Жечка Горчева
Крилатото момче (17)

Битката за Сърта

Хората от село Асъл бейлии (сега Блъсково) живееха мирно и тихо. Асъл бей, синът на стария Тефик бей, беше началник на Сърта, владееше целия този край. Дълги години християни и мохамедани живееха в мир и сговор. Събираха се по копан и по жътва, на празници и на сватби.

Сърта се намираше встрани от оживените пътища, далеч от кърджалийските и хайдушките пътеки, потънал в зеленината на околните дъбови гори. Родът на Асъл бей беше силен, предприемчив и властен. Близо век успяваше да опази чифлика и селото от буйните кърджалийски набези. Но ето че синът на Хасаноглу — водач на разбойниците в Смядовския балкан, проводи една вечер хабер на Асъл бей. Искаше да се утрои откупа за спокойствието на хората от Сърта и четири хубави „гяурки“ за харема на някакъв цариградски военноначалник.

Асъл бей се разгневи и изгони пратеника. Той знаеше, че откупът все някак ще се събере, но не можеше да прежали родителската мъка и поруганата чест на младите български момичета.

След като бе изпроводен пратеникът, без да се изпълнят исканията на Хасаноглу, за цялото село настъпи трескаво очакване. Като по даден знак на мегдана пред бейовите порти се събраха млади и стари, християни и мюсюлмани. Всички чакаха с нетърпение да чуят тежката дума на Асъл бей.

— Ще се съюзим и дружно ще се браним! — отсече беят, защото знаеше, че мирният труд беше сближил хората на Христа и Аллаха.

Започна усилена подготовка за отбрана на чифлика. Бяха завардени пътищата, откъдето се очакваше пристигането на кърджалийските разбойници. Опасността пред общия враг бързо сплоти хората.

И ето че неканените гости не закъсняха. Пристигнаха на коне. Битката за чифлика продължи три дни. На защитниците помагаха всички без разлика на вяра, пол и възраст. Много пъти беше отблъсквана атаката на кърджалиите. Някои от тях, озлобени от неуспеха, отиваха и обираха обезлюдените къщи на верните бранители на чифлика.

Няколко души от християните предложиха на бея хитър план — да развържат и разгонят конете на нашествениците. Без тях те щяха да са наполовина победени.

Наистина планът за среднощната атака беше добре обмислен. Явиха се и десетина мюсюлмани доброволци. Тъмнината и изненадата се оказаха на страната на смелчаците. Всичко приключи до разсъмване тъй както беше замислено. Много от хората на Хасаноглу бяха посечени по къщите, където се търкаляха пияни. Беше ранен и самият главатар на разбойниците, който все пак успя да се измъкне с част от дружината си. Нападението над чифлика на Асъл бей и селото беше последният му набег.

Повече никой не посмя да наруши мирния живот на Сърта, защото знаеше, че българи и турци, братя по кръв и съдба, даваха решителен отпор на разбойническите банди, които върлуваха из техния край.