Карлос Кастанеда
Учението на дон Хуан (36) (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)

Събота, 6 юли 1963

В понеделник, 1 юли, отрязах растенията Datura, които дон Хуан беше поискал. Изчаках, докато стана доста тъмно, за да изпълня танца около растенията, защото не исках някой да ме види. Бях твърде неспокоен. Сигурен бях, че някой ще види странните ми действия. Предварително бях избрал растенията, които реших, че са мъжко и женско. Трябваше да отрежа по шестнайсет инча от корена на всяко едно, а копаенето до тази дълбочина с дървена пръчка не беше лесна работа. Отне ми часове. Трябваше да довърша работата при пълна тъмнина и когато бях готов да ги отрежа, се наложи да използвам фенерче. Първоначалното ми безпокойство, че някой ще ме види, беше нищожно в сравнение със страха, че някой ще съзре светлината в храстите.

Отнесох растенията в къщата на дон Хуан във вторник, 2 юли. Той разтвори вързопите и прегледа растенията. Каза, че все пак трябва да ми даде семената от своите растения. Бутна хавана към мен. Взе един стъклен буркан и изпразни съдържанието му — изсушени слепени семена, в хавана.

Попитах го какви са те и той ми каза, че това са семена, проядени от житояди. Сред семената имаше доста буболечки — малки житояди, черни на цвят. Той каза, че това са специални буболечки и че трябва да ги извадим и да ги сложим в отделен буркан.

Подаде ми друг буркан, пълен до една трета със също такива житояди. Бурканът беше запушен с парче хартия, за да не избягат.

— Следващия път ще трябва да използваш буболечките от твоите собствени растения — каза дон Хуан. — Това, което трябва да направиш, е да отрежеш семенниците, които имат малки дупчици. Те са пълни с буболечки. Отвори семенника и остържи всичко в буркан. Събери шепа буболечки и ги сложи в друг съд. Отнасяй се с тях грубо, не бъди внимателен и деликатен. Отмери една шепа от слепените семена, които буболечките са прояли, и една шепа прах от самите тях, а останалото зарови на което и да е място в тази посока (тук той посочи на югозапад) от своето растение. След това събери хубави сухи семена и ги прибери отделно. Можеш да събереш всички, които искаш. Винаги можеш да ги използваш. Добре е там да извадиш семенниците, така че да можеш да заровиш всичко наведнъж.

След това дон Хуан ми каза да стрия първо слепените семена, след това яйцата на житоядите и накрая хубавите сухи семена.

Когато всички бяха стрити до фин прах, дон Хуан взе парчетата от Datura, които бях отрязал и сложил на куп. Той отдели мъжкия корен и го зави внимателно в парче плат. Подаде ми другото и ми каза да нарежа всичко на малки парчета, да ги смачкам добре и след това да сложа всичко в гърне. Каза, че трябва да ги мачкам в същия ред, по който съм ги редил.

След като свърших, той ми каза да налея пълна чаша кипяща вода в гърнето, да разбъркам всичко, а след това да добавя още две чаши. Подаде ми гладко оформена пръчка от кост. Разбърках с нея сместа и сложих гърнето на огъня. След това той каза, че трябва да приготвим корена, а за това се нуждаем от по-голям хаван, защото мъжкото растение изобщо не трябва да бъде рязано. Отидохме зад къщата. Той беше приготвил хавана и аз се захванах да мачкам корена по познатия начин. Оставихме корена да кисне във вода, изложен на нощния въздух, и влязохме в къщата.

Той ми каза да наглеждам сместа в гърнето. Трябваше да я оставя да ври, докато се сгъсти така, че да стане трудна за разбъркване. След това той легна на рогозката и заспа. Кашата беше вряла най-малко час, когато забелязах, че става все по-трудно и по-трудно да се разбърква. Прецених, че вече е готова и я отдръпнах от огъня. Оставих съда в мрежа под стряхата и си легнах.

Събудих се, когато дон Хуан стана. Слънцето светеше в ясното небе. Беше горещ, сух ден. Дон Хуан отново отбеляза, че е сигурен, че дяволската трева ме харесва.

Продължихме да обработваме корена и в края на деня имахме порядъчно количество жълтеникава субстанция на дъното на съда. Дон Хуан изля водата над утайката. Помислих, че това е края на процедурата, но той отново напълни съда с кипяща вода.

