Карлос Кастанеда
Учението на дон Хуан (16) (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)

Вторник, 26 декември 1961

Точното време за засаждане на „израстъка“, както дон Хуан нарече корена, не беше фиксирано, макар че трябваше да бъде следващата стъпка в опитомяването на силата на растението.

Пристигнах у дон Хуан в събота, 23 декември, рано следобед. Поседяхме в мълчание известно време, както обикновено. Денят беше топъл и облачен. Бяха изминали месеци, откакто той ми даде първата част.

— Време е да върнем тревата на земята — каза той внезапно. — Но първо ще ти направя един пазител. Ти ще го пазиш и съхраняваш и само ти ще го виждаш. Тъй като аз ще го направя, аз също ще го видя. Това не е хубаво, тъй като, както ти казах, аз не обичам дяволската трева. Ние не сме едно. Но моята памет няма да живее дълго. Аз съм твърде стар. Трябва обаче да го пазиш от погледа на другите, защото докато трае тяхната памет за това, че са го видели, силата на пазителя ще е накърнена.

Той влезе в стаята си и извади изпод стара сламена рогозка три вързопа от зебло. Върна се на верандата и седна.

След дълго мълчание отвори единия вързоп. Беше женската Datura, която беше намерил с мен. Всички листа, цветове и семенници, които беше подредил преди, бяха сухи. Той взе дългото парче корен, оформено като буквата Y, и отново завърза вързопа.

Коренът беше изсъхнал и съсухрен, а разстоянието между отделните му разклонения, който бяха станали по-изкривени, се беше увеличило. Той сложи корена в скута си, отвори кожената си кесия и извади ножа си. Поднесе сухия корен към мен.

— Тази част е за главата — каза той и направи първата рязка на опашката на буквата Y, която, обърната наопаки, наподобяваше човек, разтворил крака.

— Това е за сърцето — каза той и резна близо до основата на разклонението на буквата Y. След това отсече връхчетата на корена, оставяйки около три инча от всеки клон на буквата. После бавно и търпеливо задяла формата на човек.

Коренът беше сух и влакнест. За да го издяла, дон Хуан направи два разреза и обели влакната между тях до дълбочината на разрезите. Когато стигна до детайлите, той издяла дървото, както и когато оформяше ръцете и дланите. Окончателният резултат беше жилава фигурка на човек с ръце, скръстени на гърдите, и събрани длани.

Дон Хуан стана и отиде до една синя агава, растяща пред къщата му, до верандата. Той хвана твърдия шип на едно от централните меки листа, наведе го и го завъртя три или четири пъти. Кръговото движение почти го отдели от листа и той увисна свободно, Дон Хуан го захапа или по-скоро го сложи между зъбите си и го изтръгна. Шипът излезе от пулпата заедно със сноп дълги влакнести жилки, закрепени за твърдата му част като бяла опашка, дълга два фута. Държейки шипа между зъбите си, дон Хуан усука жилките между дланите си и направи връв, която уви около краката на фигурката, за да ги събере. Той опаса долната част на тялото, използвайки цялата връв. След това много умело вмъкна шипа като шило в предната част на тялото под скръстените ръце, докато острият връх изплува, сякаш подаващ се от ръцете на фигурката. Той отново използва зъбите си и с леко дръпване извади навън почти целия шип. Изглеждаше като дълго копие, стърчащо от гърдите й. Без да я гледа повече, дон Хуан постави фигурката в кожената си кесия. Изглеждаше изтощен от усилието. Легна на пода и заспа.

Когато се събуди, беше вече тъмно. Хапнахме от продуктите, които му бях донесъл, и поседяхме още малко на верандата. След това дон Хуан отиде зад къщата, носейки трите вързопа. Той наряза вейки и сухи клони и запали огън. Седнахме удобно пред него, а той отвори и трите вързопа. Освен този, който съдържаше сухите части от женското растение, имаше друг с всичко, което беше останало от мъжкото растение, и трети, обемист, съдържащ зелени, свежи части на Datura.

Дон Хуан отиде до копанята за прасета и се върна с много дълбок каменен хаван, който повече приличаше на тенджера, чието дъно завършва с лека извивка. Той направи дупка в земята и здраво закрепи хавана. Сложи още вейки в огъня, после взе двата вързопа със сухите парчета от мъжкото и женското растение и ги изсипа заедно в хавана.

Той изтърси зеблото, за да се увери, че всичко е попаднало вътре. От третия вързоп извади две свежи парчета корен от Datura.

— Аз ще ги приготвя за тебе — каза той.

