Ран Босилек
Умният селянин

Едно време имало един цар. Царедворците често го безпокоели с молби, които били вредни за народа.

Веднъж се явили при него трима царедворци с такива просби. Царят ги поканил да го придружат на разходка вън от града, по полето.

Като вървели, те видели един старец, който орял с два чифта волове. Царят изведнъж познал селянина, който на млади години бил един от най-добрите му войници и се бил прочул с това, че във време на почивка разсмивал другарите си със своите остроумни приказки и шеги. Царят Пристъпил към стареца и го попитал:

— Е, приятелю, докъде стига далечината?

— Само до рогата на първия чифт волове, царю честити!

— А колко останаха от тридесетте и два?

— Само дванадесет останаха.

— Но трите кози все още можеш да острижеш, нали?

— С акъл бръснач, направям го.

Царят се засмял и продължил разходката си. Когато се върнали, той се обърнал към царедворците и им казал:

— Аз ще изпълня желанията ви, ако до утре отгатнете що приказвах със стареца.

Мислили, мислили царедворците — не могли да отгатнат. Те решили да идат при селянина.

Намерили го на полето и го запитали какво значи първият въпрос.

— Ще ви го разтълкувам, ако ми дадете сто жълтици — рекъл селянинът.

Дали му.

— Когато бях млад, далечината стигаше за мене хей дотам, чак зад планините. Очите ми бяха силни и аз виждах всичко. Ала сега съм стар, изнемощял и далечината стига за мене до рогата на първия чифт волове, защото по-нататък не виждам.

— Добре — продумали болярите. — Но какво значи вторият въпрос?

— И него ще ви кажа — рекъл старецът, — ала за двесте жълтици.

Царедворците се намусили, но нямало какво да правят, дали му парите.

— Царят искаше да знае колко зъби имам. По-напред имах тридесет и два, а сега са ми останали само дванадесет.

— Та това било лесно за отгатване — рекли болярите. — Разтълкувай ни третия въпрос, който е най-труден!

— Наистина е труден — отвърнал старецът, — и за по-малко от триста жълтици няма да ви го обясня.

Царедворците се принудили да му наброят жълтиците.

Тогава старецът се усмихнал и рекъл:

— Под трите кози царят разбираше вас тримата и ме попита дали съм още хитър, за да извлека полза от вашата глупост.

Тия думи на стареца засрамили царедворците. Те не помислили вече да безпокоят царя със своите молби.