Той свали гърнето с кашата изпод стряхата. Сместа изглеждаше почти изсъхнала. Внесе гърнето в къщата, внимателно го постави на пода, седна и заговори:

— Моят благодетел ми е казвал, че е допустимо сместа да се разбърка със свинска мас. Така и ще направим. Моят благодетел го разбърка с мас за мен, но както вече казах, никога не съм обичал особено растението и никога не направих истински опит да го обикна. Моят благодетел ми е казвал, че за най-добри резултати — за тези, които наистина искат да подчинят силата — най-правилно е да се използва мас от глиган. Мазнината от корема е най-добра. Но ти сам трябва да избереш. Съдбата ще реши дали да приемеш дяволската трева за съюзник. В този случай бих те посъветвал, както моят благодетел ме посъветва, да уловиш глиган и да извлечеш мазнината от корема (sebo de tripa). Едно време, когато дяволската трева е било най-доброто, брухо са ходели на специални ловни походи, за да доставят мазнина от глигани. Те търсели най-големите и най-силните мъжкари. Имали специална магия за глигани. Те извличали от тях особена сила, толкова особена, че дори и в ония дни не било за вярване. Но тази сила вече я няма. Не зная нищо за нея. Може би самата трева ще те научи на всичко това.

Дон Хуан сложи шепа мас в съда с изсъхналата каша и изстърга маста, останала върху лявата му ръка, о ръба на гърнето. Каза ми да бъркам съдържанието, докато то стане гладко и напълно размесено.

Разбивах сместа почти три часа. Дон Хуан я разглеждаше отвреме навреме и преценяваше, че още не е готова. Накрая изглеждаше доволен. Въздухът, навлязъл при разбиването на тестото, му беше придал светлосив цвят и консистенция на желе. Той окачи съда под покрива. Каза, че го оставя там до следващия ден, защото приготвянето на втората част ще отнеме два дни. Предупреди ме да не ям нищо. Можех само да пия вода.

Следващия ден, четвъртък, 4 юли, дон Хуан ми нареди да прецедя сместа четири пъти. До последното изливане на водата беше станало почти тъмно. Седнахме на верандата. Той сложи двата съда пред себе си. Екстрактът от корена беше само една чаена лъжичка белезникава скорбяла. Той я сложи в чаша и добави вода. Разклати чашата с ръка, за да се разтвори субстанцията, и след това ми я подаде. Каза ми да изпия всичко. Изпих го бързо, след това сложих чашата на пода и тежко се отпуснах назад. Сърцето ми започна да блъска. Имах чувството, че не мога да дишам.

Дон Хуан ми нареди да сваля всичките си дрехи. Попитах го защо и той каза, че трябва да се натрия с тесто. Поколебах се. Не знаех дали да се съблека. Дон Хуан ме подкани да побързам. Каза, че няма време за мотаене. Свалих всичките си дрехи.

Той взе костената си пръчка и направи две хоризонтални линии по повърхността на тестото, разделяйки го по този начин на три равни части. След това направи вертикална линия, започвайки от средата на горната линия, перпендикулярна на двете, като раздели тестото на пет части. Посочи долната дясна зона и каза, че е за левия ми глезен. Зоната над нея беше за левия ми крак. Връхната и най-голяма част беше за гениталиите ми. Следващата отдолу, отляво, беше за десния ми крак, а зоната най-долу отляво — за десния ми глезен. Каза ми да сложа частта, предназначена за левия ми глезен, на ходилото на крака и да го натрия изцяло. След това ме упъти как да сложа тестото на вътрешната част на целия ляв крак, на гениталиите, надолу по вътрешността на десния ми крак и накрая върху ходилото му.

Последвах неговите указания. Тестото беше студено и имаше особено силен аромат. Когато свърших с мазането, се изправих. Миризмата на сместа нахлу в ноздрите ми. Тя ме задушаваше. Острият аромат наистина ме задавяше. Беше като някакъв вид газ. Опитах се да дишам през устата и да говоря на дон Хуан, но не можах.

