Джеймс Редфийлд
Селестинското пробуждане (9)

Тук може би ще трябва да направим преглед на това ново духовно съзнание, за което говорим. Започнахме с осмисляне на случайностите, които ни съпътстват, и подчертахме, че те винаги ни водят по посока на определено предназначение.

Втората стъпка бе да преодолеем инерцията на стария мироглед, като разберем психологическите причини, поради които не сме искали да признаем тайната, която се крие зад съществуването. Трябва да оценим материалните постижения на човечеството, но също така и да признаем, че светът не се свежда само до тях и че е време да се придвижим напред с убеждението, че духовното разбиране, което ни се открива, представлява пробуждане от голямо историческо значение.

Третата крачка е да съзнаваме ежедневно, че живеем в мистична, енергийно динамична вселена, която откликва на нашите мисли и намерения.

Всичко това полага основите, за да направим четвъртата крачка, която се състои в това да се научим да преодоляваме човешкото чувство за несигурност в света и борбата за енергия между хората. Всеки от нас трябва да реши проблемите, възникващи от чувството за несигурност, сам, като отделен, индивид, откривайки лично онзи трансцендентален опит, който е описван от мистиците на всички епохи, което е вече петата крачка в постигането на духовно самосъзнание. Това преживяване ни позволява да постигнем проблясък на по-висше съзнание и отваря вътрешна връзка, която можем да запомним и към която да се връщаме, полагайки усилия да съхраним високо ниво на енергия и чувство за вътрешна сигурност.

Когато се открехнем за божествения източник на енергия, можем да направим шестата крачка и да постигнем духовния катарзис, който да ни помогне да преодолеем властната си драма и да открием истинската си същност, постигайки най-сетне онази истина, заради която сме дошли на света. На този етап от своето духовно еволюиране ние можем да живеем с по-широко съзнание, при което сме будни за явленията на синхронност и ставаме по-активни участници в осъществяването на своето предназначение.

РАЗГРЪЩАНЕ НА СЕТИВАТА

Вече сме подготвени да направим седмата крачка. Тя предполага да се научим да използваме случайностите, които се изявяват пред нас, с по-голямо умение.

Нека разгледаме още един пример за преживяване на синхронност. Да предположим, че сте посетили лекция на тема, която представлява интерес за вас. Седите, слушате лектора и си мислите: „Този човек има невероятно интересен подход към темата. Трябва да узная повече за тази гледна точка.“ И ето че отивате на вечеря и се озовавате непосредствено до лектора, който седи сам на съседната маса.

Съвсем очевидно е, че тази случайност съвсем не е случайна. Но в действителност предпоставките за това явление на синхронност са поставени далеч преди тази вечер. Кое например ви е накарало да решите да посетите лекцията? Как сте чули за нея? Може би случайно, докато сте преглеждали вестника, погледът ви е зърнал съобщението. Но какво ви е подтикнало да отидете? Коя е причината за тази проява на синхронност?

ДА РАЗБЕРЕМ ОСНОВНИЯ ВЪПРОС НА СВОЯ ЖИВОТ

Дори и след като постигнем истината, заради която сме дошли на света, нашето разбиране за нея постоянно се развива и еволюира, става все по-ясно и отчетливо. Открили сме например, че миналото ни е било подчертано свързано с любов и грижи за растенията и че основната истина, която, сме дошли да защитим, това е истината за необходимостта от опазване на растителния живот. Но след подобно откритие винаги се нуждаем от повече конкретност. Трябва ли да продължа своето образование? Не трябва ли да Напусна настоящата си работа, за да си намеря такава, която да е повече свързана с растения?

Ако се съсредоточим в нашето отворено съзнание, ще ни стане ясен въпросът, който е най-релевантен на житейската ни ситуация.. Понякога откриваме този въпрос спонтанно. В други случаи самото естество на случайностите, които изникват около нас, ще ни помогнат да си Дадем сметка за този въпрос. Да предположим например, че лекцията, която сте посетили, е била на тема защита на малкото останали древни, девствени гори в Америка и лекторът е говорил за най-ефективните неправителствени организации, които се занимават с този проблем и с възможностите за работа, които те предлагат.

