Карлос Кастанеда
Учението на дон Хуан (26) (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)

Вторник, 3 юли 1962

— Мисля, че Мескалито почти те прие — каза дон Хуан.

— Защо казваш, че почти ме е приел, дон Хуан?

— Той не те уби, дори не ти навреди. Той здравата те изплаши, но не е за лошо. Ако изобщо не беше те приел, щеше да ти се яви като чудовищен и пълен с ярост. Някои хора са научили какво значи ужас, когато са го срещнали и не са били приети от него.

— Ако той е така ужасен, защо не ми го каза, преди да ме заведеш в полето?

— Ти нямаше куража да го търсиш съзнателно. Реших, че ще е по-добре, ако не знаеш.

— Но аз можех да умра, дон Хуан!

— Да, можеше. Но аз бях сигурен, че всичко ще мине добре за теб. Той веднъж игра с тебе. Не ти навреди. Помислих, че и този път ще те пожали.

Попитах го дали наистина мисли, че Мескалито ме е пожалил. Преживяването беше ужасяващо. Имах чувството, че едва не умирам от страх.

Той каза, че Мескалито преди всичко е бил добър с мене. Беше ми показал сцена, която е отговор на въпрос. Дон Хуан каза, че Мескалито ми е дал урок. Попитах какъв е бил урокът и какво означава. Каза, че е невъзможно да се отговори на този въпрос, защото съм бил твърде изплашен, за да знам точно какво съм попитал Мескалито.

Дон Хуан сондира паметта ми за това, което съм казал на Мескалито, преди той да ми покаже сцената на ръката си. Аз обаче не можех да си спомня. Всичко, което помнех, беше моето падане на колене и „признаване на греховете ми“.

Дон Хуан изглежда не проявяваше интерес и желание да говори повече за това.

— Можеш ли да ме научиш на думите на песните, които припяваше?

— Не, не мога. Тези думи са мои — думи, на които ме е научил самият закрилник. Песните са мои песни. Не мога да ти кажа какви са те.

— Защо не можеш да ми кажеш, дон Хуан?

— Защото тези песни са връзка между закрилника и мен. Сигурен съм, че някой ден той ще те научи на твои собствени песни. Дотогава чакай. И никога, абсолютно никога не повтаряй или не питай за песни, които принадлежат на други хора.

— Какво беше името, което ти извика? Можеш ли да ми кажеш това, дон Хуан?

— Не. Неговото име никога не бива да бъде произнасяно, освен за да бъде извикан.

— А ако аз сам искам да го извикам?

— Ако той те приеме някой ден, ще ти каже своето име. Това име ще бъде само за теб, за да го използваш, да го викаш силно или да си го казваш тихо. Може той да ти каже, че името му е Хосе. Кой знае?

— Защо не трябва да се използва името му, когато се говори за него?

— Ти видя очите му, нали? Със закрилника не можеш да си правиш шеги. Ето защо не мога да проумея факта, че той избра да си играе с теб.

— Как той може да бъде закрилник, след като наранява някои хора?

— Отговорът е много прост. Мескалито е закрилник, защото е достъпен за всеки, който го търси.

— Но не е ли вярно, че всичко на света е достъпно за всеки, който го търси?

— Не, това не е вярно. Съюзническите сили са достъпни само за брухо, но всеки може да опита Мескалито.

— Но защо тогава той наранява някои хора?

— Не всички харесват Мескалито, но въпреки това го търсят с мисълта да извлекат полза, без да свършат никаква работа. Естествено срещата с него е винаги ужасяваща за тях.

— Какво става, когато той напълно приеме един човек?

— Той му се явява като човек или като светлина. Когато човек си е завоювал този вид приемане, Мескалито е постоянен. След това той никога не се променя. Може би, когато отново го срещнеш, той ще бъде светлина, а някой ден той може дори да те вземе в полет и да ти разкрие всичките си тайни.

— Какво трябва да правя, за да достигна този момент, дон Хуан?

— Трябва да бъдеш силен човек и твоят живот трябва да бъде истински.

— Какво е истински живот?

— Живот, живян обмислено, добър, силен живот.