Дон Хуан продължаваше да се взира в мен. Направих стъпка към него. Краката ми бяха като гума и дълги, извънредно дълги. Направих още една стъпка. Усетих коленните си стави еластични като прът за овчарски скок. Те трепереха, вибрираха и се свиваха еластично. Придвижих се напред. Движението на тялото ми беше бавно и несигурно. Повече приличаше на треперене — напред и нагоре. Погледнах надолу и видях дон Хуан да седи под мен, далеч под мен. Импулсът ме придвижи напред още една стъпка, която беше още по-еластична и дълга от предишната.

И тогава аз полетях. Спомням си, че веднъж се приземих, а след това се отблъснах с двата крака, отскочих назад и леко се понесох по гръб. Видях тъмното небе над мене и облаците, минаващи край мен. Изтласках тялото си така, че да мога да гледам надолу. Видях тъмните масиви на планините. Скоростта ми беше необикновена. Ръцете ми бяха неподвижни, прибрани пред гърдите. Главата ми беше ръководната част. Ако я задържах извита назад, правех вертикални кръгове. Променях посоката, като обръщах глава настрани. Радвах се на такава свобода и подвижност, каквито никога преди не бях познал. Великолепната тишина ми донесе чувство за тъга, на копнеж може би. Сякаш бях намерил място, на което принадлежа — тъмнината на нощта. Опитах се да огледам наоколо, но всичко, което усещах, беше, че нощта е ведра, но и владее толкова много сила.

Изведнъж разбрах, че е време да сляза; сякаш бях получил заповед, на която трябва да се подчиня. И започнах да се спускам като перо, със странични движения. От това движение се почувствах много зле. Беше бавно и на пристъпи, сякаш бях смъкван със скрипец. Повдигна ми се. Главата ми се пръскаше от най-мъчителна болка. Някаква тъмнина ме обгърна. Имах силното усещане, че съм провесен в нея.

Следващото нещо, което помня, е усещането, че се събуждам. Бях в леглото си в своята стая. Седнах. И образът на стаята ми се разсея. Станах. Бях гол. От движението при ставането отново ми се повдигна.

Разпознах някои от ориентирите. Бях на половин миля от къщата на дон Хуан, близо до мястото на неговите растения Datura. Изведнъж всичко дойде на мястото си и аз осъзнах, че трябва да измина целия обратен път до къщата му гол. Това, че бях без дрехи, беше огромно психологическо препятствие, но нищо не можех да направя, за да реша проблема. Помислих да си направя пола от клони, но мисълта ми се стори нелепа, а освен това скоро щеше да се развидели, тъй като утринният здрач вече се проясняваше. Забравих за неудобството и повдигането си и тръгнах към къщата. Бях обхванат от страха да не бъда разкрит. Оглеждах се за хора и кучета. Опитах се да тичам, но нараних краката си на малките остри камъчета. Вървях бавно. Вече беше много светло. Тогава видях някой да идва по пътя и бързо скочих зад храстите. Моето положение ми изглеждаше толкова нелепо. Само преди миг бях се наслаждавал на невероятното удоволствие от летенето. В следващата минута установих, че се крия, смутен от собствената си голота. Помислих си да изскоча отново на пътя и с всичка сила да изтичам покрай човека, който идва. Допусках, че той ще е напълно слисан и докато осъзнае, че съм гол, аз ще съм го оставил далеч след себе си. Помислих си всичко това, но не посмях да мръдна.

Човекът, който идваше по пътя, беше почти до мен и спря. Чух го да вика моето име. Беше дон Хуан и носеше дрехите ми. Като ги облякох, той ме погледна и се засмя. Смееше се така силно, че и аз събрах сили да се засмея.

Късно следобеда на същия ден — петък, 5 юли, дон Хуан ме помоли да разкажа подробностите от моето преживяване. Предадох целия епизод възможно най-точно.

— Втората част от дяволската трева се използва за летене — каза той, когато свърших. — Мехлемът само не е достатъчен. Моят благодетел казваше, че коренът е, който дава насока и мъдрост, и той е причината за летенето. Като научиш повече и го взимаш често, за да летиш, ще започнеш да виждаш всичко с голяма яснота. Можеш да се носиш из въздуха стотици мили, за да видиш какво става на което място пожелаеш, или да нанесеш фатален удар на враговете си надалече. Като станеш близък с дяволската трева, тя ще те научи как да правиш такива неща. Например тя вече те е научила как да сменяш посоката. По същия начин ще те научи на невъобразими неща.

