Джеймс Редфийлд
Селестинското пробуждане (12)

Ако ни е предопределено да се развием като1духов-ни същества на земята, какво да кажем за процеса на раждане и умиране? Какво ли ще открием за небесното измерение, откъдето сме дошли й където ще се завърнем, когато му дойде времето?

Според последните статистически проучвания, по-голямата част от американците вярват в задгробния живот, а процентът е дори и по-висок в много други страни на света. Но при всички случаи настоящите ни представи за Отвъдното са далеч по-различни от представите за рая и ада, които са доминиращи в старата материалистическа култура1.

В туткалото сме си представяли Отвъдното като сладникава карикатура с ангели, арфи и облаци, тъй като Сме били психологически настроени да отхвърляме мистерията на смъртта и не сме си позволявали да мислим по-задълбочено на тази тема и в по-големи подробности. По-обстойното разглеждане на темата означава, че трябва ясно да си дадем сметка за собствената си смъртност като за нещо реално, а за това човешката култура, поне на Запад, не е можела да отдели време.

Но както видяхме, хуманистичната психология от средата на двайсети век започва да ни кара да се замислим и да не отхвърляме този проблем. Вече сме постигнали способността не само да погледнем на смъртта като на естествена страна на самия жизнен процес, но и да разгледаме в подробности самата същност на този процес. През последните няколко десетилетия културата ни бе залята с поток от информация на тази тема. Появяват4 се непрестанно нови книги, в които е представен опитът на хора, преживели клинична смърт, които са се върнали отново към живота. Повечето от тях се завръщат, защото са почувствали или им е било казано, че не са свършили всичко, заради което са дошли на земята.

Нещо повече, неколцина добре известни изследователи, като Кенет Ринг и Мелвин Море, научно са изследвали преживяванията на ръба на смъртта, правейки ши-рокообхватни и достоверни обобщения за широката читателска публика2, филмите съдействат още повече за разпространяването на информацията за задгробния живот и я правят да изглежда по-реална. Кой например не е бил напълно завладян от реализма на филма Винаги, любовна история за авиатор от службата по охрана на горите, който спасява живота на своя приятелка, но загива при самолетна експлозия? След това той отново се озовава на земята, мислейки си, че по някакъв начин трябва да е избегнал смъртта. Налага се ангелът хранител да го убеждава, че наистина е загинал и вече трябва да бъде ангел хранител на един неопитен пилот, изпратен на негово място. Реализмът, с който са предадени тези взаимоотношения, е поразителен.

Друг характерен пример е филмът Призракът, разказ за човек, убит при опит за кражба, който отново се озовава на земята, способен да вижда всичко, което става, но без да може да накара другите да забележат присъствието му. Той остава, за да помогне на приятел, който е заплашен от убийство. В хода на филма се среща и с други призраци, научава от тях как са успели да влязат в контакт е живите и среща ясновидец, който да го чуе. Тези филми представят интересни теми, отразяващи познанието, което постепенно започваме да постигаме, относно живота след смъртта. Остават открити все още твърде много въпроси, но благодарение на информацията за задгробния живот, която получава разпространение, започваме да си изграждаме по-ясна картина за смъртта и това познание разширява гледната ни точка относно земното съществувание и еволюция.

ПРЕЖИВЯВАНИЯ, БЛИЗКИ ДО СМЪРТТА

Един от впечатляващите аспекти на преживяванията, близки до смъртта, е, че повечето хора, които изпадат в клинична смърт, след което се връщат към живота, разказват сходни неща за онова, което са преживели. Мнозина например излизат от тялото и висят точно над Леглото или над мястото, където е станала катастрофата, при която са пострадали, като често наблюдават опитите да им се даде бърза помощ и слушат разговорите, които по-късно биват потвърдени.

Някои дори известно време кръжат около болницата, преди да се запитат: „Ами сега накъде?“ Този въпрос обикновено води до усещането за движение и навлизане в нещо, което винаги бива описвано като тунел от светлина. Други изобщо не се оглеждат след смъртта си и веднага навлизат в този тунел.

