Карлос Кастанеда
Учението на дон Хуан (42) (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)

Вторник, 28 януари 1964

Попитах дон Хуан какво мисли за идеята димът да бъде даден на някой, който желае преживяването. Той възмутено отговори, че да се даде димът на някой, би било все едно да го убиеш, тъй като няма да има кой да го насочва. Помолих дон Хуан да обясни какво има предвид. Той каза, че съм тук жив, разговарящ с него, защото той ме е върнал обратно. Той е възвърнал моето тяло. Без него никога нямало да се събудя.

— Как възвърна моето тяло, дон Хуан?

— По-късно ще научиш това, но ще трябва да се научиш да го правиш сам. Това е причината да искам да научиш колкото можеш повече, докато все още съм тук. Ти загуби ценно време в задаването на глупави въпроси за незначителни неща. Но може би не ти е съдено да научиш всичко за малкия дим.

— Добре, какво да направя тогава?

— Остави дима да те учи толкова, колкото можеш да научиш.

— И димът ли учи?

— Разбира се, че учи.

— Той като Мескалито ли учи?

— Не, той не е учител като Мескалито. Той не показва същите неща.

— Но на какво учи димът тогава?

— Той ти показва как да боравиш с неговата сила и как да научиш, че трябва да я взимаш колкото пъти можеш.

— Твоят съюзник е много страшен, дон Хуан. Той не приличаше на нищо, което съм преживял досега. Помислих, че съм загубил ума си.

По никаква причина това беше най-горчивата представа, която ми дойде в ума. Разглеждах цялата случка от специфичната позиция на човек, имал други халюциногенни преживявания, от които може да извлече сравнение, и единственото, което ми идеше наум отново и отново, беше, че с дима човек губи ума си.

Дон Хуан отхвърли сравнението ми и каза, че това, което съм усетил, е било невъобразима сила. А за да борави с тази сила, човек трябва да живее силен живот. Идеята за силен живот не само спада към подготвителния период, но също така остава в нагласата на човека след преживяването. Той каза, че димът е толкова силен, че човек трябва да излиза насреща му само със сила, иначе животът му ще бъде, разбит на парчета.

Попитах го дали димът има еднакво въздействие върху всички. Той каза, че димът извършва трансформация, но не при всеки.

— Тогава каква е специалната причина димът да извърши трансформация в мен? — попитах.

— Това, мисля аз, е много глупав въпрос. Ти покорно следваше всяка задължителна стъпка. Не е мистериозно, че димът те трансформира.

Помолих го отново да ми разкаже за моя вид. Исках да знам как съм изглеждал, тъй като представата за пребиваване извън тялото, която той насади в съзнанието ми, беше разбираемо непоносима.

Той каза, че в интерес на истината се е страхувал да ме гледа. Той се чувствал така, както трябва да се е чувствал неговият благодетел, когато е видял дон Хуан да пуши за първи път.

— Защо се страхуваше? Бях ли много страшен?

— Никога досега не бях виждал някой да пуши.

— Не си ли виждал твоя благодетел да пуши?

— Не.

— Никога не си виждал себе си?

— Как бих могъл?

— Би могъл да пушиш пред огледало.

Том не отговори, а се втренчи в мен и поклати глава. Отново го попитах дали е възможно да се гледа в огледало. Той каза, че е възможно, макар че би било лошо, защото човек сигурно ще умре от страх, ако не от нещо друго. Казах:

— Тогава човек сигурно изглежда страшен.

— Цял живот съм се чудил за същото — каза той. — Въпреки това, не съм питал, нито гледал в огледалото. Дори не съм помислял за това.

— Как мога тогава да разбера?

— Ще трябва да чакаш, тъй както аз, докато дадеш дима на някой друг, ако разбира се някога го овладееш. Тогава ще видиш как изглежда човек. Това е правилото.

— Какво би станало, ако пуша пред камера и се снимам?

— Не знам. Може димът да се обърне срещу теб. Но ти, предполагам, го намираш толкова безвреден, че смяташ, че можеш да си играеш с него.

Казах му, че нямам предвид да играя, но че той ми е казвал по-рано, че димът не изисква стъпки и съм помислил, че няма да има вреда да искам да знам как изглежда човек. Той ме поправи, като рече, че е искал да каже, че не е необходимо да се следва специфичен ред, както е с дяволската трева. Той каза, че всичко, което е необходимо при дима, е правилна нагласа. От тази гледна точка човек трябва да бъде точен в следването на правилото. Той ми даде пример, като обясни, че няма значение коя съставка на сместа е набрана първо, стига количеството да е точно.

Попитах дали ще има нещо лошо в това да разкажа на други за моето преживяване. Той отговори, че единствените тайни, които никога не трябва да бъдат разкривани, са как се прави сместа, как да се движиш и как да се върнеш. Останалите неща не са важни.