, когато се освободи от ръцете му. Реши, че никога повече няма да му позволи да я целува и, разбира се, няма да се омъжи за него, дори баща й да настоява за това. Но тя остро чувстваше присъствието на Джулиън и растящото напрежение между тях. Никога до сега не бе чувствала такъв студ, даже огъня не я сгряваше. Този злодей бе до нея. Беше ясно, че не му пука за нея и е дошъл тук само защото се нуждаеше от състоянието й.

— Може да не ми обръщаш внимание, ако искаш — каза той. — Ще остана до сутринта и ще изпратя шофьора за гореща храна и дрехи за теб.

Лиза седна. Отново й се зави свят, но не обърна внимание на това.

— Защо чак утре? Тръгвай си днес. А аз ще се оправя някак.

Очите му потъмняха.

— Лиза, ти ще се върнеш с мен.

— Тогава ще се наложи да използваш сила, сър.

— Ама че упорито момиче — произнесе хладно той. — Лиза, моля те, престани да се държиш като малко дете.

— О, значи сега съм просто дете? — Тя се чувстваше дълбоко наскърбена. — Ти не се държеше с мен като с малко дете, Сейнт Клер, когато ме ухажваше и целуваше.

Той мълчеше. Лиза съжали, че заговори за това.

— Върви си и ме остави на мира — каза тя, свела очи към пода.

— Не мога да те оставя.

Тя вдигна рязко глава.

— Няма да се омъжа за теб. Даже ако беше крал, не бих го направила.

Той скръсти ръце на гърдите си и се усмихна.

— Аха, сега преминаваме към същината на проблема.

— Да, към същността. А тя е в това, че ти си студен, и равнодушен. Ти си лъжец, Сейнт Клер. — Гласът на Лиза трепереше, очите й се насълзиха.

Лицето му остана непроницаемо.

— Хайде да свършим с това веднъж завинаги, Лиза. Моля те за прошка, за това, че още от самото начало не ти казах истината. Може би, ако бях искрен и ти бях обяснил защо искам да се оженя за теб, сега нямаше да се окажем в задънена улица.

Лиза кипеше от гняв. Как смееше! Тя скочи. Но стаята се завъртя пред очите й, а коленете й се подгънаха. Сейнт Клер я подхвана.

— Ти си болна.

— Не съм, просто съм гладна — каза тя, когато световъртежа й попремина. Но когато разбра, че Джулиън я прегръща, се отскубна. — Не ме докосвай! — извика тя.

Сянка премина по лицето му, но я пусна.

— Ти си болна — повтори той, внимателно вгледан в лицето й.

— Аз съм здрава, просто съм изморена. Това е. Не приемам извиненията ти, Сейнт Клер!

— Искаш да продължиш да се бориш с мен?

— Да, но не така, както си мислиш! Ти не виждаш по-далеч от носа си! Ти си зъл и жесток човек, нямаш сърце — и се подигра с моето.

За неин, ужас сълзите рукнаха от очите й. Той мълчеше.

— Ти си толкова млада — промълви накрая той. — Извинявай, че ти причиних болка, Лиза. Не го исках, мислех…

— Какво? Какво мислеше? Че ще се ожениш за нищо неподозираща богата наследница, ще получиш парите й — и всичко ще бъде прекрасно?

Той се намръщи.

— Уморих се от обвиненията ти. Съвсем нормално е богатите наследници да се омъжват заради титлата, така както аристократите като мен се женят за богати наследници. Ти се държиш така, сякаш това е престъпление, равносилно на убийство. Ние не сме първите, които го правят, Лиза.

— Не! — ридаеше тя.

— Нашият брак може да бъде успешен, ако постигнем разбирателство — ти и аз.

— Не! Не! Ако се омъжа, то ще е по любов! Ясно ли ти е?

Нещо се мярна в очите му.

— Боя се, че това е невъзможно.

На Лиза не й хареса тона му.

— Ще помоля татко да разтури годежа. Той ме обича и няма да настоява. Така че потърси си друга годеница.

— Късно е — каза спокойно Джулиън.

— Как така късно?

— Миналата седмица ни ожениха с пълномощно.

Лиза не можеше да помръдне. Навярно й се бе причуло?

Той се усмихна тъжно.

— Вече си моя съпруга.