Карлос Кастанеда
Учението на дон Хуан (2) (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)

Бележките ми от моята първа „сесия“ с дон Хуан носят дата 23 юни 1961 година. Това беше началото на моето обучение. Бях го виждал преди това няколко пъти само в качеството си на изследовател. При всяка възможност бях молил дон Хуан да ме обучава за пейота. Той всеки път пренебрегваше молбата ми, но никога не отхвърляше напълно темата и аз изтълкувах неговото колебание като възможност с повече придумване да склони да говори за своето знание.

В този случай специално той ми даде да разбера, че може да вземе предвид молбата ми, ако аз притежавам яснота на ума и цел във връзка с това, за което го бях помолил. Беше ми невъзможно да изпълня това условие, тъй като молбата му да ме обучава за пейота беше само начин за установяване на връзка за общуване с него. Мислех, че близостта му с предмета може да го предразположи да бъде по-откровен и словоохотлив и така да ме допусне да навляза в неговото знание за свойствата на растенията. Той обаче беше изтълкувал молбата ми буквално и се бе заел с моята цел, в желанието ми да уча за пейота.