Ран Босилек
Кукуригу

Шарко мразеше Петлето. За какво — и той не знае. Казват, че било, загдето то си пее, а той лае.

Веднъж Петлето бе гладно. Залък някакъв кълвеше. Шарко лавна кръвожадно:

— Тоя залък мой си беше! Крадльо, по-далече стой! Залъкът е само мой!

— Твой ли, мой ли — не се знай! Аз кълва ли, ти не лай!

Шарко кипна:

— Я го виж! Знаеш ли пред кого стоиш?

— Зная, зная — пред палиш!

Шарко скочи разлютен. Петлю изкрещя смутен. Хукна, в къщи чак се скри. Ала Шарко го откри и към него връхлетя.

Петлю припна, полетя. На водника кацна в миг и нададе страшен вик.

— Кукуригу! Оле, ох! Туй за туй си отидох!

Но тоз час торба съзря над водника и в торбата се навря.

Шарко спря се, па извика:

— Туй торбище де се взе? То Петлето ми отне!

През туй време чу се шум. Като хала влезе Крум, на стопаните момчето. Бързо той торбата сне и помъкна я с Петлето, а то сгушено мълчеше.

— Тичай, Славе, да летим! — рече Крум на Славя вън. — Чуй училищния звън! До стената ще стоим!

— Бързай! — отговори Слави. — Пак нас ще накажат прави. Ей звънецът спря да бий. Тичай, тичай, дано сварим, учителя да преварим!

Те презрамиха торби, като вихър полетяха. Щом в училище се спряха, и учителят дойде. Нов урок ще предаде. И той почна да разказва:

— Ще опишем днеска как сутрин Слънчо се показва…

Но той спря, направи знак:

— Круме, прибирай торбата кога в час се преподава! И какво там в нея шава?

Очи впериха децата.

Петлю хукна към дъската.

Да живее свободата!

Всички скочиха за миг. Олелия, шум и вик:

— Дръж, бре! Дръжте! Дръж! Хвани го!

Но вън Петлю отлетя, криле плесна и запя:

— Кукуригу!