Такава случка може и да не е решаваща, но ако след нея възникнат поредица от случайни съвпадения, които предоставят възможности да си потърсите друга работа, това може да значи, че проблемът е особено актуален. В хипотетичния пример, който взехме, фактът, че лекторът е седнал точно насреща ви, е случайност, която го потвърждава.

Винаги, когато тълкуваме смисъла на случайностите, явяващи се в нашия живот, трябва да започнем от най-важния за нас житейски въпрос. Този въпрос ще ни посочи насоката, в която еволюираме за по-пълно разбиране на истината/ която сме дошли да защитим, а това ще ни помогне по-ясно да видим смисъла на синхронните явления.

ИНТУИЦИЯ

След като определим въпроса на своя живот, какво става по-нататък? По какъв начин сте разбрали, че трябва да посетите точно тази лекция? Какво е станало? Ако се вгледаме, ще разберем, че сме се доверили да една древна човешка способност — интуицията.

На протежение на цялата човешка история хората винаги са споделяли, че са имали предчувствия и интуитивни усещания, които са определяли решенията им в решаващи моменти от техния живот. Само материалистичният мироглед отхвърля подобни преживявания като илюзии или халюцинации или пък ги свежда до социални предпоставки и симптоми1. Но и в контекста на отхвърлянето им от нашата култура ние сме продължавали да се осланяме на тези интуиции полусъзнателно; просто не сме си позволявали много да говорим за тях. Едва през последните десетилетия на Запад се утвърждава отново и се дискутира силата на интуицията.

Убеден съм, че сме изправени пред предизвикателството да осъзнаем напълно тези едва доловими чувства и да се научим да Ти разграничаваме от обичайните си мисли. И тъй като тази способност е въпрос на вътрешно усещане, всеки от нас трябва сам да работи, за да я развие в себе си. Но мнозина вече стигат до осъзнаването на някаква най-обща система в това отношение.

Интуицията е представа за нещо, което ще ни се случи в бъдеще, предчувствие, което по научен път е доказано, че е присъща на човека способност2. Тя може да се отнася до нас самите или до други хора. Почти винаги това е представа, която има позитивен характер и стимулира нашето развитие. Ако, от друга страна, имаме отрицателно предчувствие — например че ще се случи някакво нещастие или че трябва да избягваме определено място — необходимо е да разберем дали това не са страхове, породени от затвърдената ни властна драма, или е интуитивно предупреждение да се пазим от нещо лошо.

И тук отново всеки сам трябва да се научи как да разграничава нещата, но според мен предчувствията, породени от страх, обикновено се отнасят до по-неопределени опасения, а не до конкретни събития. Ако продължим с нашия пример, можем да сме наясно, че винаги сме се страхували да ходим на лекции, ако, да кажем, трябва да отидем сами. Такъв страх в случай че се повтаря все отново и отново, може да се разпознае като страх изобщо, страх, непороден от нищо определено. Но ако спонтанно почувстваме страх да отидем на една лекция, без да сме имали по-рано подобни страхове, трябва да се отнесем към такова интуитивно предчувствие като към предупреждение за нещо и да постъпим съобразно с него.

Трябва също така да правим разлика между интуиция и безплодно бленуване. Ако си разиграваме наум повторно нещо преживяно с желанието тъпкано да си върнем на някой, който ни е ядосал или разстроил, ние просто отново актуализираме властната си драма в представите си. Подобни представи имат смисъл само ако идват да ни кажат да се откажем от подобни разпри3.

Повечето истински интуитивни преживявания ни създават представата за някакво бъдещо действие, което би тласнало живота ни в нова, успешна посока и винаги ни вдъхновяват и просветляват чувствата ни.

ПРОЦЕСЪТ НА ПРОЯВЛЕНИЕ НА СИНХРОННОСТ

Вече сме постигнали по-широк поглед върху синхронността. Този процес изхожда от основния въпрос на нашия живот и тласка развитието ни напред. В случая с примера, който дадохме, актуалният въпрос пред вас е дали да си потърсите нова работа, която по-тясно да е свързана с растенията и грижите за тях.

