Метаданни
Данни
- Серия
- Легенди и предания (1)
- Включено в книгата
- Година
- 1991 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 8гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон(2011 г.)
- Разпознаване, корекция и форматиране
- ckitnik(2013 г.)
- Допълнителна корекция
- zelenkroki(2013 г.)
Издание:
Жечка Горчева. Крилатото момче
Предания и легенди
Първо издание.
Редактор: Тодор Янев
Художник: Рени Дренкова
Технически редактор: Маргарита Воденичарова
Коректор: Янна Тодорова
Излязла от печат 1991 г. Тираж 3000 броя.
Спонсори: „Клуба на дейците на културата“ и фирма „Паяк“ — Разград
ДФ „Офсетпродукт“
Разград
НПС „Защита“
София 1991
История
- —Добавяне
Канина
За българския народ настъпиха тежки времена. Свирепите османски орди нападаха родопските села и насилствено потурчваха населението им. Вече завладяха Източните Родопи и бързаха на запад.
През една лятна нощ хората от сегашното село Огняново, близо до град Гоце Делчев, се събудиха от виковете на турците. Освирепелите османлии палеха плевните и къщите. Из селото се понесоха страшни писъци. На светлината от огньовете се виждаха силуетите на бягащите хора. Всеки грабваше по нещо ценно или просто каквото свари, понасяше невръстните си рожби на ръце и хукваше към гората. Бягаха с все сила нещастните хорица, но аскерите ги настигнаха и завързаха.
После ги закараха до реката, която минаваше през селото им. Наредиха ги в редица един по един край брега. Мюдюринът започна да ги пита ще приемат ли ислямската вяра или ще умрат. Беззащитните българи наведоха глави. Турският предводител отново повтори въпроса си, потрети го, а навързаните хора все мълчаха.
Разярен, турчинът извади бича си и започна да удря где когото свари. Някои не издържаха и преклониха глава, приеха исляма. Тогава главатарят нареди съгласните да останат на левия бряг, а другите да се прехвърлят на десния. На тези, които останаха на левия бряг, турците бързо нахлупиха червени фесове на мъжете и покриха с черни фереджета жените. После ги подкараха под конвой към селото.
След това побеснелите от яд турци се нахвърлиха с ножове и ятагани върху хората, наредени на десния бряг на реката. Сечаха безмилостно главите им като на пилета, пробождаха телата им с ножове и ги хвърляха в реката.
Почервеня водата от многото кръв и забърза сърдита надолу, за да разказва на всички за нечуваната жестокост на турските аскери. Гледаха турците реката и викаха: „Кан, кан, кан“, което преведено на български значи „кръв“.
От тогава реката прие името „Канина“ за да напомня винаги за многото пролята българска кръв от безмилостните турски поробители.