— Каква е тази подготовка, дон Хуан?

— Едната от тези части е от мъжко растение, другата — от женско. Това е единственият случай, когато двете растения се поставят заедно. Частите са от дълбочина един ярд.

Той започна да ги стрива в хавана с ритмични удари на чукалото. Докато го правеше, пееше с тих глас, който звучеше като неритмично монотонно бръмчене. Думите бяха неразбираеми за мен. Беше погълнат от работата си.

Когато корените бяха напълно стрити, той взе от вързопа няколко листа Datura. Те бяха чисти, прясно отрязани и всичките бяха цели, без дупки от червеи или порязвания. Пусна ги в хавана едно по едно. Взе шепа цветове, пусна и тях по същия бавен начин. Изброих по четиринайсет от всяко. После той взе китка свежи зелени семенници, които бяха с всичките си класове и не бяха разтворени. Не можах да ги преброя, защото той ги пусна в хавана наведнъж, но допуснах, че и те са четиринайсет. Добави три стъбла Datura без никакви листа по тях. Те бяха тъмночервени, чисти и изглежда бяха от големи растения, ако се съдеше по многобройните им разклонения.

След като сложи в хавана всички тези съставки, той ги стри до каша със същите ритмични удари. В един момент преобърна хавана и с ръката си изгреба сместа в старо гърне. Протегна ръка към мен и аз помислих, че иска да я подсуша. Той обаче хвана лявата ми ръка и с много бързо движение раздалечи средния и безименния пръст колкото може повече. След това с върха на ножа си ме прониза точно между двата пръста и цепна кожата надолу по безименния пръст. Действаше с толкова голямо умение и бързина, че когато отдръпнах ръката си, тя беше дълбоко порязана и кръвта течеше обилно. Той отново сграбчи ръката ми, притегли я над гърнето и я стисна, за да изтече повече кръв.

Ръката ми се вцепени. Бях в състояние на шок — странно студен и вкочанен, с тягостно усещане в гърдите и ушите си. Усетих, че се плъзгам от стола си. Припаднах! Той пусна ръката ми и разбърка съдържанието в гърнето. Когато се съвзех от шока, бях му страшно сърдит. Трябваше ми доста време, за да си върна самообладанието.

Той нареди три камъка около огъня и постави гърнето върху тях. Към всичките съставки добави нещо, което според мен беше голям къс дърводелски туткал, една кана вода и остави всичко това да ври. Растенията Datura имат сами по себе си много особен мирис. Комбинирани с дърводелския туткал, който при завирането на сместа изпусна силна миризма, те отделиха толкова остри изпарения, че трябваше да полагам усилия, за да не повърна.

Сместа вря дълго, докато ние седяхме неподвижно пред нея. Отвреме навреме, когато вятърът издухваше парата към мен, смрадта ме обвиваше и аз задържах дъха си, за да я избегна.

Дон Хуан отвори кожената си кесия и извади фигурката. Внимателно ми я подаде и ми каза да я сложа в гърнето, без да си изгарям ръцете. Плъзнах я леко в кипящата каша. Той извади ножа си и за миг помислих, че отново ще ме пореже, но той бутна фигурката с върха му и я потопи.

Той гледа врящата каша още малко, а след това започна да почиства хавана. Помогнах му. Когато свършихме, той постави хавана и чукалото до оградата. Влязохме в къщата, а гърнето остана върху камъните цялата нощ.

Следващата сутрин на разсъмване дон Хуан ми нареди да извадя фигурката от туткала и да я окача на покрива, с поглед на изток, за да изсъхне на слънцето. По обед тя беше твърда като желязо. Горещината беше запекла туткала, а зеленият цвят на листата се беше смесил с него. Фигурката имаше лъскаво зловещо покритие.

Дон Хуан ме помоли да я сваля. После ми подаде кожена кесия, която беше направил от едно старо чортово яке, което му бях донесъл преди време. Кесията изглеждаше като неговата собствена. Единствената разлика беше, че неговата беше от мека кафява кожа.

— Сложи своя „образ“ в кесията и я затвори — каза той.

Той не ме гледаше, а нарочно държеше главата си обърната. След като фигурката беше в кесията, той ми подаде една мрежа и ми каза да сложа глиненото гърне в нея.

Отидохме до колата, той взе мрежата от ръцете ми и я завърза за отворения капак на „жабката“.

— Ела с мен — каза той.

Последвах го. Той обиколи къщата, правейки пълен кръг по посока на часовниковата стрелка. Спря край верандата и отново обиколи къщата, този път в обратната посока и пак се върна на верандата. За малко застана неподвижно, а после седна.