В този момент трябва да се включи и интуицията ни. Ако обърнем достатъчно внимание на мислите си, интуицията ще ни подскаже какво да направим или къде да отидем. Тази интуиция може да е много смътна и неясна, но ще ни даде представа какво трябва да направим в бъдеще. В нашия случай възможно е направо да си представите как присъствате на дадена лекция. Но също така е възможно да си представите по-общо, че получавате информация за някаква работа, свързана с растения или нови професионални възможности.

Когато подир туй отворите вестника и прочетете за предстояща лекция по въпросите на растителния живот, нещо в ума ви ще просветне и вие внезапно ще осъзнаете, че това е явление на синхронност и ще се изпълните с вдъхновение. А когато отидете да чуете лекцията, ще получите още по-голямо потвърждение на предчувствията си. А това да се окажете непосредствено до лектора, когато отидете на вечеря, ще ви се стори почти невероятно съвпадение.

В обобщение можем да кажем, че повечето синхронни явления възникват по следния начин: Първоначално сме стигнали до осъзнаване на истината, която е смисълът на нашия живот, истина, която си изясняваме постепенно и която първоначално ни се явява под формата на главния ни проблем, а след това и на най-неотложния за решаване проблем на момента. След това ни се явява интуитивно предчувствие, мислено си представяме-нещо, което се случва с нас и си представяме, че предприемаме дадени действия, за да решим този наболял проблем. Ако сме бдителни, ще видим, че възможностите, които ни се предоставят, много напомнят интуитивното предусещане, което сме имали, като ни насочват към решение и ни помагат да се чувстваме в хармония със ставащото и със самите себе си.

Това решение, разбира се, разрешавайки нашия основен въпрос, ще ни въвлече в нови житейски ситуации и ще постави пред нас нови въпроси за разрешаване. И така, процесът продължава: проблем, интуитивно предусещане, синхронично решение, нов проблем.

СЪНИЩАТА

Както изтъкнахме и преди, сънищата могат да играят важна роля в този процес, защото сънищата са скрито проявление на интуицията. Въпреки че в повечето случаи в съня ни се явяват странни лица и ситуации, почти винаги, ако го анализираме, онова, от което е съставен, може да хвърли светлина върху настоящата ни ситуация. Във втора глава разгледахме как да анализираме сюжета на даден сън и след това да съпоставим този сюжет с по-общата ситуация, която в момента се разгръща в нашия живот. Винаги можем да установим някаква връзка, в настоящия момент или в бъдеще4.

Ако в съня се води например борба, трябва да се запитаме дали не водим в реалния си живот някаква битка или дали не се съпротивляваме на някое възможно развитие на нещата. Ако е така, може би сънят ни посочва по-добър изход, такъв, за който не сме си помислили. И ако решим да последваме този изход, той може да ни доведе до проявления от синхронен характер, крито напълно да променят живота ни, както е възможно да стане, ако следваме интуитивните си предчувствия.

Ключът за интерпретация на сънищата в този смисъл е винаги да държим на преден план в съзнанието си основната истина, за която сме дошли, и главния въпрос, който имаме да решаваме в момента. Когато помним това, ние имаме допълнителна информация, с която да можем да си изтълкуваме значението на съня. Трябва да се запитаме: По какъв начин сюжетът на съня е свързан с въпросите, пред които се изправяме в живота?

ОЗАРЕНИЕ

Друг начин, по който интуитивните ни предчувствия могат да получат потвърждение, е чрез озарение. Озарението е феномен, при който преживяваме дадено място или обект някак изпъкнал, привличащ нашето внимание. Сякаш това място или обект е по-ясно откроено от обкръжението си5.

Когато сме сред природата, цветовете на дърветата, скалите и земята стават по-ярки. Тази опитност е много близка до трансценденталното преживяване, при което всичко наоколо ни изведнъж оживява и се откроява, сякаш е свързано с нас, както собствените ни тела, и поражда чувство за единение — само че при озарението това усещане се съсредоточава към една определена област, сякаш за да изтъкне особената ни връзка със съответния обект или пейзаж.

