Жечка Горчева
Крилатото момче (26)

Момин вир и Момин скок

Живееше в село Емен, Търновско хубава мома на име Неда. Ясносините й очи грееха като звездици на бялото й лице, а аленочервените й устни бяха готови всеки миг да се разтегнат в усмивка и да покажат белите й, наредени като синци зъби. В гъстите й руси коси сякаш бе посипан златен прашец.

Неда беше не само голяма хубавица, но и много работлива, та млади и стари все нея хвалеха. Често си мислеха нейните съселяни кой ще е този щастливец, когото Неда ще си избере за годеник. Но девойката не се бави много със своя избор. В селото им живееше момък-левент на име Никола. Двамата бяха лика и прилика като два стръка иглика — както казват старите хора.

Двамата луди-млади се срещаха привечер при воденицата край река Негованка. По цял ден Неда работеше и пееше и колчем се сетеше за това, че вечерта ще види Никола, сърцето й прималяваше от сладка болка. А кога се момъкът и девойката срещнеха, нивгаж времето им не стигаше да си изприкажат колко много се обичат.

Оставаха вече броени дни до сватбата им. Младите нямаха търпение да свържат съдбите си в едно. Но… по това време турският бей от съседното село Мусина реши да вземе в харема си три хубави девойки от село Емен. Сред избраните беше и Неда.

Турските заптиета отидоха в село Емен да вземат момите. Опита се Никола да ги отърве от похитителите, но беше начаса убит. Девойките хукнаха към скалите на север от селото. Турците бягаха по петите им. С мъка успяха да се изкачат на скалите над големия вир.

Пред нещастните момичета имаше само два пътя — турския харем и смъртта в студения вир. Никоя от тях не се поколеба в своето решение. Разбраха се без думи. Бързо разплетоха хубавите си дълги коси и ги сплетоха в една обща плитка. После се хвърлиха едновременно в тъмната и хладна прегръдка на дълбокия вир.

Трогнат от съдбата на злочестите девойки, от голямото им желание да запазят своята вяра и моминска чест, народът нарече мястото на тяхната смърт — „Момин вир“, а намиращият се по-надолу по реката водопад — „Момин скок“. А Еменският каньон на река Негованка е изключително живописен и с право увековечен с тези две хубави названия.