Жечка Горчева
Крилатото момче (39)

Злото място

Падна първият сняг, който покри като с пухкав бял губер поля и гори. Хората се прибраха на топло край огнищата си, само един беден старец се намираше в гората. Вече се свечеряваше и той бързаше да досече последното дърво. Със сетни сили успя да го повали. Но при падането му от хралупата се сипна жълта струя. Старецът се изуми.

— О, Боже, жълтици! — извика той много уплашен и хукна да бяга. За златото беше слушал само кошмарни истории и знаеше, че то носи нещастие на този, който го намери и вземе.

Бягаше човекът като ужилен и теглеше магарето с празната каручка. От страх, горкият, така се обърка, че не натовари другите дървета и дори не се сещаше да се качи в нея.

Обърканият старец не забеляза двамата братя-ловци, които идеха насреща му.

— Защо бягаш, дядо? От какво си се изплашил така? — запита единият от братята.

— Змии, цяло гняздо змии видях — изрече на пресекулки старият човек и продължи да бяга.

— Ние пък от змии не се плашим — подвикна след него другият брат.

Продължиха двамата братя пътя си през гората и не след дълго забелязаха поваленото старо дърво и жълтиците около него.

— Не можа да ни излъжеш, ти стари хитрецо! Мислеше да си вземеш всичкото злато, но сметките ти излязоха криви! — каза по-малкият брат, без да се сети за това, че старецът беше с празна каручка, в която би могъл да натовари всичкото злато.

Зарадвани, двамата ловци хвърлиха пушките и се заеха да събират жълтиците. Грабеха ги те с пълни шепи, без да забележат, че златото грее със зрак, по-топъл и от слънчевия, но някак си коварен, зловещ, че има нещо прокобно в този тъй примамлив блясък. Когато златиците по земята свършиха, по-големият брат пъхна ръка в хралупата.

— Я виж, брате, цял казан има вътре! — извика радостно той.

Но изведнъж радостта в очите на двамата братя помръкна. Нямаше как да пренесат до селото такова голямо богатство, а и лоши мисли се зародиха в главите им. Започнаха да се гледат като врагове. По едно време по-големият каза:

— Я иди, братко, в село и докарай коня, че тази нощ да пренесем златото! Аз ще го пазя и ще те чакам.

— Добре, ама се закълни, че няма да го буташ докато се върна! — отговори по-малкият брат.

— Заклевам се! — каза големият.

Разделиха се двамата братя със злоба в сърцата. Всеки умуваше как да вземе цялото имане, без да даде нещо на другия. А златиците бяха толкова много.

Дотича по-младият брат в селото и набързо разправи на жена си за несметното богатство в гората. А тя беше алчна и лоша жена.

— Целият казан с жълтиците искам да бъде за нас! Той ни се полага, защото брат ти остана в бащиния ви имот, а ние се скитаме по чужди къщи. Чуваш ли какво ти казвам?! — кресна тя и на без това объркания момък.

— Абе, булка, има за него, има и за нас. Че това е цял казан. Нали той мръзне сега там в гората да го пази? — опита се да укроти жена си по-малкият брат.

— Млък! Остави тази работа на мене! Аз всичко ще оправя, ти само ме слушай!

— Но как?

— Ей тъй, много просто. Ще отровим брат ти.

— Не! Той ми е роден брат и…

— Че какво като ти е брат! Голяма работа! Няма кой да заплаче за него. Няма ни дете, ни коте. Сега ти се е паднало да забогатееш и толкова! Друг път няма да ти се случи.

— Грях е ма, жено! Е, хубаво е да вземем всичко, но така някак си с хитрост, а не със смъртта на брат ми!

— Другояче не може! Глупак си и такъв ще си умреш! Я не стой като истукан, ами вземи, та заколи черната кокошка, наточи вино и приготви коня, пък аз ще меся питата с отровата! И запомни: ще ядеш само от кокошката!

Двамата заговорници приготвиха набързо всичко и момъкът препусна към гората. Носеше се на коня, а мислите му летяха по-бързо и от вятъра. Виждаше се вече като голям богаташ, построил си хубава къща, закупил много ниви. А жена му — ката ден все с нови премени от хубави, по-хубави.

По-малкият брат така пришпорваше коня, че когато спря на мястото в гората, добичето мигом издъхна. А батко му веднага насочи пушката си срещу него и без да му позволи и дума да продума, го уби.

После взе дисагите от мъртвия кон и ги напълни с жълтици. Помисли си, че на няколко пъти ще успее да ги пренесе и без кон. Реши първо да похапне, сили да посъбере за голямото ходене през нощта. Ядеше от питата и от кокошката, посръбваше си винце и доволно се усмихваше при мисълта, че вече всичко за него остана.

Като ставаше да вземе товара, нещо му се зави свят и той помисли, че е попреял и попрепил. Метна тежките дисаги през рамо, но само след няколко крачки падна върху студената и влажна земя. Страшни ножове го прерязаха през стомаха, от очите му сякаш светкавици излизаха. Напразно зовеше за помощ в глухата гора. Сега тя му се виждаше грозна и жестока. Помисли, че Бог го наказва заради убийството на брат му. Опита се да каже някаква молитва, с която да изкупи тежкия си грях, но не успя. По едно време в размътеното му съзнание се промъкна мисълта, че е отровен. Понечи да прокълне мъртвия и жена му, но се сети за златото и него прокле. Умря в страшни мъки сам като куче.

Потвърдиха се мислите на стареца, че златото носи само нещастие. Народът открай време казва, че златото за човека е трудът. Само той носи радост и щастие.

Хората кръстиха гората край село Орловци „Злото място“ във връзка с тъй нелепата смърт на двамата братя. А може би са искали с това да заклеймят алчността, която убива човешкото у човека.