— Какви например, дон Хуан?

— Това не мога да ти кажа. Всеки човек е различен. Моят благодетел никога не ми е казвал какво е научил той. Казваше ми как да действам, но никога какво е видял. Това е нещо лично.

— Но аз ти казвам всичко, което виждам, дон Хуан.

— Сега го правиш. По-късно няма. Следващия път, когато вземеш дяволската трева, ще го направиш сам, край своите растения, защото там и ще се приземиш, край растенията си. Запомни това. Ето защо сега аз отидох да те търся при моите растения.

Той не каза нищо повече и аз заспах. Когато се събудих вечерта, почувствах се ободрен. По някаква причина излъчвах един вид физическо доволство. Бях щастлив, удовлетворен. Дон Хуан ме попита:

— Хареса ли ти нощта? Или тя беше страшна?

Казах му, че нощта беше наистина великолепна.

— А твоето главоболие? Беше ли много лошо? — попита той.

— Главоболието беше силно като всички останали усещания. Това беше най-лошата болка, която съм изпитвал някога — казах аз.

— Това ще те накара ли да се въздържаш от желанието отново да вкусиш силата на дяволската трева?

— Не знам. Сега не желая, но по-късно може би. Наистина не знам, дон Хуан.

Имаше един въпрос, който исках да му задам. Знаех, че том ще го избегне, затова чаках той да спомене предмета. Чаках цял ден. Накрая, преди да си тръгна тази вечер, го попитах:

— Аз наистина ли летях, дон Хуан?

— Нали ти ми каза така?

— Знам, дон Хуан, искам да кажа, моето тяло ли летя? Излетях ли като птица?

— Винаги ми задаваш въпроси, на които не мога да отговоря. Ти летя. Това е, за което се използва втората част от дяволската трева. Като вземеш още от нея, ти ще се научиш да летиш съвършено. Това не е проста работа. Човек лети с помощта на втората част от дяволската трева. Това е всичко, което мога да ти кажа. Това, което искаш да знаеш, няма значение. Птиците летят като птици и човекът, взел дяволска трева, лети така (el enyerbado vuela asi).

— Така, като птиците? (Asi como los pajaros?)

— Не, той лети като човек, който е взел тревата (No, asi como los enyerbados).

— Тогава аз в действителност не съм летял, дон Хуан. Летял съм в своето въображение, само в съзнанието си. Къде беше моето тяло?

— В храстите — отговори той язвително, но незабавно избухна в смях. — Проблемът при теб е, че разбираш нещата само по един начин. Ти не смяташ, че човек лети, а пък един брухо може да измине хиляди мили за една секунда, за да види какво става. Той може да нанесе удар на своите врагове на далечни разстояния. Така че лети ли той, или не?

— Виж, дон Хуан, ти и аз сме различно ориентирани. Да си представим, заради самия спор, че един от моите състуденти е бил тук с мен, когато взех дяволската трева. Би ли могъл да ме види как летя?

— Ето те пак с твоите въпроси — какво би станало, ако… Безполезно е да се говори по този начин. Ако твоят приятел, или който и да е друг, вземе втората част от тревата, това, което ще може да прави, е да лети. Ако той просто те беше гледал, можеше да те види да летиш, можеше и да не те види. Това зависи от човека.

— Но това, което искам да кажа, дон Хуан, е, че ако ти и аз гледаме птица и видим, че лети, ние установяваме, че тя лети. Но ако двама от моите приятели ме бяха видели да летя снощи, щяха ли да установят те, че летя?

— Е, може би щяха. Ти установяваш, че птиците летят, защото си ги виждал да летят. Летенето е нещо обичайно за птиците. Но ти няма да установиш други неща, които птиците правят, защото никога не си виждал птици да ги правят. Ако твоите приятели знаят за хора, които летят с дяволската трева, тогава щяха да установят.

— Да го кажем по друг начин, дон Хуан. Това, което исках да кажа, е, че ако бях се завързал за една скала с тежка верига, щях да летя по същия начин, защото тялото ми няма нищо общо с моето летене.

Дон Хуан ме погледна невярвайки:

— Ако се завържеш за скала — каза той, — страхувам се, че ще трябва да летиш, носейки скалата заедно с тежката верига.