Много често такова озарение ни спохожда, когато трябва да вземем решение в коя посока да поемем по време на пътуване. Това е предизвикателство към старата материалистична парадигма — защото сме свикнали да вземаме решения относно пътуванията си, като се съобразяваме с времето, географските карти и други логически съображения. И тези методи в миналото наистина са се показали ефикасни и са ни помогнали да отидем там, където поискаме.

Но след като сме надмогнали този чисто логически начин да направляваме живота си, бихме постигнали подобри резултати, ако се научим да използваме интуитивните си способности при вземане на определени решения. Интуицията може да ни насочи към по-дълъг и труден маршрут, но ако предприемем пътуването по него, можем да получим жизнено важна информация, която бихме търсили продължително, ако действахме според утвърдения метод за вземане на решение.

В някой случаи единственото, което бихме могли да кажем за интуитивния си избор, е, че еди-кой си маршрут ни се струва по-привлекателен. Добра проверка в този случай е да огледаме и другите маршрути и да видим каква е тяхната озареност в сравнение с този, който ни привлича. Какво чувстваме по отношение на тях? Има ли промяна в тяхната озареност? Всеки човек сам е единственият критерий за подобни усещания, но ако и след проверката избраният маршрут продължава да ви се струва все така привлекателен, тогава тръгнете по него.

Друг случай, в който озарението може да ни помогне и води в избора ни, е, когато проучваме местата с най-голяма сила излъчване и енергия в някоя свещена местност. Свещените местности, както вече изтъкнахме, стимулират нашите мистични и трансцендентални усещания и преживявания, при което в нас се отварят кана-ли за възприемане на божествената енергия. Често е необходимо да открием най-силните места, уповавайки се на своята интуиция. Понякога нямаме на какво да се опрем — освен на смътни слухове или бегли упоменавания. Ключът за успех в нашите търсения е да използваме озарението.

И това е особено вярно по отношение на пусти и диви места, които заемат огромни площи. В такава обетановка, озърнем ли се наоколо, чувствителни за онова, което ни обкръжава, често ще забележим планински връх в далечината, скупчени дървета или пък воден басейн, които да крият особена прелест за нас и да ни се струват твърде привлекателни. А приближим ли, можем със същите методи да открием още по-конкретна местност, която се откроява от обкръжението си и сякаш ни приканва и ни кара да изпитваме покой. Това е място, където можем да медитираме.

КАК ДА ИЗБЕРЕМ КЪДЕ ДА СЕДНЕМ НА ОБЩЕСТВЕНО МЯСТО

Интуицията и озарението могат да ни помогнат също да си изберем място в ресторант или на публично място, особено в случаите, когато ни предстои да се срещнем и общуваме с други хора. Когато влезем в помещението, ако сме достатъчно наблюдателни, някое място може да се открои измежду останалите и да изпъкне в озарение. Може и да ни се наложи да водим преговори със сервитьорката в ресторанта, която обикновено предпочита сама да определи кое място да ни предложи. Но си струва да положим това усилие, тъй като ако изберем правилно мястото си, ще се чувстваме удобно и ще имаме вълнуващи преживявания.

Най-малкото, ако си изберем мястото по такъв начин, можем да разчитаме на вкусна храна, тъй като сме се съобразили с енергийната конфигурация на стаята и разпределението на хората. А в най-добрия случай този избор може да породи среща от голяма важност. Много пъти в такива случаи аз съм завързвал разговор, който е имал особено значение за мен в дадения момент. Докато пишех настоящата глава, случи ми се подобно значимо синхронично съвпадение в един местен ресторант.

Този ден по-рано бях срещнал човек, който бягаше недалеч от моя дом. Заговорихме се бегло и той ми спомена нещо за експериментален йонизатор на въздуха и филтър, за които бил чувал. Аз нямах много време и не попитах за повече подробности, но по-късно съжалявах за това, защото се сетих, че такъв йонизатор, за който той говореше, би могъл да ми бъде много от полза в една работа, с която се бях заел. Но тъй като нямаше начин да се свържа с този човек, скоро забравих за срещата и тръгнах с колата в града за закуска. Влязох в кафенето на Айрин и когато се озърнах, веднага ме притегли да седна на една маса близо до прозореца вдясно. Келнерката ми предложи място в друга част на кафенето, но светлината неотменно озаряваше тъкмо масата, която аз си бях набелязал.

