Едгар Уолъс
Убийството с нарцисите (12)

12
Болничният журнал

Докато сестрата се занимаваше с момичето, Тарлинг отиде да поговори с главния лекар, който му обясни:

— Не смятам, че й има нещо. Всъщност още преди два-три дни можехме да я изпишем и я оставихме само по нейно настояване. Доколкото разбирам, я търсите във връзка с убийството с нарцисите?

— Като свидетелка — заяви нагло Тарлинг.

Съзнаваше, че казва нещо абсурдно, местните власти сто на сто знаеха, че има заповед за арестуването на Одет Райдър. Описанието й, разпратено навсякъде, би трябвало да е стигнало до главните лекари на болницата, както и до другите обществени институции. Думите на доктора потвърдиха, че е запознат със случая.

— Като свидетелка, а? — рече сухо той. — Е, не искам да си пъхам носа в тайните ви, по-скоро в тайните на Скотланд Ярд, но тя е в състояние да пътува когато пожелаете.

На вратата се почука и в кабинета влезе главната сестра.

— Госпожица Райдър иска да ви види, сър — съобщи тя, обръщайки се към Тарлинг, който спокойно си взе шапката и се върна в малката болнична стая.

Момичето вече се беше поуспокоило, но все още изглеждаше смъртнобледо. Беше станало от леглото и завито в халат, седеше в голямо кресло. Направи знак на детектива зад сестрата и едва тогава заговори.

— Глупаво беше да припадам, господин Тарлинг, но вестта бе толкова ужасна и неочаквана. Разкажете ми какво се е случило. Виждате ли, откакто съм в болницата, не съм чела вестници. Чух една от сестрите да говори за някакво убийство с нарциси — за него ли става…

Одет се поколеба и Тарлинг кимна. Бе му олекнало. За него не съществуваше никакво съмнение, че момичето е невинно, и животът започна да му се струва по-розов.

— Торнтън Лайн — започна той — е убит през нощта срещу четиринайсети. За последен път е видян жив от камериера си около девет и половина вечерта. Тялото му е открито рано на следващата сутрин в Хайд Парк. Някой го е застрелял и се е опитал да спре кръвотечението, намотал е около раната копринена нощница. На гърдите му имаше жълти нарциси.

— Жълти нарциси ли? — повтори озадачено момичето. — А как…

— Колата му е намерена на стотина метра от мястото — продължи Тарлинг, — ясно е, че е бил убит другаде, пренесли са го в парка в собствената му кола и са го сложили на тротоара. Намерен е без сако и жилетка, а на краката си имал плъстени пантофи.

— Но аз не разбирам — рече объркано момичето. Какво означава това? Кой е… — Одет замълча внезапно и детективът я видя, че стиска устни сякаш за да спре някакви думи. После внезапно покри лицето с длани и прошепна: — О, колко ужасно, колко ужасно! Никога не съм мислила, никога не съм и сънувала… о, колко ужасно!

Тарлинг сложи нежно ръка на рамото й и я попита:

— Госпожице Райдър, вие подозирате някого в това престъпление. Няма ли да ми кажете кого?

Тя поклати глава и проговори, без да вдига поглед:

— Нищо няма да кажа.

— Но не разбирате ли, че можете да бъдете заподозряна? — настоя Тарлинг. — Сред нещата му е намерена телеграма, с която го каните същата тази вечер в апартамента си.

Момичето вдигна рязко очи.

— Телеграма от мен ли? Не съм изпращала никаква телеграма.

— Слава Богу! — викна разгорещено Тарлинг.

— Но аз не разбирам, господин Тарлинг. На господин Лайн е изпратена телеграма с покана да дойде в апартамента ми. А той дошъл ли е?

Тарлинг кимна.

— Имам основание да вярвам, че е бил там — каза мрачно той. — Убийството е извършено във вашето жилище.

— Господи! — прошепна момичето. — Не може да бъде! О, не, не, не е възможно!

Тарлинг накратко й разказа, за всичките си открития. Знаеше, че от гледна точка на полицейската етика постъпва нередно и нелоялно. Даваше й всички данни, тоест възможността да обори и отхвърли събраните срещу нея улики. Каза й за петната по пода и описа нощницата, намерена около тялото на Торнтън Лайн.

— Нощницата е моя — рече простичко и без колебание момичето. — Продължавайте, моля ви, господин Тарлинг.

Детективът й спомена за кървавите отпечатъци от палец по скрина и продължи:

— На леглото намерих куфара ви с дрехи в него.

Младата жена се олюля напред, посегна слепешком и изплака:

— О, каква злонамереност, каква злонамереност! Той го е направил, той го е направил!

— Кой? — поиска да знае Тарлииг. Хвана момичето за рамото и грубо го разтърси. — Кой е този човек? Трябва да ми кажете. От това зависи животът ви. Одет, толкова ли не разбирате, че искам да ви помогна? Искам да очистя името ви от това ужасно обвинение. Вие подозирате някого. Трябва да знам името му.

Момичето поклати глава и обърна към него жалното си лице.

— Не мога да ви кажа. Не мога да ви кажа нищо повече. Не знаех нищо за убийството, докато не ми съобщихте. Нямах представа… мразех Торнтън Лайн, мразех го, но не бих му навредила… това е ужасно, ужасно! — След малко се поуспокои и рече: — Трябва веднага да ида в Лондон. Ще бъдете ли така добър да ме откарате там? — Забеляза смущението му и бързо схвана на какво се дължи то. — Вие… вие носите заповедта за арестуването ми, нали?

Тарлинг кимна. Известно време Одет го гледа.

— До половин час ще бъда готова.

Детективът безмълвно напусна стаята. Отправи се към кабинета на главния лекар, който го очакваше с нетърпение.