Понякога този тунел извежда на място за отдих, огряно от топла, бяла светлина, където човек се потапя в усещането на безкрайна любов и умиротворение. Често човек бива посрещнат от покойните си роднини и приятели, които го въвеждат в ситуацията; често се чувства така, сякаш се е прибрал у дома и не му се иска да се завърне на земно ниво.

В някакъв момент обаче онези, които са в състояние, близо до смъртта, обикновено преживяват нещо, което може да се нарече преглед на живота. След него обикновено им се дава избор да останат или да се върнат обратно на земята. В други случаи им се казва съвсем определено, че са длъжни да се върнат и защо. Почти винаги онези, които имат близко до смъртта преживяване, в момент на съвсем ясно прозрение разбират какво точно им предстои да извършат на земята.

Всички без изключение преживяват коренна промяна от това преживяване, близо до смъртта. Животът на повечето от тях се изпълва с духовност, себераздаване и любов3.

ПРЕГЛЕД НА ЖИВОТА

Прегледът на живота е една от най-впечатляващите страни на преживяването, близко до смъртта. Обикновено тези, които са го преживели, разказват, че целият им живот е преминал пред очите им, не толкова като на филм, а като холографско изображение. Виждат всичко в най-големи подробности и животът им бива подложен на преоценка, но не от някой друг, а от самите тях. Всичко изглежда така, сякаш съзнанието им се е съединило с всеобхватния божествен разум.

От това състояние на по-висше разбиране хората, преминали през близко до смъртта преживяване, твърдят, че по време на прегледа на живота те разбират кои решения, които са взимали, не са били правилни и по какъв начин са можели да се справят с определени ситуации по-добре. Прегледът е силно болезнен или невероятно радостен в зависимост от онова, което се представя пред очите на човек. Когато видят случай, в който са наранили емоционално някого, те изпитват реално неговата болка, сякаш се намират в тялото му.

Обратно, могат да видят и почувстват радостта и любовта, която са пораждали у другите, сякаш действително това са те. Поради дълбочината на съпричастие повечето хора, които са преживели състояние, близко до смъртта, се връщат към живота с категорична решимост да не повтарят същите грешки и многократно да умножат помощта, която оказват на другите хора. Всеки коментар по отношение на друг човек, всяко взаимоотношение с приятел или с дете, всяка мисъл, излъчена в света по отношение на някой друг, получава по-голямо значение, защото този човек знае, че всяко от тези действия един ден ще трябва да се преживее наново и преоцени.

На някакво ниво ние сякаш винаги сме знаели за този преглед на живота. Кой не е чувал за някого, който след съприкосновение със смъртта споделя: „Целият ми живот се разкри като в проблясък пред очите“? Също и повечето от сакралните текстове и писания, отнасящи се до съда след смъртта, изтъкват наличието на някакъв преглед на живота Сега обаче започваме да осъзнаваме това преживяване в подробности. Ние наистина сме подложени на съд, след като умрем, но сме съдени не от отмъстителен Бог, а от божествения разум, от които представляваме част.

Един от ефектите на наличието на тази информация е, че ни кара да поспрем и осъзнаем резултата от своите действия. Тя ни помага да разберем още по-добре защо е потребно винаги съзнателно да издигаме енергията на другите хора. Всички можем да допуснем неправилни преценки, но периодично трябва да правим преглед на своите постъпки с оглед на бъдещата преоценка, която ни предстои. Ще открием, че това е истинският процес на покаяние.

ПРОБЛЕМЪТ ЗА ЗЛОТО

Ами какво да кажем за дяволите и за конспирацията от паднали ангели, за която говорят толкова много религии? Никои от изследванията на преживявания, близо до смъртта, не свидетелстват за подобни архаизми.

Феноменът на преживяването, близко до смъртта, потвърждава, че има във вселената само една божествена сила и тази сила е позитивна. Проблемът със злото е свързан преди всичко с човешкото его и страх, които ни откъсват от тази творческа сила. Когато ние, хората, сме свързани с божествената сила, както тук, така и в Отвъдното, имаме вътрешното чувство за сигурност. Когато сме откъснати от божествения първоизвор, за-почваме да търсим сигурност извън себе си в някаква форма на его-удовлетворение и властни драми за ограбване на енергия от другите хора.

