Карлос Кастанеда
Учението на дон Хуан (12) (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)

Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Учението на дон Хуан (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Teachings of Don Juan: A Yaqui Way of Knowledge, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,8 (× 20гласа)

Информация

Допълнителна корекция
Диан Жон(2012)

Източник: http://izvorite.com

 

Издание:

Издателство „Петрум Ко“ ООД, 1992 г.

История

  1. —Добавяне
  2. —Корекция

Неделя, 3 септември 1961

Днес следобед дон Хуан набра две растения Datura от полето.

Твърде неочаквано той въведе темата за дяволската трева в нашия разговор, а след това ме помоли да отида с него на хълмовете, за да я потърсим.

Отидохме с колата до близките планини. Извадих лопатка от сандъка и влязохме в един от каньоните. Повървяхме малко, газейки през чапарала, гъсто израснал върху меката песъчлива почва. Той спря до малко растение с тъмнозелени листа и големи белезникави камбановидни цветове.

— Това — каза дон Хуан.

Незабавно започна да копае. Опитах да му помогна, но той ми отказа със силно поклащане на глава и продължи да копае кръгла дупка около растението — дупка във формата на конус, дълбока към външния край и издигаща се в купчинка в средата на кръга. Когато спря да копае, коленичи близо до стъблото и с пръсти изчисти прясната пръст около него, разкривайки около четири инча от голям грудков корен, чиято ширина подчертано контрастираше с ширината на стъблото, което в сравнение с него беше като тръстика.

Дон Хуан ме погледна и каза, че растението е „мъжко“, защото коренът се разклонява точно от мястото, в което се съединява със стъблото. След това стана и започна да върви, търсейки нещо.

— Какво търсиш, дон Хуан?

— Искам да намеря пръчка.

— Какво ще правиш сега с корена?

— Ще го отрежа. Ти трябва да ме оставиш. Иди да намериш друго растение и чакай, докато те извикам.

— Не искаш ли да ти помогна?

— Можеш да ми помагаш, само ако те помоля!

Отдалечих се и започнах да търся друго растение, за да потисна силното желание да се прокрадна наоколо и да го наблюдавам. След известно време той ме настигна.

— Сега да потърся „женско“ — каза.

— Как ги различаваш?

— Женското е по-високо и расте над земята, така че наистина изглежда като малко дърво. Мъжкото е голямо, простира се по земята и повече прилича на дебел храст. Когато изкопаем женското, ще видиш, че то има единичен корен, който продължава доста, преди да се разклони. Мъжкото, от своя страна, има разклонен корен, свързан със стъблото.

Ние заедно огледахме полето с растения Datura. После той посочи към едно и каза:

— Това е женско.

И започна да го разкопава, както преди малко другото. Когато изчисти корена, можах да видя, че той отговаря на неговото описание. Отново се отдалечих, когато трябваше да го отреже.

Когато се прибрахме в къщата му, той разтвори вързопа, в който беше сложил растенията Datura. Първо извади по-голямото, мъжкото, и го изми в голямо метално корито. Много внимателно смъкна цялата пръст от корена, стъблото и листата. След педантично почистване отдели стъблото от корена, правейки повърхностен разрез с къс назъбен нож около мястото, в което те се свързват, след което ги разчупи. Взе стъблото и отдели всяка негова част, като направи отделни купчинки от листата, цветовете и бодливите семенници. Изхвърли всичко изсъхнало или опустошено от червеи и остави само тези части, които бяха цели. Завърза двете разклонения на корена заедно с връв на две места, направи разрез в мястото на разклоняването и получи две парчета корен с еднакъв размер.

След това взе един парцал от зебло и постави в него първо двете завързани парчета корен. Върху тях сложи листата в стегната китка, след това цветовете, семенниците и стъблото. Сгъна зеблото и завърза краищата му на възел.

Той повтори точно същите действия с другото растение — женското, с изключение на това, че когато стигна до корена, вместо да го разреже, остави непокътнато разклонението, което приличаше на обърната буква Y. След това от всички части направи друг вързоп. Когато свърши, беше почти тъмно.