— Вижте какво, хич не ми разправяйте, че търсите момичето за свидетелка. Усъмних се и погледнах съобщението на Скотланд Ярд, което получих преди няколко дни. Това е Одет Райдър и вие я издирвате по обвинение в убийство.

— Познахте от първи път — отговори Тарлинг и се отпусна уморено на един стол. — Ще имате ли нещо против, ако запаля?

— Ни най-малко — разреши весело лекарят. — Сигурно ще я отведете.

Тарлинг потвърди с кимване.

— Не мога да си представя такова момиче да убие някого — рече доктор Сондърс. — Струва ми се, че няма физиката, за да извърши подобно престъпление. Четох подробностите във вестник „Морнинг Глоуб“. Убиецът на Торнтън Лайн е трябвало да го пренесе от колата и да го положи на тревата или там, където са го намерили, а момичето не би могло да вдигне и по-тежко бебе.

Тарлинг кимна в знак на съгласие.

— Освен това — продължи доктор Сондърс — то няма лицето на убиец. Не искам да кажа, че е хубава и затова не може да извърши престъпление, но има хубост, която се корени в духовната красота, а хубостта на госпожица Стивънс, или Райдър, както вероятно трябва да я наричам, е тъкмо такава.

— Съгласен съм с вас — рече Тарлинг. — За себе си съм сигурен, че не е извършила престъплението, но всички улики са против нея.

Телефонът звънна, докторът вдигна слушалката, каза няколко думи, а после се обърна към Тарлинг:

— Разговорът е междуградски.

Отново заговори в слушалката, а после я подаде през масата на детектива.

— За вас е, май от Скотланд Ярд.

Тарлинг пое слушалката.

— Обажда се Уайтсайд — казаха отсреща. — Вие ли сте, господин Тарлинг? Намерихме револвера.

— Къде? — попита бързо детективът.

— В жилището на момичето — поясни Уайтсайд.

Тарлинг оклюма. Но в края на краищата това можеше да се очаква. Нито за миг не се съмняваше, че убийството е извършено в жилището на Одет Райдър, и веднъж приел тази теория, подробностите нямаха значение, тъй като не съществуваше причина пистолетът да не бъде намерен на местопрестъплението. Всъщност щеше да е чудно, ако оръжието не се окажеше там.

— Къде беше? — попита той.

— В кошницата с ръкоделието — отговори Уайтсайд. — Набутан на дъното и покрит с много прежда и най-различни ширити.

— Какъв е? — попита след кратка пауза Тарлинг.

— Автоматичен колт — поясни другият. — В барабана имаше шест патрона, а в затвора — един. Очевидно е стреляно с него, защото в цевта има нагар. Освен това намерихме празната гилза в камината. Открихте ли вашата госпожица Стивънс?

— Да — продума тихо Тарлинг. — Госпожица Стивънс е Одет Райдър.

Чу как събеседникът му подсвирва от изненада.

— Арестувахте ли я?

— Не още — отговори Тарлинг. — Ще посрещнете ли следващия влак от Ашфорд? Тръгвам след половин час.

Детективът закачи слушалката и се обърна към доктора.

— Доколкото разбирам, са намерили оръжието — подсказа с интерес лекарят.

— Да — потвърди Тарлинг, — намерили са го.

— Хм! — промърмори лекарят, като потриваше брадичката си. — Лоша работа. — Погледна любопитно детектива и го попита: — Що за човек е бил Торнтън Лайн?

Тарлинг сви рамене и отговори:

— Не е от най-свестните, но и най-лошите хора са под защитата на закона и наказанието, което очаква убиеца…

— Или убийцата — усмихна се докторът.

— Убиецът — отсече Тарлинг. — Наказанието няма да се повлияе от репутацията на покойника.

Доктор Сондърс пуфкаше равномерно с лулата си.

— Странна работа, такова момиче да е замесено в подобно престъпление! — продума той. — Повече от странно.

На вратата леко се почука и се появи главната сестра.

— Госпожица Стивънс е готова — съобщи тя и Тарлинг се изправи.

Доктор Сондърс се надигна заедно с него и след като отиде до един шкаф, извади от него голям тефтер, постави го на писалището, отвори го и взе перодръжка.

— Трябва да отбележа изписването й — каза той и започна да отгръща листовете, като следеше с пръст по страниците. — Ето я… госпожица Стивънс, сътресение на мозъка и шок. — Погледна написаното под ръката си, сетне вдигна очи към детектива. — Кога е било извършено убийството?

— През нощта срещу четиринайсети.

— През нощта срещу четиринайсети ли? — повтори докторът замислено. — По кое време?

— Не знаем със сигурност — отговори Тарлинг, който нямаше търпение да приключи разговора с лекаря клюкар.

— Някъде след единайсет — промърмори докторът. — Не може да е извършено преди това. Кога е видян за последен път този човек?

— В девет и половина — каза Тарлинг леко усмихнат. — Да не смятате да се заемете с криминалистика, докторе?

— А, не — усмихна се Сондърс. — Но, естествено, се радвам, че съм в състояние да докажа невинността на момичето.

— Да докажете нейната невинност ли? Какво имате предвид? — нетърпеливо попита Тарлинг.

— Убийството не може да е извършено преди единайсет часа. За последен път покойният е видян жив в девет и половина.

— Е? — настоя Тарлинг.

— В девет часа влакът, който прави връзка с кораба, е напуснал гара Чаринг Крос, а в десет и половина госпожица Райдър е била приета в болницата с шок и сътресение на мозъка.

За момент Тарлинг онемя, не можеше да продума. Стоеше като вкаменен и гледаше лекаря с отворена уста. Сетне се наведе, грабна ръката на смаяния Сондърс и силно я стисна.

— Това е най-добрата вест, която съм чувал в живота си — рече пресипнало той.