Карлос Кастанеда
Учението на дон Хуан (13) (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)

Сряда, 6 септември 1961

— Днес късно следобед се върнахме към темата за дяволската трева.

— Мисля отново да започнем с тази трева — каза дон Хуан изведнъж.

След учтиво мълчание го попитах:

— Какво ще правиш с растенията?

— Растенията, които изкопах, са мои — каза той. — Това е, като че те са самия аз; с тях ще те уча как да опитомиш дяволската трева.

— Как ще направиш това?

— Дяволската трева се разделя на части (partes). Всяка една от тези части е различна. Всяка има своята уникална цел и предназначение.

Той разтвори лявата си ръка и отмери на пода разстоянието от върха на палеца до върха на безименния си пръст.

— Това е моята част. Ти ще измериш своята с ръката си. Сега, за да установиш власт над дяволската трева, трябва да започнеш, като усвоиш първата част от корена. Но тъй като аз ти я донесох, ти трябва да вземеш първата част от корена на моето растение. Аз я измерих за тебе, така че наистина моята част е, която трябва да вземеш в началото.

Той влезе в къщата и изнесе един от вързопите. Седна и го разтвори. Видях, че беше мъжкото растение. Забелязах също, че там имаше едно парче от корена. Той извади парчето, което беше лявата част на корена, и го поднесе към лицето ми.

— Това е твоята първа доза — каза той. — Давам ти я. Аз самият я отрязах за тебе. Отмерих я като своя. Сега ти я давам.

За момент през ума ми пробягна мисълта, че трябва да я сдъвча като морков, но той я сложи в малка памучна торбичка.

Дон Хуан отиде зад къщата. Седна на настилката с кръстосани крака и започна да мачка корена, както си е в торбичката, с едно кръгло тапо. Правеше това върху плоча, която използваше като хаван. От време навреме измиваше двата камъка и събираше водата в малка плитка дървена гаванка.

Докато стриваше, той тананикаше неразбираемо, песнопение, много нежно и монотонно. След като смачка корена в торбичката до мека каша, той я сложи в гаванката. Постави плочата-хаван и чукалото в гаванката, напълни я с вода и я отнесе в нещо като копаня за прасе, закрепена до задната ограда.

Каза, че коренът трябва да кисне цяла нощ и да остане извън къщата, така че да може да хване нощния въздух (el sereno).

— Ако утре е слънчев, горещ ден, това ще е отлична поличба — каза той.