Жечка Горчева
Крилатото момче (48)

Защитници

Няколко месеца преди Освобождението на България от турско робство турчинът Ариф от село Дряновец, Разградско научи, че черкези и новопокръстени мюсюлмани от село Юнузабдал (сега Йонково) се канят да палят тяхното село. Тази вест му съобщи неговият вуйчо, управител на Разград, който искаше да го спаси от нашествията и грабежите на върлите черкези.

Ариф, или както му казваха Арифчето много обичаше своите съселяни-християни и искаше на всяка цена да им помогне. Той събра първенците на селото да им каже лошата новина и да помислят що да сторят за спасението на хората. Решиха всички да се изселят преди определената дата на опожаряването.

Поплакаха дряновчани, па вземаха част от покъщнината си, храна и дори някои животни за мляко на децата и отидоха в една удобна за живеене и прикритие местност на около пет-шест километра от селото им.

Там всички родове си направиха землянки и заживяха задружно в тях. Живееха тихо и мирно, в сговор и разбирателство. Дори децата не плачеха и животните не викаха, сякаш разбираха, че лагерът трябва да остане скрит за вражите очи.

Прекараха дряновчани в тези си скривалища около 40 дни. Върнаха се в селото си едва тогава, когато се убедиха, че опасността вече е преминала. Обезлюденото село не беше опожарено и хората радостни се завърнаха по домовете си. Навярно на черкезите им се е видяло безинтересно да палят празните къщи и са се отказали.

Дряновчани започнаха да наричат местността, в която живяха и успешно се укриха „Аркаладжа“ („Защитница“). И наистина те смятаха за свои спасители, за свои защитници мюсюлманина Ариф, който навреме ги предупреди за надвисналата беда, и местността, която ги приюти като родна майка.

След Освобождението Арифчето стана полски пъдар. Дряновчани му бяха признателни и го уважаваха много. След като остаря и не можеше вече да работи, те му носеха храна и се грижеха за него до смъртта му.

По случай 100-годишнината от Освобождението на село Дряновец в местността „Защитници“ издигнаха паметник на Арифчето със средства, събрани от членовете на земляческото дружество на дряновчани, живеещи в Разград.

Всяка година в деня на освобождението се поднасят венци на паметника и се почита паметта на мюсюлманина Ариф, спасил своите съселяни-християни от жестоките нашествия на черкезите. А и през останалото време не липсват свежи цветя на този паметник, макар и той да се намира на няколко километра от селото.