Шарената гега
Живееше в Родопския край хубав момък. Той беше строен и висок, с очи черни като маслини и буйни къдрави коси. Славеше се и като добър кавалджия. По цял ден кавалът му огласяше планини и долини, където пасеше голямото му стадо. Обичаха хората да слушат веселите звуци, които се лееха изпод сръчните пръсти на младия овчар. Така разтушаваха малко душата си.
Случи се така, че едно лято Стоян овчарят остана без овен. Чудеше се от къде да се сдобие с такова животно след като наблизо нямаше никакво стадо. По същото време беше започнал да сънува странен сън. Няколко нощи поред му се явяваше белобрад старец, който му заръчваше да заколи курбан на езерото, край което често пасеше стадото си. Иначе щяла да го сполети беда. Но Стоян не вярваше в сънища и не изпълни заръката на стареца.
Мина известно време. Младият овчар беше забравил вече за сънищата си, но все още нямаше овен и това го тревожеше много. Веднъж както пасеше стадото край любимото си езеро, забеляза как от спокойните му води излиза голям черен виторог овен. Момъкът занемя. А овенът спокойно отиде при стадото охранени овце и пасе няколко дни с тях. После водите на езерото отново го прибраха в своята студена прегръдка.
Докато се Стоян начуди на това чудо невиждано — овен в езерото да живее, дойде пролетта. Всичко в природата започна да се събужда за нов живот. Овцете от стадото на Стоян оагниха черни агнета. Като припкаха весело около майките си, агнетата бързо растяха, но на Стоян сърцето си оставаше свито, предусещащо някаква беда.
И не щеш ли, за беда, в една топла лятна утрин черният овен отново излезе от езерото и жално заблея. Всички овце и агнета хукнаха към него. Напразно се мъчеше овчарят да ги спре — викаше ги, умоляваше ги, дори хвърли по тях хубавата си гега. Всичко потъна в езерото — и агнетата, и овцете, и гегата.
Горко заплака на брега Стоян. Беше загубил не само ваклото си стадо. Шарената гега беше куха отвърте и в нея имаше жълтици. Всичките си спечелени пари младият овчар превръщаше в злато и го слагаше в гегата. А тя беше така хубаво изписана и нашарена, че нямаше друга като нея. Всички я харесваха много, дивяха се на чудесната й направа и никому и през ум не минаваше, че може да е пълна със злато.
Не знаеше Стоян що да прави. Сам-самичък беше на този свят — от малък сирак останал. Имаше само стадото и гегата си, които така неочаквано загуби. Тогава си спомни за стареца от чудноватите си сънища, но беше вече късно.
За сполетялата го беда научи един богат стопанин от съседното село и го глави за овчар на стадото си. Обичаше Стоян овцете, беше много работлив и за чуждото стадо се грижеше като за свое. При онова злокобно езеро вече не ходеше.
Минаха години. Една девойка от околните села веднъж събираше дърва край същото това езеро. Както пееше и се навеждаше, тя видя овчарската гега, захвърлена край брега. Шарениите по нея взеха очите й. Макар и да не знаеше за какво може да й послужи, момата я занесе в къщи и я даде на майка си. Жената я поогледа и каза:
— Не съм виждала толкова хубава гега. Как само е изписана! Но на нас за какво ни е, ние сме сами жени. Нямаме нито овце, нито говеда. Ще я дигна на тавана, пък кой знае може някогаш да ни потрябва.
Мина още време. Веднъж Стоян пасеше чуждото стадо и свиреше на медния си кавал, когато забеляза една хубава мома да си налива вода от планинския извор. Спомни си с мъка за своята отколешна мечта да се ожени. Нали затова събираше злато в гегата си? Като обедня забрави за женитбата, но сега, след като отново посъбра някоя друга пара, можеше да си подири невеста. Отиде при момата, заговори я. Не след дълго двамата млади вдигнаха сватба. Тъй като Стоян беше сам, отиде да живее у момичето.
Младоженците работеха много и пестяха, та скоро успяха да се сдобият със собствено стадо овце. Голяма беше радостта им. Когато трябваше Стоян за пръв път да изкара животните на паша, баба му се сети за гегата и каза:
— Зетко Стояне, да знаеш от колко време пазя на тавана една шарена и писана гега! Качи се да я вземеш и пази с нея стадото! Такава гега няма из целия Родопски край. И нека както тя е най-хубавата, така и нашето стадо да е най-хубавото от всички!
Заизкачва се Стоян към тавана с разлудувало се сърце. Беше си спомнил пак за своята гега. Огледа се и що да види? Стои си там в ъгъла сама-самичка, потънала в прах, неговата гега. На този свят какво ли не се случва! Възрадван до немай-къде, овчарят я грабна и бързо слезе при невестата и баба си. Разказа им какво му се беше случило преди години и отвори гегата. Златото си стоеше там непокътнато.
С жълтиците от гегата Стоян купи още овце и наистина стана най-заможния овчар в Родопите. А и с женитбата си беше случил — момичето беше не само хубаво, но и добро, и работливо.
