Карлос Кастанеда
Учението на дон Хуан (38) (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)

Понеделник, 23 декември 1963

Връщахме се с колата у тях след събиране на някои жълти цветя за сместа. Те бяха една от необходимите съставки. Отбелязах, че тази година не следваме същия ред при събирането на съставките, както миналата. Той каза, че димът не е капризен или дребнав като дяволската трева. За дима редът на събиране не е важен. Всичко, което се изисква, е човекът, който използва сместа, да е точен и прецизен.

Попитах дон Хуан какво ще правим със сместа, която той беше приготвил и ми беше дал да пазя. Той отговори, че тя е моя, и добави, че трябва да я използвам възможно най-скоро. Попитах колко от нея е необходимо всеки път. Малката торбичка, която ми беше дал, съдържаше приблизителни три пъти количеството, което побира малка кесия за тютюн. Той ми каза, че ще трябва да използвам цялото количество в моята торбичка за една година, а от колко се нуждая всеки път, когато пуша, е личен въпрос.

Исках да знам какво би станало, ако никога не свърша торбичката. Дон Хуан каза, че нищо няма да стане. Димът не изисква нищо. Той самият вече нямал нужда да пуши, но въпреки това правел смес всяка година. След това се поправи и каза, че рядко трябвало да пуши. Попитах го какво прави с неизползваната смес, но той не отговори. Каза само, че сместа вече не е добра, ако не се използва до една година.

По този въпрос навлязохме в дълъг спор. Не формулирах въпросите си точно и неговите отговори изглеждаха неясни. Исках да знам дали сместа би загубила своите халюциногенни свойства или сила след една година, правейки по този начин едногодишния цикъл необходим; но той подчерта, че сместа никога не губи своята сила. Той каза, че единственото нещо, което става, е, че човек вече няма нужда от нея, защото е направил нов запас. Той трябва да се отърве от останалата смес по специфичен начин, който дон Хуан не искаше да ми разкрие засега.