Жечка Горчева
Крилатото момче (46)

Божурово

Отидете ли в село Божурово през месец май, хората му непременно ще ви заведат на поляната край него, която е застлана с червено-зелен килим. Там аленочервените божури ще ви закимат приветливо с главици и тихо ще ви зашепнат старата легенда.

Преди много, много години в един майски ден слънцето се усмихваше радостно на хората и сякаш цялата природа пееше пролетен химн. Всяка живинка вдишваше с пълни гърди свежото пролетно ухание. Всичко в природата се възраждаше за нов живот. Селяните наизлязоха в дворовете и градините си и бързаха да се заловят за работа, а децата весело припкаха край тях.

Изведнъж се чу силен конски тропот. Докато хората разберат какво става, въоръжени до зъби турци, препуснали на враните си коне, се втурнаха в селото. Нададоха диви крясъци и започнаха страшна сеч. Откъдето минеха — всичко се превръщаше в леш и развалини. Скоро езиците на буйните огньове зализаха синьото майско небе. Слънцето побърза да се скрие зад някакво облаче, за да не гледа такъв ужас в този хубав пролетен ден.

Освирепелите разбойници не пощадиха дори малките невинни дечица. Само си направиха труд да ги съберат на куп и да ги изведат на една поляна край селото. Там ги изклаха като пилци, без да трепнат закоравелите им сърца и ръце.

Но се случи чудо. Алената детска кръв изведнъж потече в буйна река. Тя се спусна бързо към жестоките османлии и започна да ги прегръща един по един в смъртоносните си обятия. Когато и последният палач бе удавен, кръвта веднага потъна в земята.

Съвсем наскоро от тази невинна детска кръв поникнаха и цъфнаха красиви аленочервени божури. Всяка година през май тези божури цъфват в същия ден, в който бяха изклани децата. В тяхна памет селото се нарече „Божурово“.

Всички божуровчани знаят историята на своето село и пазят поляната с божурите, тачат паметта на убитите невинни дечица.