Софокъл
Едип цар (7)

Втори стазим

ХОР

 

Първа строфа

 

Дано съдбата ми изпрати

        свята чистота на всички думи и

дела! Божествени закони

        има за тях — родени са те

в небесния ефир. Олимп е техен

родител — не ги е създал

човешкият смъртен род.

В забрава няма те сън да заспят.

Във тях живее велик

бог:

старост не знае той.

 

Първа антистрофа

 

Да, гордостта тирани ражда.

        Гордостта, в безумното пресищане

със много прекалено, с много вредно,

        стига до най-стръмния връх

и в миг полита в бездните съдбовни,

където на вярна твърд

нозете не ще опрат.

Не спирай, боже, тази борба

за нашто щастие! В теб

        аз

        вечно ще виждам щит.

 

Втора строфа

 

Ала щом в дела и думи

        някой е надменен, щом

пред Правдата няма страх

        и не тачи божия дом,

да падне връз него зла съдба

        за престъпната му гордост!

И дири ли в неправдата облаги,

далеч не е ли от греха,

посяга ли безумен към светини —

тогава как ще каже, че от себе си

        гневните стрели отвръща?

        Щом с такова дело се добива чест,

защо да се моля аз?

 

Втора антистрофа

 

С почит няма да отивам

        към свещения земен пъп,

ни в храма абайски^[1], нито

        в олимпийската земя^[2],

додето не видим всички ний

        верни божите прокоби.

Могъщи Зевсе, ако ти си с право

над всички цар — на твойта власт

безсмъртна, вечна, туй да не убегне!

Вещаното преди на Лай — изчезва днес,

        гине то — не вярват в него!

        Никъде не се почита вече Феб!

На вярата в бога — край!