Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- moosehead(2013)
Издание:
Ран Босилек. Големанко
Весели приказки и разкази
Подбор, редакция, бележка: Дамян Дамев
Редактор на издателството: Елисавета Кисимова
Художник: Ани Ралчева
Художествен редактор: Георги Недялков
Технически редактор: Гергина Григорова
Коректор: Маргарита Грозданова
Литературна група V. Тематичен №2584. Година 1974.
Дадена за набор на 8.VII.1974 година.
Подписана за печат на 20.XI.1974 година.
Излязла от печат на 25.XII.1974 година.
Формат 1/32 84/108 Тираж 60 000.
Печатни коли 16. Издателски коли 12,24.
Цена на книжното тяло 0,61 лева. Цена 0,90 лева.
„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС
Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“ — София, 1974
История
- —Добавяне
— Майчице, колко маски-и-и! — извика малкият Колчо Гороломчето. — Гледайте! Данчо книжарчето ги носи. Чакай, Данчо, да ги видим!
Децата, които играеха на улицата, се струпаха около книжарчето, което бе натоварено с много маски.
— Оставете ме сега! — рече Данчо, като разбутваше децата. — Елате в книжарницата. Там гледайте колкото щете. Но тука не бива. Ще ми се кара господарят.
— Ние сме тука господари! — рече едно едро момче, на което викаха Страхил войвода.
— Тъй, ами как! — добави малкият Колчо. — Бате Страхил тука заповядва. Снемай маските! Ние сме господари!
Книжарчето отстрани Колча с ръка и рече:
— Вие сте господари, но мене ще бият, ако не занеса маските навреме. Бай Деян ми каза да тичам. Купувачи чакат в книжарницата. Пуснете ме да вървя!
— Няма да те пуснем — рече войводата. — Дай да ги разгледаме! И ние сме купувачи. Ако ни харесат, ще ги разграбим като топъл хляб! И бай Деян ще те похвали, че още на улицата си намерил купувачи.
— Не може бе, разберете! — удари на молба книжарчето. — Ще ме бият!
Но думите на войводата раздвоиха ума му. Ами ако наистина тия всички момчета купят по една маска! Няма ли да го похвали господарят, че заедно със стоката му води и купувачите?
— Какво се чудиш? — извика Пенчо Драката и си кривна шапката. — Дай тук маските! Няма да ги изядем! Ще ги видим, ще ги попремерим и пак ще ти ги дадем. Дай да видя тая с вълчата муцуна!
И Драката дръпна вълчата маска.
— Не дърпай! Ще я скъсаш! — рече книжарчето. — Ще ви дам да ги видите, ала няма много да се бавите. Дано не се научи бай Деян!
— И да се научи, нищо! — извика Страхил войвода. — Ние сме насреща! Дай на мене слона!
— А на мене — тоя палячо! — викна Колчо.
— На мене — Баба Мецана!
— Дай тука кукумявката!
— Я, и Пинокио! С дългия нос! Дай го на мене!
— А ти, Данчо, сложи ей тоя дебеланко! Гледай! На бай Деяна прилича. Ще станеш господар! От нищо няма да се боиш!
След миг всички маски оживяха. Раздвижиха се… Рев, смях, вик! Събраха мало и голямо.
Най-смешно беше малкото човече с пълноликата маска. То дърпаше ту слона, ту вълка, ту паляча, ту Пинокио, ту Баба Меца, ту кукумявката и току повтаряше с пискливото си гласче:
— Оле, мале, ще ме бият! Дайте маските! Ще ме бият! Дайте маските!
— Още малко, още малко! — крещяха и слонът, и вълкът, и палячо, и Пинокио, и кукумявката.
А Баба Меца потропваше и редеше:
Я викнете, да викнем!
Я тропнете, да тропнем!
Да подруснем маските!
И друсаха се дълго маските.
