Жечка Горчева
Крилатото момче (7)

Катеринина дупка

Живееше някога в сегашното село Стрелково, Силистренско, млада и хубава българка на име Катерина. Имаше си тя две невръстни хубави дечица — момиче и момче, за чиято съдба много се притесняваше. Бяха зачестили черкезките нападения из околните села. А Катерина, останала наскоро вдовица, не знаеше как сама ще брани себе си и децата от жестоките насилници.

Дойде пролетта. Полята и горите надяваха своите празнични пъстроцветни премени. Птиците се завръщаха от юг, животните припкаха весело, галени от ласкавите лъчи на пролетното слънце. Чуваше се радостен кучешки лай, весело пееха звънчетата по шиите на овцете и говедата. Но сърцата на хората от Лудогорския край си оставаха свити — непрекъснато очакваха идването на разбойниците.

В една ранна свежа утрин в селото на Катерина се чуха страшни писъци. Всеки разбра, че са дошли черкезите и хукна да се спасява накъдето му виждат очите.

„Божичко, какво да правя сега?“ — простена Катерина, вкаменила се от ужас, но мисълта за децата бързо възвърна самообладанието й. Тя сложи в престилката си самун хляб и бъкел вода. После метна юргана на гърба си, завърза го и хвана децата за ръце. Когато минаваше през двора се позамисли за миг, па току се хвърли към козичката. Завърза юларчето й за дебелите си плитки, тъй като нямаше свободна ръка да я води.

Така натоварена, Катерина се втурна към гората. А по онова време добруджанските гори бяха буйни и труднопроходими. Дълго се провираха жената с децата и козичката из гъсталаците на местността „Баджалиите“. Тази чудновата местност е някак непривична за равната Добруджа. Покрай гъсто обраслите, стръмни склонове на дола се издигат високи скали с много пещери. Много от отворите на тези пещери наподобяват комини и оттам местността носи името си „Баджалиите“ (защото комин на турски е баджа).

Катерина и децата се изподраха из храсталаците, а палавата козичка дърпаше и скубеше хубавите коси на жената. Но и децата и животното не издаваха звук при този труден преход като че ли разбираха, че трябва да се мълчи. След дълго лутане из гората, младата жена най-после откри високоразположен и добре скрит вход на пещера. С голяма мъка успя да пренесе горе децата и козичката. Скоро студената и влажна пещера приюти в своите недра бедните бежанци.

Черкезите дълго бродиха из тази местност и затова Катерина се решаваше да излиза навън само нощем като старателно прикриваше следите си. Тя накъсваше зелени клончета за козичката и изравяше разни коренчета за децата. Но млякото на оскъдно хранената и поена козичка скоро пресъхна и децата започнаха да гладуват. Отчаяната майка ги караше да ближат капките по стените на пещерата, за да не умрат от жажда.

Скоро всички отпаднаха и вече не можеха да се движат. Децата тихичко ридаеха. А майката си мислеше, че все пак е по-добре да умрат от глад, отколкото от ятагана на черкезите или в робство при тях.

Така измина повече от месец. Черкезите вече си бяха отишли, но майката и децата от пещерата не знаеха за това, а и не можеха вече да излязат. Лежеше Катерина в студената и влажна дупка и често губеше съзнание. Когато дойдеше на себе си, се мъчеше да отгатне ден ли е или нощ и колко време е изминало откакто са там. Страхуваше се да не умре първа и да няма кой да затвори очите на децата й и да ги оплаче. Иначе пещерата беше добра гробница за тримата бегълци и козичката. После пак изпадаше в унес и в съзнанието й започваха да се редят като на филмова лента най-различни картини от краткия й живот. Виждаше се като младо хубаво момиче с росна китка зад ухото и кобилица на рамо до чешмата в края на селото им. Усмихнат и красив, Стоян посягаше да напие водата й, да вземе китката й. А после колко радостна и щастлива беше като негова невеста. Но за толкова кратко време. Колко се радваше той на двете им рожби! После виждаше Стоян в ковчега… Ах, тази тъй нелепа смърт!

Идваше бавно на себе си Катерина и мислеше дали сегашният й кошмар е сън или действителност. Дали наистина е имала някакъв друг живот преди това? Протягаше ръце към децата си. Те все още стенеха. Значи бяха живи…

От унеса й този път я изведе някакъв шум при входа на пещерата. Идваха някакви хора. „Ето го краят“ — Помисли Катерина и пак припадна.

За щастие, край пещерата минаха овчари и чуха слаб детски плач. Намериха тримата бегълци изтощени до смърт, а козичката — мъртва до тях. Бързо ги откараха в селото. Там всички мислеха, че Катерина и децата са отдавна отвлечени или убити от жестоките поробители. Наложи се дълго да се грижат за тях, защото бяха много изтощени, настинали и почти слепи. За радост на всички, пострадалите напълно се оправиха.

Смелата българка Катерина успя да запази децата си, своя живот, вяра и чест. А пещерата, която ги беше приютила и укрила от насилниците, хората нарекоха „Катеринина дупка“.