Карлос Кастанеда
Учението на дон Хуан (53) (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)

Четвъртък, 31 декември 1964

— Сега, след като знаеш малко повече за дяволската трева и за дима, можеш по-ясно да прецениш кой от двамата харесваш повече — каза дон Хуан.

— Димът наистина ме ужасява, дон Хуан. Не знам точно защо, но нямам добро чувство към него.

— Ти обичаш ласкателството, а дяволската трева те ласкае. Като жена тя те кара да се чувстваш добре. Димът, от друга страна, е най-благородната сила. Той има най-чистото сърце. Той не примамва хората, нито ги прави затворници, нито пък обича или мрази. Всичко, което изисква, е сила. Дяволската трева също изисква сила, но от различен вид. Тя е по-близка до проявата на мъжественост с жените. А силата, която димът изисква, е сила на сърцето. Ти я нямаш! Но много малко хора я имат. Ето защо аз ти препоръчвам да научиш повече за дима. Той подсилва сърцето. Той не е като дяволската трева — пълна със страсти, ревности и невъздържаност. Димът е постоянен. Не трябва да се безпокоиш, че ще забравиш нещо по пътя.