Но най-силно се раздруса маската на пълноликото момче, когато сред веселата навалица се провря сърдитата ръка на бай Деяна, книжаря и заудря малкото книжарче. Дебелите пръсти се вдълбаха в маската, а разлютените уста повтаряха:
— На̀ ти игра! На̀ ти песни! На̀ ти смях!
Навалицата прихна да се смее.
Децата хвърлиха маските и се разбягаха.
Книжарчето свали господарската маска, в която се бяха вдълбали пръстите на истинския господар, събра маските и плачешком тръгна към книжарницата.
А бай Деян, който бе поукротил гнева си, се обърна към веселата навалица и рече:
— Извинявайте, господа, че прекъснах зрелището. Който иска маски, да заповяда в книжарницата!
Като си замина книжарят, Страхил войвода събра дружината си. Шепнеха, ръкомахаха и после всички се разотидоха в къщи.
Следобед войводата влезе в книжарницата и попита книжаря:
— Колко струва слонската маска?
— Двайсет лева.
— На̀ ти двайсет лева, дай маската!
Книжарят взе парите и му подаде маската. Като излизаше, момчето посочи смачканата маска, която висеше между другите, и рече:
— Не трябваше да биеш момчето, бай Дряне!
— Аз си зная работата. Не ща ум от тебе — отговори книжарят.
След малко дойде Драката и попита:
— Колко струва вълчата маска?
— Петнайсет лева.
— На̀ ти парите, дай маската!
На излизане и Драката посочи смачканата маска, дето я беше сложил Данчо, и добави:
— Не трябваше да биеш момчето, бай Деяне!
— Аз си зная работата! — отговори пак книжарят.
После дойде момчето, което бе грабнало от книжарчето Баба Меца.
— Дайте ми мечешката маска. Ето ви петнайсет лева.
То си сложи маската още в книжарницата и с мечешки глас изрева:
— Бай Деяне-е! Не трябваше да биеш момчето!
После дойде кукумявката, купи си маската и на излизане измяука:
— Не трябваше да биеш момчето!
Така се изредиха и Пинокио, и палячо, и носорогът, и още много, много деца, които бяха видели маските на книжарчето. Всяко си купуваше маска и на книжаря се струваше, че всяко, ако не с думи, с поглед казваше:
— Не трябваше да биеш момчето, бай Деяне!
Надвечер пристигна отново Колчо Гороломчето.
— Бай Деяне, продай ми още една маска. Баба Меца.
— Нямам, Колчо. Всичките се продадоха — отговори книжарят. — Една само остана: хе оная, дето я беше сложил Данчо.
— Не ща я. Нея никое дете няма да я вземе. Тя прилича на тебе. А ти биеш децата. Виж, пръстите ти още личат по маската!
И Колчо си излезе.
Книжарят поглади маската, но нищо не каза. И Данчо спря очи на нея, па си помисли: „Колко хубаво ми беше с тая маска при децата! Биха ме, но беше весело и хубаво. Да мога още веднъж да я сложа!“
Вечерта, когато да затварят книжарницата, бай Деян сне пълноликата маска, подаде я на книжарчето и рече:
— Хвърли я вътре в коша! А утре ще отидеш да вземеш от склада нови маски.
Книжарчето взе маската, оправи с ръка вдлъбнатините, що бяха останали от ударите на господаря, и прошепна боязливо:
— Мога ли да взема тая маска? Ще ми я прихванете на заплатата. Хубаво ми е да си мисля, че съм като вас. Нищо, че ме бихте. Заслужено беше…
Радост изгря в очите на книжаря.
— Ти си добро момче, Данчо — рече той. — Вземи маската, щом я харесваш. Няма защо да я плащаш. Ти я заслужаваш. Толкова маски продадохме днес. И не трябваше да те бия, но дълго чаках, та много бях ядосан…
— Нищо, нищо, господарю — каза малкото книжарче. — Не ме боли вече. Пък и маската се изправи. Не личат пръстите по нея. Хубаво ще се посмеем на заговезни!
— Ще се посмеем, Данчо, ще се посмеем! — каза миловно книжарят и поглади къдравата коса на малкия си помощник.