Карлос Кастанеда
Учението на дон Хуан (51) (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)

Понеделник, 28 декември 1964

— Дон Хуан, ти ми каза, че дяволската трева изпитва хората. Какво имаше предвид?

— Дяволската трева е като жена и като жена тя ласкае мъжете. Тя им залага капани на всяка крачка. Тя постъпи така с тебе, когато те накара да натриеш тесто на челото си. Тя отново ще опита и ти сигурно ще се хванеш на въдицата. Предупреждавам те за това. Не я приемай със страст. Дяволската трева е само един път към тайните на човека на знанието. Има и други пътища. Но нейният капан е да те накара да вярваш, че единственият път е нейния. Казвам ти, че е безполезно да прахосваш живота си по един път, особено ако този път няма сърце.

— Но как разбираш кога един път няма сърце, дон Хуан?

— Преди да поемеш по него, задай един въпрос: „Има ли този път сърце?“ Ако отговорът е не, ще го узнаеш и трябва да си избереш друг път.

— Но как да разбера със сигурност дали пътят има сърце или не?

— Всеки би разбрал това. Лошото е, че никой не задава въпроса. И когато накрая човек разбере, че е следвал път, който няма сърце, пътят е готов да го убие. В този момент много малко хора могат да спрат, за да помислят и да оставят пътя.

— Как да постъпвам, за да задам въпроса както трябва, дон Хуан?

— Просто го задай.

— Искам да кажа, има ли точен метод, така че да не лъжа себе си и да мисля, че отговорът е да, когато всъщност е не?

— Защо ще се лъжеш?

— Може би защото в този момент пътят е приятен и доставя удоволствие.

— Това е нелепост. Един път без сърце никога не доставя удоволствие. Ти трябва упорито да работиш, дори само за да го поемеш. От друга страна, един път със сърце е лек. Той не те кара да работиш, за да го харесаш.

Дон Хуан изведнъж смени посоката на разговора и безцеремонно ме конфронтира с идеята, че аз харесвам дяволската трева. Трябваше да призная, че най-малкото имам предпочитания към нея. Той ме попита какво мисля за неговия съюзник, дима, и аз трябваше да му кажа, че само мисълта за него ме подлудява от страх.

— Казах, че за да избереш един път, трябва да бъдеш свободен от страх и амбиция. Но димът те заслепява със страх, а дяволската трева те заслепява с амбиция.

Възразих, че дори за да поеме по един път, човек се нуждае от амбиция и че неговото твърдение, че човек трябва да бъде освободен от амбиция, е неразбираемо. Човек трябва да има амбиция, за да научи.

— Да желаеш да учиш не е амбиция — каза той. — Нашата участ като хора е да искаме да знаем, но да търсиш дяволската трева, значи да предлагаш цена за сила, а това е амбиция, защото ти не предлагаш цена, за да знаеш. Не се оставяй дяволската трева да те заслепи. Тя вече те хвана на въдицата. Тя примамва хората и им дава усещане за сила. Кара ги да чувстват, че могат да направят неща, които никой обикновен човек не може. Но това е нейният капан. И още нещо, пътят без сърце ще се обърне срещу хората и ще ги унищожи. Не е нужно много, за да се умре, а да търсиш смъртта, е все едно да търсиш нищото.