Група хора разговаряха на масата в съседство, но аз не им обърнах особено внимание; гледах само масата, която си бях избрал. Сервитьорката ми я предложи с усмивка и аз седнах и се загледах в менюто. Продължавах да не забелязвам хората на съседната маса. После ми се счу глас, който ми се стори познат, и аз се обърнах надясно. Там беше бегачът, когото бях срещнал сутринта и с когото разговарях за йонизатора.

Сами разбирате, че ние довършихме разговора си най-подробно и той се оказа от голямо значение за моята работа.

КНИГИ, СПИСАНИЯ И СРЕДСТВА ЗА МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ

Специфично озарение ни насочва също така към полезна информация от, книги, списания и телевизионни програми. Разказват се много истории, например за това как някои книги по най-мистериозен начин се появяват в живота на определени хора. Шърли Маклейн споделя подобна история в „За да откъснеш плода“, където разказва как, докато разглеждала книгите в книжарницата „Дървото Бодхи“ в Лос Анджелис, една книга, която се оказала от голяма важност за нея, буквално паднала от горната лавица в скута й6.

Също толкова разпространена е историята за някоя книга, която изведнъж започва да изглежда озарена и привлекателна. По мое мнение всеки, който развива своето духовно съзнание, в определени моменти преживява нещо подобно. Понякога просто влизаме в книжарница, за да поразгледаме книгите, и изведнъж определена книга привлича вниманието ни дори от отсрещния край на стаята. Тя може да ни се стори по-ярка и откроена. Понякога успяваме дори да прочетем името на автора и заглавието, което е практически невъзможно от такова голямо разстояние7.

Подобно преживяване може да се случи да имаме не само по отношение на книгите. Списания и някои телевизионни програми също-могат да изглеждат в озарение. Ако бъдем с будно съзнание, когато се взираме в лавица със списания, често ще ни направи впечатление, че някои от тях се открояват. Когато разгледаме такова списание, обикновено откриваме статия или история, която ни дава важна и навременна информация.

И телевизия можем да гледаме по същия начин. След масовото нахлуване на кабелна и сателитна телевизия, случва се да натискаме превключвателя, без да знаем какво точно търсим. Ако сме с открехнато съзнание за озарението като явление, почти винаги нещо ще привлече око, а след това и интереса ни.

ДА НАБЛЮДАВАМЕ НА КАКВО СПИРАМЕ ПОГЛЕДА СИ

Понякога ще забележим, че спонтанно спираме очи на определен човек, място или обект. Ако обърнем внимание, можем да открием коментари относно това явление в духовните дискусии в последно време. Някои наши приятели понякога споделят, че ненадейно са спрели око на пътека втората или определено списание или книга. Това явление се различава твърде малко от озарението. В този случай очите и умът ни спонтанно се насочват в определена посока, докато сме били заети с друго.

Например понякога внезапно обръщаме глава, за да забележим, че някой ни гледа — това е много характерен пример за подобно преживяване. В такива случаи трябва непременно да се запитаме: Защо вдигнах поглед тъкмо в този момент или защо се бях загледал в тази сграда, в този парк?

Тези послания, които тялото ни подсказва, понякога може да ни изглеждат обикновен каприз, но в други случаи интуицията може да ни накара да продължим и разберем какво се крие зад тази случайност. Често само няколко минути на будно поведение могат да ни въвлекат в ново и интересно преживяване или да ни срещнат с многозначителна случайност.

ПОЗИТИВНАТА НАГЛАСА Е МНОГО ВАЖНА

Няма да престана да подчертавам колко е важно да се придържаме към позитивна нагласа, когато се разшири опитът ни в областта на синхронните явления. След като веднъж вече се отворим за вътрешната си божествена енергия и открием истината, която ни вдъхновява, когато осъзнаем и помним основния въпрос, който ни предстои да решим, потокът на синхронни явления става по-интензивен и е по-лесно те да бъдат интерпретирани. Но всеки момент рискуваме да изпаднем в негативна интерпретация и енергията ни да спадне.