Бях настроен да мисля, че всичко, което прави, има някакъв смисъл. Чудех се за значението на обикалянето на къщата, когато той каза:

— Хей! Забравих къде съм го сложил.

Попитах го какво търси. Каза, че е забравил къде е сложил израстъка, който трябваше да пресадя. Обиколихме къщата още веднъж, преди да си спомни къде е.

Той ми показа малък стъклен буркан върху дъска, закована на стената под покрива. В него беше другата половина от първата част на корена Datura.

В горния край на корена бяха започнали да се подават листенца. В буркана имаше малко количество вода, но нямаше пръст.

— Защо няма никаква пръст? — попитах.

— Всяка почва е различна, а дяволската трева трябва да познава само почвата, на която ще живее и расте. А сега е време да я върнем в земята, преди червеите да я повредят.

— Може ли да я посадим тук, близо до къщата? — попитах аз.

— Не! Не! Не наблизо. Тя трябва да бъде върната на място по твой вкус.

— Но къде мога да намеря място по мой вкус?

— Не зная това. Можеш да я засадиш, където си искаш, но тя трябва да бъде обграждана с грижи, защото, за да имаш силата, от която се нуждаеш, тя трябва да живее. Ако тя умре, това ще значи, че не те иска и ти повече не трябва да я безпокоиш. Това значи, че нямаш власт над нея. Следователно ти трябва да се грижиш за нея, да я гледаш така, че да порасне. Но не трябва да я глезиш.

— Защо?

— Защото ако тя самата не желае да порасне, няма смисъл да я съблазняваш. Но, от друга страна, трябва да докажеш, че те е грижа. Отстранявай червеите, давай й вода, когато я посещаваш. Това трябва да бъде правено редовно, докато тя даде семена. След като се родят първите семена, ще бъдем сигурни, че тя те иска.

— Но, дон Хуан, невъзможно ми е да се грижа за корена така, както желаеш.

— Ако искаш нейната сила, трябва да го правиш. Няма друг начин.

— Можеш ли ти да се грижиш за нея, когато не съм тук, дон Хуан?

— Не! Не аз! Не мога да направя това. Всеки сам трябва да отглежда собственото си растение. Аз имах свое. Сега ти трябва да имаш свое. И както ти казах, докато тя не даде семена, няма да можеш да считаш себе си за готов за учене.

— Къде смяташ, че трябва да я засадя?

— Това ти сам трябва да решиш. И никой не трябва да знае мястото, дори аз. Това е начинът, по който трябва да бъде направено засаждането. Никой, наистина никой, не бива да знае къде е твоето растение. Ако непознат те проследи или те види, вземи израстъка и бягай на друго място. Той би могъл да ти причини невъобразима злина, манипулирайки го. Би могъл да те осакати или убие. Ето защо дори и аз не трябва да знам къде е твоето растение.

Той ми подаде малкия буркан с корена.

— Сега го вземи.

Взех го. След това той почти ме завлече до колата.

— Сега трябва да тръгваш. Иди и избери мястото, където да засадиш корена. Изкопай дълбока дупка в мека почва, близо до вода. Запомни — тя трябва да бъде близо до вода, за да порасне. Изкопай дупката само с ръце, дори ако те кървят. Постави корена в центъра на дупката и направи купчинка (pilon) около него. След това го полей с вода. Когато водата попие, запълни дупката с пръст. След това избери място на две крачки от корена в тази посока (той посочи на югоизток). Изкопай там друга дълбока дупка също с ръце и изхвърли в нея това, което е останало в гърнето. После строши гърнето и го закопай дълбоко на друго място, далече от това, на което е засаден коренът. След като закопаеш гърнето, върни се при корена и го полей още веднъж. После извади своя „образ“, хвани го между пръстите си, където е прясната рана, застани на мястото, където си закопал туткала, леко докосни корена с остра игла. Обиколи корена четири пъти, като всеки път спираш на същото място, за да го докоснеш.

— Трябва ли да следвам определена посока, когато обикалям?

— Може във всяка посока. Но трябва винаги да помниш в каква посока си закопал туткала и коя посока си поел, когато си обикалял корена. Всеки път докосвай леко корена с иглата, освен последния път, когато трябва да я забиеш дълбоко. Но направи това внимателно; коленичи, за да бъде ръката ти по-стабилна, защото не трябва да счупиш иглата вътре в него. Ако я счупиш, свършен си. Коренът няма да ти бъде полезен.

— Трябва ли да казвам някакви думи, докато обикалям?

— Не, аз ще направя това вместо тебе.