Както видяхме в глава 5, хората изобретяват какви ли не начини, за да ограничат своя опит и да потиснат тревогата от живота. Всяко зло, от мерзките фетиши на мошеника до отчаяните ходове на криминалния престъпник, не е нищо друго освен начин да се потисне страха от загубата, макар и само за момент. Злото и адът са вътрешни състояния.

Повечето от най-отявлените престъпници са отраснали в среда, в която са били напълно лишени от внимание и грижи, подложени на откровено насилие и в състояние на ужасен страх. В такова семейство детето често се бие само защото плаче, понякога е подложено на сексуален тормоз от родители и братя, тероризирано от по-големите съседски деца и изоставено само да търси начини да се защити. При такива условия то ежедневно живее в такъв страх, който е направо немислим за нас, отраснали в семейства, които са ни гарантирали по-голяма сигурност. Такива деца са принудени да потърсят начини да се справят, да изтласкат ужаса и безпокойството от съзнанието си.

Типичен механизъм, за да се справят с тази ситуация, е да си създадат някакъв фетиш или обсесия, която да бъде достатъчно повтаряна, за да създаде усещането, че са овладели ситуацията. На някои нива на тревога това може да е перченето на дребния мошеник. В по-крайни нива това са жестоките действия на серийния убиец или пълната дехуманизация на терориста. Цялото това поведение трябва да се разбира като защитен механизъм срещу огромния страх, който произтича от нарушената духовна връзка4.

СЪЩНОСТТА НА АДА

Проблемът, който възниква, когато си създаваме измамни начини, за да се освободим от безпокойството И тревогата, е в това, че те постоянно се провалят. Премахват временно симптома — безпокойството — но не и истинското заболяване — страха и чувството за несигурност, тъй че в перспективата на времето те са обречени на провал. В случая с уличния крадец за известно време това да се прави на закоравял и нахакан и да сплашва туристите може и да върши работа, но рано или късно ужасите на детството и чувството за безсилие отново изплуват в съзнанието. Също както наркомана, който се нуждае от все по-големи дози, за да постигне същия резултат, крадецът трябва да увеличи своите нападения, своите безумства и демонстрации на сила, за да може да изтласка тревогата от съзнанието си. Но тези действия го поставят във все по-опасни ситуации 4 вследствие на което страхът му отново се засилва.

Този сценарий може да се разиграва от криминалния престъпник, чиито заблуди в края на краищата вземат контрол над него самия, както и от всеки, който в увлечението си по наркотици, работа, пазаруване, ядене, гледане на спортни състезания, сексуални подвизи загубва чувство за мярка и става роб на увлеченията си. Каквато и да е обсесията, тя никога не помага за изкореняването на проблема и провалът е неминуем. Тревогата изпълзяла отново и ние изпитваме потребността да продължим да търсим изход от чувството за самота и разрив с първоосновите си. В това се изразява адът на земята — и според информацията, която получаваме от изследователи, на феномените на близки до смъртта преживявания и излизане от тялото, такава трябва да е същността и на ада в Отвъдното.

Робърт Монроу свидетелства, че по време на неговите излизания в отвъдното измерение той постоянно е ставал свидетел на измамни въображаеми светове, които си изграждат групи от души, маниакално стремящи се към секса като защитна илюзия, срещу чувството за самота5. В автоматичните записки на Рут Монтгомъри на описанието на отвъдния свят, което прави Артьр Форд, се отбелязва, че някои, души не съумяват да се пробудят за небесния свят подир смъртта, без съмнения обсебвани от същите илюзии, които са си били изградили приживе6.

Такива сведения показват също, че други души в Отвъдното полагат големи усилия, за да помогнат на обърканите да се отърсят от своите заблуждения. И вероятно га правят на същия принцип, по който се издигат енергийното ниво на хората на земята: насочва се цялото внимание към, висшето аз на даден човек и към него се излъчва енергия, докато душата му се пробуди, отърси се от обсесията си и започне да се отваря за божественото в самата себе си — което е единственият реален лек за всяко поведение на обсесия.

