Жечка Горчева
Крилатото момче (35)

Момичето и златното съкровище

Живееха в село Топчии двама братя — Иван и Петър. И двамата бяха лични и напети момци. Хората се радваха на хубостта и трудолюбието им. Момите лудееха по тях.

Но ето, че изведнъж решиха да не аргатуват повече на турци и български чорбаджии и „хванаха“ гората. Скоро се чу за тях, че станали върли разбойници. Започнаха да нападат всеки, който замръкне по пътя и носи нещо що-годе ценно в себе си. Не гледаха турчин ли е, българин ли е, познат или непознат.

Родната им майка неведнъж ги прокле, баща им се отрече от тях, сестра им си изплака очите от срам и мъка.

Говореше се, че за няколко години братята събрали голямо имане. Криеха го в някаква пещера, близо до селото, чиито тайни входове само те си знаеха.

За беда и двамата харесваха най-личната мома в Топчии — Биляна. Решиха да я отвлекат. Речено-сторено. Затвориха девойката в пещерата при съкровищата си, оставиха й храна и вода за няколко дни и пак тръгнаха по пътищата да грабят и убиват. Но скоро се скараха и по-малкият Петър уби брат си Иван. Възрадван, че огромното богатство и Биляна ще останат само за него, той се впусна стремглаво в нови битки за нови плячки. Алчността му нямаше край. Скоро обаче и той получи заслуженото си възмездие — беше убит.

Чакаше Биляна да се върнат двамата разбойници, чакаше да я насилят и убият, плачеше горчиво. Мъчеше се да отмести големия камък на изхода, но силите й недостигаха, а и той стоеше там от много, много години. Досети се, че пещерата има друг таен вход, през който се промъкват братята.

Като се луташе насам-натам из пещерата да го дири, попадна на несметните богатства, които бяха примъкнали тук двамата злодеи. Какво ли нямаше там — огърлици, пръстени, обици, златни монети. Не им се зарадва. Искаше само да се измъкне от там и после да доведе своите бедни съселяни да си вземат от тях ковкото искат.

Храната й вече свършваше, силите я напускаха. Не можеше вече дори да плаче. Бродеше като сянка из пещерата. Тъкмо когато беше вече съвсем отчаяна и слаба, случайно откри тайния вход. Измъкна се от своя затвор и със сетни сили стигна до дома си. Като влизаше при родителите си каза: „Да знаете колко пари, колко злато има там…“ и припадна. Когато се свести, започна безконечно да повтаря това изречение.

Мъчиха се хората да узнаят от злочестата девойка къде е тази пещера, но напразно — тя нищо не помнеше. Беше си загубила ума, горката, от преживяните ужаси в пещерата. Не познаваше никого, не знаеше коя е. От голямата й хубост нищо не остана. Побледняха някога свежите й бузи, погледът й помръкна, гъстите й черни коси се прошариха и започнаха да капят. Белите й като синци зъби изпопадаха. Заприлича на измъчена старица.

Напразно водиха Биляна по пещери и по чукари. Тя сочеше с пръст към всички и с писък бягаше към селото. Наскоро се помина и отнесе тайната в гроба си.

От поколение на поколение се предава легендата за момичето и златното съкровище и хората копаят ли копаят, но земята ревниво пази своите тайни.

Но в някой хубав ден това съкровище, опръскано с много кръв и сълзи, запазило тайните на много човешки драми, ще бъде намерено и поставено в нашите музеи. Ще го съзерцават хората и ще виждат в него да блестят чистите сълзи на нещастното момиче от онова далечно мрачно време.