Карлос Кастанеда
Учението на дон Хуан (17) (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)

Събота, 27 януари 1962

Тази сутрин, веднага щом пристигнах в къщата му, дон Хуан ми каза, че ще ми покаже как се приготвя сместа за пушене. Отидохме на хълмовете и доста повървяхме в един от каньоните. Той спря до висок, строен храст, чийто цвят забележимо контрастираше с този на околната растителност. Чапаралът около храста беше жълтеникав, а храстът — ярко зелен.

— От това малко дърво трябва да вземеш листата и цветовете — каза той. — Най-доброто време да ги откъснеш е на Задушница (el dia de los animas).

Той извади ножа си и отсече края на един тънък клон. Подбра друг подобен клон и отсече и неговия връх. Повтаряше това действие, докато събра шепа връхчета от клони. После седна на земята.

— Виж тук — каза той. — Отрязах всички клони над разклонението, получено от две или повече листа и стъблото. Виждаш ли? Те всички са еднакви. Използвах само върха на всеки клон, където листата са свежи и крехки. Сега трябва да потърсим сенчесто място.

Вървяхме, докато той явно намери това, което търсеше. Извади дълга връв от джоба си и я завърза за ствола и по-ниските клони на два храста, правейки нещо като простор, на който окачи връхчетата на клоните, обърнати надолу. Подреди ги много спретнато. Окачени за чаталчетата между листата и стъблото, те наподобяваха дълга редица зелени конници.

— Човек трябва да се погрижи листата да изсъхнат в сянката — каза той. — Мястото трябва да бъде уединено и трудно достъпно. По този начин листата биват предпазвани. Те трябва да бъдат оставени да съхнат на място, където е почти невъзможно да бъдат открити. След като изсъхнат, трябва да бъдат увити и здраво стегнати във вързоп.

Той събра листата от връвта и ги хвърли в близките шубраци. Очевидно беше имал намерение само да ми покаже процедурата.

Продължихме да вървим и той откъсна три различни цветя, казвайки, че са част от съставките и трябва да бъдат събрани по същото време. Цветята обаче трябва да бъдат сложени в отделни глинени гърнета и изсушени на тъмно; на всяко гърне трябва да бъде поставен похлупак, така че те да плесенясат в съда. Той каза, че предназначението на листата и цветята е да изпълнят с благоухание сместа за пушене.

Ние излязохме от каньона и тръгнахме към коритото на реката. След дълъг обход се върнахме в неговата къща. Късно вечерта седнахме в неговата собствена стая, нещо, което той рядко ми позволяваше, и ми разказа за последната съставка на сместа — гъбите.

— Истинската тайна на сместа е в гъбите — каза той. — Те са съставката, която най-трудно се събира. Пътешествието до мястото, където те растат, е дълго и опасно, а да се подбере точната разновидност, е дори още по-рисковано. Наоколо растат други гъби, които са безполезни. Те ще развалят добрите, ако бъдат изсушени заедно. Нужно е време да опознаеш добре гъбите, за да не направиш грешка. Използването на погрешен вид ще доведе до сериозна вреда — вреда и за човека, и за лулата. Знам хора, които са паднали мъртви, защото са използвали нечист дим.

Веднага след като гъбите са набрани, те се слагат в кратуна, тъй че няма начин да бъдат проверени отново. Разбираш ли, те трябва да бъдат накъсани на парченца, за да могат да минат през тясното гърло на кратуната.

— Как човек може да избегне грешка?

— Като бъде внимателен и като знае как да избира. Казах ти, че това е трудно. Не всеки може да опитоми дима, повечето хора дори не правят опит.

— Колко дълго държиш гъбите в кратуната?

— Една година. Всички останали съставки също са затворени за една година. След това от тях се отмерват равни части и се стриват отделно до много фин прах. Малките гъби не трябва да се стриват, защото те от само себе си стават на много фин прах. Всичко, което човек трябва да направи, е да смачка големите късове. Четири части от гъбите се добавят към една част от всички останали съставки заедно. После всички те се смесват и слагат в торбичка като моята — той посочи малката кесия, висяща под ризата му. — По-късно всички съставки се събират от новата реколта и чак след като се сложат да се сушат, ти вече можеш да пушиш сместа, която току-що си приготвил. Специално в твоя случай, ти ще пушиш догодина. А по догодина сместа ще бъде изцяло твоя, защото ти ще си я събрал сам. Първия път, когато пушиш, аз ще ти запаля лулата. Ти ще изпушиш цялата смес от огнището на лулата и ще чакаш. Димът ще дойде. Ти ще го почувстваш. Той ще ти даде свобода да видиш всичко, което искаш да видиш. В действителност това е несравним съюзник. Но който го търси, трябва да има безупречна цел и непоклатима воля. Той се нуждае от тях, за да може да отстои своето желание за завръщане, иначе димът няма да му позволи да се върне. Второ, той трябва да има желание и воля да запомни всичко, което димът му позволи да види, иначе това няма да бъде нищо повече от малко мъгла в съзнанието му.