Никое от тези сведения обаче не дава информация за наличие на конспирация на злото. Така Че, по моя преценка, налага се изводът, че падналите ангели от Библията са символични. Както предполагат мислители като Карл Юнг и Джоузеф Кембъл, библейската история за грехопадението и отпадането от божествената благодат, включително и разказът за падението на Сатана и изгонването му в ада, са само метафори, който трябва да дадат израз на провалите в хода на човешкото еволюционно развитие. В еволюционното си пътешествие по пътя към духовното човечеството е трябвало да се издигне над неосъзнаваното, като разгърне силите на своето его и постигне самосъзнание. Но за осъществяването на по-нататъшно развитие нашето его трябва да отстъпи пред висшето аз и да престане да пречи На преживяването на трансценденталното.

Всеки от нас е ставал свидетел на бунта на подрастващите, които се опитват да се самодокажат й да изградят своя самоличност, различна от тази На родителите си. Точно по същия начин, за да си изградим независимо его, ние сме се отдалечили от първоосновите си и сме се опитали да устроим живота си, разчитайки единствено на собствените си сили. Може да се каже, че западната култура е пребивавала в това състояние на бунт в продължение на четири-петстотин години, след като сме решили поради своя страх да отхвърлим по-широкообхватния аспект на нашето съществуване.

В известен смисъл символичната представа, че някъде извън нас ни дебне дяволът, за да ни откъсне от Бога, е точна, тъй като егото, откъснато от божественото в нас, е способно да върши точно такива дела.

РОЖДЕНОТО ВИДЕНИЕ

Друга характерна особеност на преживяването на клинична смърт, което разширява разбирането ни за земния живот, е рожденият преглед. Това е всеобхватен панорамен преглед на личния ни живот, какъвто би трябвало да бъде идеалният му вариант, който се представя на човека преди раждането му, както разказват някои хора, изпадали в клинична смърт7. Когато им се открие рожденият им преглед, хората твърдят, че разбират защо трябва да се върнат на земята, какво е останало недовършено.

След като знаем за съществуването на рождената визия, всеки от нас може сам да потърси какво е неговото предназначение, макар и ние да не сме преживели клинична смърт. Вече видяхме как прегледът на миналото и на всички събития от живота може да ни помогне да доловим истината, която ни е предопределено да открием на света. Но ние имаме възможността да видим и осъзнаем предопределената ни съдба и в по-големи подробности, да получим цялостна представа за онова, което трябва да постигнем на земята, като открием на хората своята истина и следваме синхронното водителство. В резултат постигаме нов, по-ясен усет за онова, което можем да бъдем.

Повечето рождени визии, които не се явяват в състояние на клинична смърт, изплуват в съзнанието на човека в резултат на духовни практики, по пътя на молитвата или медитацията, или други занимания, които открехват вътрешния ни достъп до божественото. Например вие се разхождате из много красива местност и решавате да медитирате. По време на медитацията еготр ви притихва. След това можете да излъчите желанието да постигнете яснота и да се съсредоточите върху въпроса „Какво е моето предназначение?“

В такъв момент възможно е да бъдем обхванати от прилив на енергия и пред погледа ни да се яви представа, наподобяваща сън наяве, за нещо, което вършим. Често подобно видение е, интуитивен отговор на актуалния ни житейски въпрос. Но в някои случаи, както ще видим в последната глава, образът се разгръща и надхвърля настоящата ситуация, обгръщайки далечното бъдеще — като разкрива в по-големи подробности онова, което човек е дошъл да постигне на земята. Всичко това е в съответствие с истината, която сте се подготвяли цял живот да защитите и разкриете, но отива и по-далеч, за да ви демонстрира идеалното разгръщане на тази истина в мисия на вашия живот.

Нека да вземем пример, при който млада жена вече е разбрала, че трябва да смени работата си в търговията7 с учителска професия, тъй като целият й живот я е подготвял за това да помага на децата да обикнат четенето. Впоследствие тя може да отиде още по-далеч в разгръщането на познанието за своята истина, преживявайки видение на рожденото си предназначение — което да й разкрие, че трябва да изработи техника на четене, която да бъде въведена в учебната практика повсеместно. Това откровение ще бъде по-цялостна картина на пътя, по който може да я изведе нейната истина, ако й се посвети и й служи с вяра.

