Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Οἰδίπους τύραννος, 429 пр.н.е. (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 35гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD(13 април 2007 г.)
Корекция
NomaD(2014)

Издание: Издателство „Ариадна“, 2002

История

  1. —Добавяне
  2. —Корекция

Сваляне / Връзки

fb2.zipepubtxt.zipsfb.zip

В други сайтове:


Парод

ХОР

 

Първа строфа

 

Зевсови сладки слова, в многозлатния Делфи родени[1]

какво вестите в нашта славна

Тива? Изплашено тръпне сърцето ми, страх ме обзема,

спасителю, боже делийски[2], Пеане[3]!

Питам се трепетен — с нови ли обреди

искаш да служа, или пък с отколешни.

Ти, о безсмъртнице,

вечна Мълва, дъщеря на Надеждата златна, кажи ми!

 

Първа антистрофа

 

Първа те викам, о Зевсова дъще, безсмъртна Атино!

А с теб сестра ти Артемида,

нашта закрилница с кръглия славен престол, призовавам

и Феб-Аполон далнострелец!

О, помогнете ми, трима бранители!

Ако в предишната напаст, надвесена

върху земята ни,

вие премахнахте пламъка бедствен — и днес се явете!

 

Втора строфа

 

Уви! Безброй беди търпя!

Как страда целият народ!

Мисълта е без щит и не може човек

        цяр да даде. Плодовете на нашата

богата земя не растат, а жените

не вдигат глава и загиват в родилните мъки.

Един след друг — бързи ята — ще ни видиш запътени

        бързо, по-бързо от огън стихиен,

към бреговете тъмни.[4]

 

Втора антистрофа

 

Така градът ни гине. Вред

лежат оставени тела —

смъртоносни тела — неоплакани.

        Млади невести и майки прошарени

отвред при брега на олтарите плачат.[5]

Те молят да бъдат спасени от страшните мъки.

Пеан[6] звучи, носят се с него и жалбени викове:

„Златна Зевсова дъще[7], прати ни

        в бедите светла помощ!“

 

Трета строфа

 

Арея огнен, който днес

        не със меден меч, а с плам

ни поразява сред плачевен вой,

ти отвърни далеч от мойта родна

земя — в огромния палат

на Амфитрита[8] го хвърли

или на пустинните бурни

        тракийски брегове!

Че нещо пощади ли нощ, ден го поразява.

Ти, господарю на гърма огненосен, порази

Арея, татко Зевсе, с твойта мълния!

 

Трета антистрофа

 

Ликийски царю[9], разпръсни

        вред със златна тетива

на помощ всепобедните стрели!

И ти прати ни, Артемидо, своите

пламтящи факли, с чийто плам

летиш в ликийските гори!

И бога с повезката златна,

чието име носи

градът ни[10], Бакха виноок,

        спътника на шумните менади[11],

като съюзник аз зова.

С пламнал боров клон в ръка

ела против презрения от боговете[12]!

Бележки

[1] Зевсови сладки слова, в многозлатния Делфи родени. — Предсказанията на Аполон разкривали Зевсовата воля. В Делфи било най-главното прорицалище на Аполон. Около него имало много съкровищници; оттук и определението на Делфи като „многозлатен“. ↑

[2] Делийски — епитет на Аполон, който бил роден на остров Делос. ↑

[3] Пеан — прозвище, с което се обръщали към Аполон като към бог-лечител. ↑

[4] Към бреговете тъмни: — към бреговете на адските реки (Ахерон, Кокит, Стикс, Пирифлегетон). ↑

[5] Отвред при брега на олтарите плачат — олтарите на боговете се сравняват със спасителен бряг, към който се стремят отчаяните жени. ↑

[6] Пеан — молитвена песен, която отправяли към Аполон–Пеан. ↑

[7] Златна Зевсова дъще… — С първа антистрофа, втора строфа и втора антистрофа от встъпителната си песен Хорът се обръща към Атина. ↑

[8] Огромният палат на Амфитрита, за който говори Хорът, е морето. ↑

[9] Ликийски царю — обръщение към Аполон. Прилагателното е произведено от името на малоазийската област Ликия, където според легендата Латона родила Аполон и Артемида. Другаде (в „Електра“) Софокъл свързва този епитет с корен, който означава „вълк“: Виж на Феб Вълкоубиеца ликийския площад, Оресте. ↑

[10] Чието име носи градът ни — град Тива бил означаван като „Бакхова Тива“. ↑

[11] Менади — вакханки, участници в оргиастичния култ на Дионис (Бакх). ↑

[12] Презреният от боговете е Арей. ↑

Към или към съдържанието