Ран Босилек
Магаре боб яде ли?

Един пътник отивал с магарето през зимата в града. По пътя примрял от студ. Като стигнал в едно село, отбил се да се стопли в селската кръчма. На огнището пламтял буен огън. Около огъня били насядали селяни. Приказвали си на топло. Никой не помръднал да му стори място.

Пътникът гледал, гледал, па попитал кръчмаря:

— Имаш ли нещо за ядене?

— Имам боб, ей сега го свалих от огъня — казал кръчмарят.

— Сипи в една паница, та занеси на магарето да яде — много е гладно.

— Магаре боб яде ли? — засмял се кръчмарят.

— Моето магаре яде. Хайде занеси му по-скоро!

— Не се шегувай, пътниче, не сме толкова прости!

— А бе, казах ти, моето магаре яде боб. Кажи колко ти струва боба, да ти го платя.

— Лесна работа за плащане. Но аз пак те питам: „Магаре боб яде ли?“

— Занеси му, ще видиш!

Кръчмарят насипал пълна паница боб и тръгнал да го занесе на магарето в обора. Наставали селяни и отишли да видят как магаре яде боб.

В това време пътникът хубаво се настанил край огъня. След малко кръчмарят се върнал с паницата в ръце и рекъл:

— Магарето само подуши боба, ама не иска да яде.

— Магарешка работа — рекъл пътникът. — Заинатило се е нещо. Щом не ще да яде, дай боба, аз ще го изям! А вие друг път по-гостолюбиво посрещайте измръзналите пътници!