Подобно видение за бъдещето й ще я изпълни с вдъхновение и гордост. Тя ще почувства: „Ако мога да постигна това, ще осмисля живота си.“ Когато преживеем такова рождено видение, то ще се съхрани в съзнанието ни и тази възможност ще ни помага да разбираме смисъла на конкретните житейски въпроси, пред които се изправяме, и на случайните съвпадения, които ни ръководят. Сдобиваме се с усещането не само за истината, която сме дошли да защитим, но и с онова, което ще стане, ако успеем да я защитим по най-добрия възможен начин.

Аз самият преживях видение на рожденото си предназначение през 1973 година, когато вървях сред Големите мъглисти планини в щата Тенеси. Там аз получих видение на всичко онова, което щеше да се случи със „Селестинското пророчество“ двайсет години по-късно: работата ми, която щеше да доведе до написването на книга, популярността, с която книгата щеше да се ползва като описание на възникващото духовно съзнание, последвалите ми усилия за опазването на девствените гори, всичко. Първоначално си помислих, че това не е нищо повече от мечтание, което ми се ще да беше възможно, но споменът за тази представа никога не ме напусна… и когато започна да се осъществява, аз осъзнах, че е била истинска рождена визия.

ТУК СМЕ С ОПРЕДЕЛЕНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ

Сега вече можем да си дадем сметка за целия смисъл, който може да има информацията за Отвъдното за живота тук, на земята. Появяващото се духовно съзнание се гради въз основа на синхронните преживявания и всяко следващо ниво на разбиране ни помага по-добре да вникнем в същността на тази синхронност и в начините, по които да я внедрим в ежедневния си опит. Отвъдното измерение ни позволява да видим от по-висша перспектива целия процес: тук сме с определено предназначение и синхронните съвпадения, които ни се случват, ни водят към изпълнението на нашата мисия.

Сега става ясно колко важно е да бъдем свързани с божествения първоизвор на енергия в самите себе си, да преодолеем механизмите си за доминиране над околните и да разшифроваме жизнената си истина. Това е процесът, в който осъзнаваме истинската си същност, факт е, че животът на земята има единственото предназначение все по-пълно да осъзнаем своята истинска духовна природа.

Когато прозрем истината, заради която сме дошли на този свят, тя ще ни помогне да се ориентираме най-вярно към необходимата професия и място в обществото, един процес, който може да получи още по-силен тласък от рожденото видение, което Да ни даде представа докъде могат да ни доведат нашите усилия.

РЕАЛНОСТТА НА ПРЕРАЖДАНЕТО

Въпреки че филмите, книгите и изследванията на прераждането започват да получават голямо разпространение в днешната ни култура, вее още за мнозина тази идея си остава трудна за възприемане. Много религии учат, че вие, имаме само един живот, след което трябва да се изправим пред вечния съд. Но тези учения не съответстват на съвременния опит и проучвания.

Има доста примери на деца, у които изплуват не само бегли представи от предишен живот, но конкретни имена и рождени места с подробности от минали съществувания, които са получили пълно потвърждение8. Достатъчен е само бегъл преглед на литературата по въпроса, за да се убедим, че човекът има повече от един живот. Д-р Брайън Уейс, бивш председател на катедрата по психиатрия към Синайския център по медицина, представя доста впечатляващ списък от лекари и писатели, които използват в рутинната си практика елементи от минали съществувания в психотерапевтичната си работа. Както показва д-р Уейс в книгата „Много животи, много учители“, някои фобии, страхови неврози и други проблеми често водят началото си не от ранното детство, а далеч по-назад — от минали прераждания. Д-р Уейс фактически чувства, че почти всеки може да започне да си припомня предишни прераждания чрез систематична практика на медитация9.

По какъв начин това познание за минали превъплъщения ни помага да разгърнем съзнанието и представите си? Вече знаем, че следваме едно пътуване, определено от синхронни знаци и съвпадения, и сме тук не само за да отстояваме определено място в обществото, но и да изпълним едно по-висше предназначение. И след като ние имаме да изпълняваме определена мисия на земята, това се отнася и за всички останали хора.

