Карлос Кастанеда
Учението на дон Хуан (46) (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)

Петък, 11 септември 1964

Отново настоях дон Хуан да разтълкува моите визуални преживявания. Той шикалкави известно време. След това заговори така, сякаш водехме разговор за Мескалито.

— Виждаш ли колко е глупаво да питаш дали е като човек, с когото можеш да говориш? — каза дон Хуан. — Той не е като нещо, което някога си виждал. Той е като човек, но в същото време не е като човек. Трудно е да се обясни това на хора, които нищо не знаят за него, а искат изведнъж да научат всичко. И после, неговите уроци са така тайнствени, както и той самият. Никой, доколкото знам, не може да предскаже неговите действия. Ти му задаваш въпрос и той ти показва пътя, но не ти казва за това по начина, по който ти и аз си говорим. Сега разбираш ли какво прави той?

— Не мисля, че ми е трудно да го разбера. Това, което не мога да проумея, е какво иска да каже.

— Ти го попита какво не е наред при тебе и той ти даде пълната картина. Не може да има грешка! Не можеш да твърдиш, че не си разбрал. Това не е бил разговор и въпреки това е бил. След това си му задал друг въпрос и той ти е отговорил по абсолютно същия начин. Колкото до това, което е искал да каже, не съм сигурен, че го разбирам, защото ти намери за добре да не ми кажеш какъв е бил въпросът ти.

Повторих много внимателно въпросите, които си спомнях, че съм задал. Подредих ги в реда, в който ги бях произнесъл: „Върша ли вярното нещо? На верния път ли съм? Какво трябва да направя с живота си?“

Дон Хуан каза, че въпросите, които съм задал, са само думи. По-добре е въпросите да не се произнасят, а да се задават отвътре. Той каза, че закрилникът е искал да ми даде урок. И за да докаже, че иска да ми даде урок, а не да ме прогони, като ме плаши, той ми се е показал като светлина два пъти.

Казах, че не разбирам защо Мескалито ме тероризира, ако ме е приел. Припомних на дон Хуан, че според неговите твърдения, да бъдеш приет от Мескалито означава, че неговата форма е постоянна и не се обръща от блаженство в кошмар. Дон Хуан се засмя отново и каза, че ако помисля за въпроса, който е бил в сърцето ми, когато съм говорил с Мескалито, тогава аз сам бих разбрал урока.

Да мисля за въпроса, който е бил в „сърцето“ ми, беше трудна задача. Казах на дон Хуан, че в ума ми имаше много неща. Когато попитах дали съм на верния път, имах предвид: „Дали съм с по един крак във всеки от двата свята? Кой свят е верният? Каква посока да поеме животът ми?“

Дон Хуан изслуша обясненията ми и заключи, че нямам ясен възглед за света и закрилникът ми е дал прелестно ясен урок.

Той каза:

— Ти смяташ, че за теб има два свята — два пътя. Но има само един. Закрилникът ти показа това с невероятна яснота. Единственият свят, достъпен за тебе, е светът на хората и ти не можеш да избереш да напуснеш този свят. Ти си човек! Закрилникът ти показа светът на щастието, където няма разлика между нещата, защото там няма кой да пита за разликата. Но това не е светът на хората. Закрилникът те извади от него, като те разтърси, и ти показа как човек мисли и се бори. Това е светът на хората. И да бъдеш човек, означава да принадлежиш на този свят. Твоята суета те кара да вярваш, че живееш в два свята, но това е само твоята суета. За нас има един-единствен свят. Ние сме хора и трябва да следваме света на хората със задоволство. Мисля, че това е бил урокът.