Както споменах по-рано, много пъти, докато работех над „Селестинското пророчество“, се озовавах в безизходица. След като бивах въвлечен в поредица от значими случайности и проявления от синхронен характер, изведнъж се случваше най-внезапно нещо, което ми подсказваше, че през Цялото време не съм бил на прав път. В такива моменти изпитвах изкушението съвсем да се откажа от идеите и намеренията си. Не можех да проумея защо всичко изведнъж пропадаше.

Тези състояния на безизходица продължиха да ме сполетяват чак докато не осъзнах, че се предавам на негативни изводи само защото никак не ми се щеше да позабавя работата си над книгата и да се огледам за повече информация. Всеки от нас трябва сам за себе си да разбере, че на-най-високото ниво на съзнание не съществуват негативни събития. Животът в дадени моменти може да бъде трагичен и хората често вършат злини, понякога и крайни злини. Но на нивото на личното развитие и смисъл, както твърди Виктор Франкъл в класическата си книга „Човекът в търсене на смисъла“, всичко отрицателно е само предизвикателство и дори в най-тежките ситуации винаги се съдържа възможността за растеж и развитие. Всяка криза, всяка задънена улица, до която стигаме в своята еволюция, иска нещо да ни каже, представлява сама по себе си възможност да поемем в различна посока. Егото ни може първоначално да изпитва неприязън към съответната посока, но висшето ни аз винаги може да открие нов план, който се съдържа в преживяното предизвикателство.

От изключително значение е винаги да търсим положителния смисъл на негативните събития и преживявания. Много пъти съм ставал свидетел как някои хора поемат синхронната пътека на развитие и започват съвсем успешно да се развиват в посока на духовното си самоосъзнаване, докато не стигнат до някоя задънена уличка, която интерпретират негативно и това става причина да захвърлят всичко.

Това се случва обикновено, когато си представяме, че можем да постигнем далечните си цели и намерения твърде бързо. Ако не постигнем тези цели според собствените си Предвиждания във времето, започваме да мислим негативно и обвиняваме за станалото или себе си, или другите, или пък решаваме, че цялата тази система е невалидна. Всъщност безизходицата, до която стигаме, обикновено показва, че все още ни липсва достатъчно енергия или че не сме се освободили напълно от властната си драма. Проявите на синхронност в живота ни ни помагат да се върнем към стремежа за пречистване на нашата личност и потребността да открием състоянието на любов и вътрешна сигурност; Единствено когато разчистим това трансцендентално пространство, ще можем да се освободим от потребностите на егото и да си обясним и разтълкуваме случайните съвпадения обективно.

СТРАТЕГИЯ НА ЕВОЛЮИРАНЕТО

Трябва да имаме предвид, че новото духовно съзнание, което обсъждаме, означава равновесие между рационалната и интуитивна страна на нашата личност. Намерението ни не е да дискредитираме толкова трудно постигнатите възможности за рационално разбиране, а по-скоро да ги приведем в хармония с висшия аспект на своето съществуване. По такъв начин пред нас се открива вселена, в която тече непрекъснат поток от малки чудеса, които да ни водят в нашия път.

Ключът към постигането й е да отворим съзнанието си за потока от синхронни съвпадения, без да се опитваме да си правим изводите твърде прибързано. Всичко мистично, което се случва в нашия живот, идва нещо да ни каже. Ако поддържаме високо ниво на енергия и помним коя е истината, заради която сме дошли на този свят, процесът на синхронни съвпадения ще продължи може би не толкова бързо, колкото би ни се искало, но въпреки всичко ще продължи. От въпросите, които в момента предстоят на дневен ред, ще произтекат и интуитивните представи, които да ни насочат какво да правим и, когато ги последваме, като в същото време сме бдителни и отчитаме онова, което става, винаги ще се развиваме и вървим напред.

Ако еволюираме в съгласие с процеса на синхронните съвпадения, веднага ще се озовем пред следващата стъпка по посока на новото духовно съзнание, което да превъплътим в живота си. Ще установим, че повечето синхронни съвпадения се явяват пред нас посредством истините, които другите хора са открили и споделят. Когато се научим да общуваме с това съзнание, всички заедно можем да се издигнем на ново, по-високо ниво в еволюционния процес.