Карлос Кастанеда
Учението на дон Хуан (9) (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)

Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Учението на дон Хуан (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Teachings of Don Juan: A Yaqui Way of Knowledge, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,8 (× 20гласа)

Информация

Допълнителна корекция
Диан Жон(2012)

Източник: http://izvorite.com

 

Издание:

Издателство „Петрум Ко“ ООД, 1992 г.

История

  1. —Добавяне
  2. —Корекция

Неделя, 20 август 1961

Снощи дон Хуан продължи да ме въвежда в царството на своето знание. Седяхме в тъмнината пред къщата му. След дълго мълчание той изведнъж започна да говори. Каза, че ще ме съветва със същите думи, които неговият благодетел използвал в първия ден, в който го приел за свой чирак. Очевидно дон Хуан беше запаметил думите, защото ги повтори няколко пъти, за да се увери, че не пропуска някоя:

— Човек тръгва към знанието, както тръгва на война — нащрек, със страх, с респект и с абсолютна сигурност. Да тръгнеш към знанието или да тръгнеш на война по какъвто и да е друг начин е грешка и който я направи, ще доживее до разкаяние за постъпките си.

Попитах го защо е така и той каза, че когато човек отговаря на тези четири изисквания, няма да допусне грешки, за които ще трябва да отговаря; при това условие неговите действия губят погрешността, характерна за действията на глупака. Ако такъв човек не успее или понесе поражение, той ще е загубил само една битка и няма болезнено да съжалява за това.

След това каза, че възнамерява да ме учи за „съюзника“ по съвсем същия начин, по който неговият благодетел го беше учил. Той силно подчерта думите „съвсем същия начин“, повтаряйки фразата няколко пъти.

Каза, че „съюзник“ е сила, която човек може да въведе в живота си, за да му помага, да го съветва, да му дава необходимата сила да извършва действия — големи или малки, верни или грешни. Този съюзник е необходим, за да подобри живота на човека, да направлява постъпките му и да развива неговото знание. Всъщност съюзникът е незаменим като помощник в знанието. Дон Хуан каза това с голяма убедителност и сила. Изглежда, внимателно подбираше думите си. Той повтори следното изречение четири пъти: „Един съюзник ще те накара да видиш и разбереш неща, за които никое човешко същество не би могло да те просвети.“

— Съюзникът като дух-пазител ли е?

— Той не е нито дух, нито пазител. Той е помощник.

— Мескалито ли е твоя съюзник?

— Не! Мескалито е друг вид сила. Уникална сила! Закрилник, учител.

— Кое отличава Мескалито от един съюзник?

— Той не може да бъде опитомен и използван, както един съюзник бива опитомен и използван. Мескалито е извън човека. Той предпочита да показва себе си в много форми на този, който застане пред него, независимо от това дали този човек е брухо или селско момче.

Дон Хуан говори много разпалено за Мескалито като учител за правилен начин на живот. Попитах го как Мескалито учи на „правилен начин на живот“, а дон Хуан отговори, че Мескалито показва как да се живее.

— Как го показва?

— Той има много начини да го покаже. Понякога на ръката си, по скалите или дърветата, или просто пред теб.

— Това пред тебе като картина ли е?

— Не. Това е обучение пред теб.

— Мескалито говори ли на човека?

— Да, но не с думи.

— Какво говори тогава?

— Говори различно на всеки човек.

Усетих, че моите въпроси го ядосват. Не питах повече. Той продължи да обяснява, че няма точни стъпки към опознаването на Мескалито, следователно никой не може да обучава за него, освен самия Мескалито. Това му качество го правело уникална сила. Той не бил еднакъв за всеки човек.

От друга страна, каза дон Хуан, придобиването на съюзник изисквало най-прецизно обучение и следване на степени или стъпки, без каквото и да е отклонение. Каза, че в света имало много такива съюзнически сили, но той бил близък само с две от тях. Щял да ме води към тях и към техните тайни, но от мен зависело да избера едната, тъй като съм можел да имам само една. Съюзникът на неговия благодетел бил в yebra del diablo (дяволска трева), но той лично не го харесвал, въпреки че благодетелят му го научил на неговите тайни. Каза, че неговият съюзник бил в humito (малкият дим), но не даде подробности за естеството на дима.

Заразпитвах го за това. Той замълча. След дълга пауза попитах:

— Какъв вид сила е един съюзник?

— Той е помощник. Вече ти казах.

— Как помага той?

— Съюзникът е сила, способна да пренесе човек извън пределите на самия него. Ето така съюзникът може да разкрие неща, които никое човешко същество не би могло.

— Но Мескалито също те изважда от твоите собствени граници. Това не го ли прави съюзник?

— Не. Мескалито те изважда от самия тебе, за да те учи. Съюзникът те изважда, за да ти даде сила.

Помолих го да ми обясни тези моменти по-подробно или да разкрие съществената разлика между двете. Той дълго ме гледа и се смя. Каза, че ученето чрез разговор е не само загуба, но и глупост, защото ученето е най-трудната работа, която човек може да предприеме. Помоли ме да си припомня момента, когато се опитвах да намеря своето място и как исках да го намеря, без да свърша никаква работа, защото очаквах той да ми даде цялата информация. Каза, че ако беше направил това, никога нямало да науча. Ако съм знаел обаче колко е трудно да намеря своето място и особено пък ако съм знаел, че то съществува, би ми дало уникално чувство на увереност. Каза, че когато стоя вкоренен на своето „добро място“, нищо не може да ми причини телесна вреда, защото имам сигурността, че в това специално място съм в най-доброто си състояние. Имам силата да отблъсна всичко, което може да ми напакости. Ако обаче той ми беше казал къде е то, аз никога нямаше да имам необходимата увереност да твърдя, че е вярно знание. По този начин знанието наистина е сила.

След това дон Хуан каза, че всеки път, когато човек се захваща да учи, трябва да работи така усилено, както аз, когато намерих това място, а границите на неговото учене се определят от собствената му природа. Така дон Хуан не виждаше смисъл да се говори за знанието. Каза, че определени видове знание са твърде мощни и говоренето за тях би ми донесло само вреда. Изглежда той реши, че няма друго, което иска да ми каже. Стана и тръгна към къщата си. Казах му, че ситуацията ме съкрушава. Не е това, което си представях или исках да бъде.

Той каза, че страховете ми са естествени, че всички ги изпитваме и че нищо не може да се направи. Но от друга страна, независимо колко плашещо е ученето, по-ужасно е да мислиш за човека без съюзник или без знание.