Карлос Кастанеда
Учението на дон Хуан (45) (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)

Четвъртък, 10 септември 1964

Винаги, когато разказвах на дон Хуан едно преживяване, нещо ме караше да го възстановявам стъпка по стъпка, доколкото съм в състояние. Изглежда това бе единственият начин да си спомня всичко.

Днес му разказах подробностите от последната ми среща с Мескалито. Той изслуша разказа ми внимателно до момента, в който Мескалито ми каза името си. Тук дон Хуан ме прекъсна.

— Сега ти си самостоятелен — каза той. — Закрилникът те прие. Отсега нататък аз много малко ще ти бъда в помощ. Не е необходимо да ми казваш нищо повече за връзката си с него. Сега знаеш неговото име. И нито името, нито отношенията ви трябва някога да бъдат споменавани пред живо същество.

Настоях, че искам да му разкажа всички подробности от преживяването, защото не го разбирах. Казах му, че се нуждая от помощта му, за да изтълкувам това, което съм видял. Той каза, че мога да го сторя сам, че за мен е по-добре да започна да мисля самостоятелно. Възразих, че ме интересува да чуя неговото мнение, защото ще ми отнеме твърде много време да стигна до свое, а и не знам как да постъпвам. Казах:

— Да вземем например песните. Какво означават те?

— Само ти можеш да решиш това — каза той. — Как мога аз да знам какво означават? Единствен закрилникът може да ти каже това, както и само той може да те научи на своите песни. Ако аз трябва да ти кажа какво означават, то би било все едно да научиш песните на някой друг.

— Какво искаш да кажеш с това, дон Хуан?

— Ти можеш да различиш фалшивите, слушайки хора да пеят песните на закрилника. Само песните с душа са негови и са научени от него. Останалите са подобия на песните на други хора. Понякога хората са така измамни. Те пеят нечии песни, без дори да знаят какво казват песните.

Казах, че с въпроса си съм искал да попитам с каква цел се използват, песните. Той отговори, че песните, които съм научил, са за повикване на закрилника и че трябва винаги да ги използвам, заедно с името му, за да го извикам. Дон Хуан каза, че по-късно може би Мескалито ще ме научи на други песни за други цели.

Попитах го тогава дали смята, че закрилникът напълно ме е приел. Той се засмя, като че ли въпросът ми е глупав. Каза ми, че закрилникът ме е приел и се е уверил, че аз знам, че той ме е приел, показвайки ми се като светлина два пъти. Дон Хуан изглежда беше много впечатлен от факта, че съм видял светлината два пъти. Той подчерта този аспект на срещата ми с Мескалито.

Казах му, че не мога да разбера как е възможно да бъдеш приет от закрилника и в същото време, да бъдеш изплашен до смърт от него.

Той дълго не отговори. Изглеждаше озадачен. Накрая каза:

— Толкова е ясно. Това, което той е искал, е толкова ясно, че не проумявам как не разбираш.

— Все още всичко ми е непонятно, дон Хуан.

— Наистина е нужно време, за да видиш и разбереш какво има предвид Мескалито. Ти трябва да мислиш за неговите уроци, докато те ти станат ясни.