Жечка Горчева
Крилатото момче (27)

Добранин дол

Преди много, много години в село Реселец, Плевенско, живееше мома Добрана. Тя по всичко оправдаваше името си. Беше много добра и послушна, отнасяше се с голяма почит към възрастните, обичаше децата. Стар и млад гледаше с нея на приказка да се спре, защото беше много сладкодумна. А каква хубавица беше само… Слънцето често се спираше на небето, за да я погледа и й се порадва. По-добра къщовница от нея в селото нямаше. Затова и ергените не само от Реселец, но и от съседните села обикаляха около дома й.

В дола край селото имаше хубав извор, където вечер девойките ходеха да си наливат прясна вода студена. Там ги причакваха момците, за да им напият менците и да им вземат росните китки.

Мълвата за хубавата мома Добрана се носеше из селата наоколо и ергените се надпреварваха да й напият водата. Но девойката още си нямаше избраник. Не бързаше да се задомява. Беше й хубаво в родната къща при стари баща и майка, при мил братец. Сърцето й замираше при страшните слухове за османлиите, които вече заробваха страната.

Ето че не мина много време и турците завардиха калето над Реселец. Опитваха се да го превземат и после да завладеят селото. Но дните минаваха, а те все не можеха да узнаят откъде му е входа, та да нахлуят в него. Всички мъже от селото бяха на калето и даваха решителен отпор на нашествениците.

Една вечер мома Добрана отиде сама да налее вода от извора в дола. Брат й и баща й бяха на калето. Девойката се наведе да напълни белите си менци и изведнъж видя как до нея се спряха тежковъоръжени османлии, сякаш от земята изникнаха. Уловиха момата и започнаха да я разпитват от къде може да се влезе в това дяволско кале. Тя упорито мълчеше. Започнаха да я бият. Добрана пак мълчеше като че ли беше онемяла. Отсякоха й едната ръка. Момата стискаше зъби и пак нищо не казваше. После отсякоха и другата й ръка. Тогава тя каза:

— Спуснете се по отсамната страна — посочи тя с глава, защото нямаше вече ръце — и ще влезете в калето.

Зарадвани, поробителите хукнаха към посоченото място. Бързаха да изненадат в гръб обсадените в калето българи. Но Добрана ги беше насочила право към пропастта, в която те докато се усетят наскачаха и загинаха.

При злочестата мома бяха останали двама турци да я пазят и се наслаждават на големите й мъки. Но когато те видяха как другарите им изчезнаха мигновено, сякаш вдън земята потънаха, веднага доубиха девойката.

Долът, в който се намираше бистрият извор и където загина храбрата мома Добрана, хората нарекоха „Добранин дол“. А след време изградиха и хубава чешма. Да пият минаващите оттам пътници студена водица и хубавата Добрана да споменават. Че тя не пожали младост и живот, за да защити своето село от върлите нашественици.