Карлос Кастанеда
Учението на дон Хуан (41) (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)

Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Учението на дон Хуан (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Teachings of Don Juan: A Yaqui Way of Knowledge, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,8 (× 20гласа)

Информация

Допълнителна корекция
Диан Жон(2012)

Източник: http://izvorite.com

 

Издание:

Издателство „Петрум Ко“ ООД, 1992 г.

История

  1. —Добавяне
  2. —Корекция

Събота, 28 декември 1963

Събудих се вчера късно следобед. Дон Хуан ми каза, че съм спал спокойно почти два дни. Имах ужасно главоболие. Пийнах малко вода и ми се повдигна. Чувствах се изморен, извънредно изморен и след ядене отново заспах.

Днес отново се почувствах напълно отпочинал. Дон Хуан и аз разговаряхме за моето преживяване с малкия дим. Мислейки, че иска да му разкажа цялата история така, както винаги го правех, аз започнах да описвам своите впечатления, но той ме спря и каза, че не е необходимо. Каза ми, че аз действително не съм правил нищо и съм заспал веднага, така че няма за какво да се говори.

— А начинът, по който се чувствах? Нима той изобщо не е важен? — настоях аз.

— Не, не и с дима. По-късно, когато се научиш как да пътуваш, ще говорим; когато се научиш как да влизаш в нещата.

— Наистина ли човек „влиза“ в нещата?

— Не помниш ли? Ти влезе в и мина през стената.

— Аз мисля, че всъщност излязох извън ума си.

— Не, не си.

— Ти по същия начин като мен ли се държа, когато пуши за първи път, дон Хуан?

— Не, не беше същият. Ние имаме различни характери.

— Как се държа ти?

Дон Хуан не отговори. Перифразирах въпроса си и отново го зададох. Но той каза, че не помни своите преживявания и че моят въпрос е като да питам един рибар как се е чувствал първия път, когато е ловил риба. Каза, че димът е уникален като съюзник, а аз му припомних, че и за Мескалито беше казал, че е уникален. Той заяви, че всеки от тях е уникален, но се различават по качествата си.

— Мескалито е закрилник, защото ти говори и може да направлява действията ти — каза той. — Мескалито те учи на правилен начин на живот. И ти можеш да го видиш, защото той е извън тебе. Димът, от своя страна, е съюзник. Той те трансформира и ти дава сила, без някога да показва присъствието си. Ти не можеш да му говориш. Но знаеш, че съществува, защото той отнема тялото ти и те прави лек като въздух. Въпреки това ти никога не го виждаш. Той обаче е тук и ти дава сила да постигнеш невъобразими неща, например като това, когато ставаш безтелесен.

— Аз наистина почувствах, че се освободих от тялото си, дон Хуан?

— Така беше.

— Искаш да кажеш, че аз наистина не съм имал тяло?

— Какво мислиш ти самият?

— Е, не знам. Мога да кажа само как се чувствах.

— Всичко това, което си чувствал, е тук — в действителността.

— Но ти как ме виждаше, дон Хуан? Как ти изглеждах?

— Няма никакво значение как те виждах. То е, както когато сграбчи пръта. Ти усети, че не е там, а го заобиколи, за да се увериш, че е там. Но когато се хвърли към него, отново усети, че не е там.

— Но ти ме виждаше както съм сега, нали?

— Не! Ти не беше, както си сега!

— Добре! Приемам това. Но аз имах свое тяло, нали, макар че не можех да го усетя?

— Не! По дяволите! Ти нямаше тялото, което имаш днес.

— Тогава какво стана с тялото ми?

— Мислех, че си разбрал. Малкият дим взе твоето тяло.

— Но къде отидох аз?

— Как, по дяволите, мислиш, че мога да знам това?

Беше безполезно да упорствам в опита си да намеря „рационално“ обяснение. Казах му, че не искам да споря или да задавам глупави въпроси, но ако приема идеята, че е възможно да загубя тялото си, ще загубя цялата си рационалност.

Той каза, че както обикновено преувеличавам и че нито съм загубил, нито ще загубя нещо, заради малкия дим.