Така всеки синхронен знак получава по-високо измерение и смисъл. Трябва да разберем, че сме дошли и се срещаме помежду си неслучайно. Но ако висшето предназначение на срещата ни не може да се осъществи, ако взаимоотношенията ни не се развият както трябва? Колко пъти например се е случвало да срещнем човек, когото нито сме виждали, нито сме чували преди, и да изпитаме неприязън към него още от пръв поглед? И то без каквато и да било причина. Ами какво ще се получи, ако не можем да преодолеем тази своя първоначална реакция и не успеем да вдъхнем на този човек необходимата енергия и дори и не опитаме да влезем в някакви взаимоотношения с него?

Дали няма в прегледа на живота си да открием, че според рожденото ни предназначение е трябвало да споделим онова, което имаме да кажем, с този човек, като по такъв начин съдействаме точно в необходимия момент той да поеме в нова посока? Ще трябва може би да признаем, че сме пропилели този шанс поради задръжки, които носим от минало съществувание. Никак не е рядко явление да изпитаме подобна неприязън и затова е от особено значение да положим съзнателни усилия, за да се освободим от нея колкото се може по-скоро.

ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ЗАДРЪЖКИТЕ ОТ МИНАЛИ ПРЕРАЖДАНИЯ

В този случай отново трябва да прибегнем към онова, което знаем, за властните драми. Трябва да разкрием пред човека чувствата, които изпитваме в негово присъствие — представяйки му ги тактично и с презумпцията, че грешим. Когато трябва да преодолеем неприязън, която изпитваме към друг човек, може да се използва същият подход. Можем да го помолим за сериозен разговор и да споделим, че имаме странно отношение към него и че ни се ще да разберем на какво може то да се дължи.

Помнете, че трябва да преодолеем и предубежденията на стария материалистки мироглед, за който подобни разговори са нещо неудобно, притеснително и дори глупаво. Можем да си насрочим среща след време с въпросния човек и едва тогава да повдигнем въпроса. Във всеки случай другият човек може просто да не обърне внимание на проблема или да се почувства лично застрашен от подобен разговор и да отклони темата.

За да не изпаднем от високото ниво на съзнание, което сме постигнали, и след като знаем онова, което знаем, трябва да постоянстваме и да разберем в какво се състои този проблем. С течение на времето тези разговори ще започнат да стават по-леки, когато повече хора започнат да си дават сметка за ставащите процеси. В идеалния случай двама души, които се опитват да разберат подобни чувства, могат да получат видения от минал живот, колкото и смътни да са те, но преживяването им може да ги накара да си простят взаимно и заедно да се изправят пред проблемите, които предстоят за решаване в момента. Според д-р Уейс спомените от предишни прераждания изплуват в съзнанието по същия начин, както и другата трансцендентална информация, която получаваме: чрез вътрешна концентрация. Можем да влезем в състояние на медитация, като първоначално се настроим и се помолим да ни се разкрие причината за негативните чувства, които изпитваме. Можем и сами да медитираме по този начин, но аз съм убеден, че повишената енергия в група — от двете засегнати страни или пък под ръководството на човек, опитен в подобни медитативни практики, или пък членовете на редовно практикуваща група за подпомагане — може да повишат вероятността за успех неимоверно.

Предлагам първо групата да реши да се съсредоточи върху припомняне на минали опитности. След това тя може да се отдаде на мълчалива медитация, след която всеки член на групата да сподели спомените и представите, които са му се явили. От изключително важно значение е всеки честно да сподели какво е изпитал, а не неоснователно да се придържа към представите на другите.

При повечето случаи може да се стигне до някакво познание за миналите взаимоотношения на участниците. Ако единият от двамата или и двамата имат чувството, че му е причинено зло в предишен живот, отново е необходимо да се постигне извинение и прошка, за да се преодолеят негативните реакции. Само по такъв начин и двамата ще могат да разберат защо пътищата им са се пресекли отново в настоящия момент. Дали само за да преодолеят старата враждебност? Или да си предадат нещо важно за момента? А може би за да установят по-трайни взаимоотношения, свързани с обща работа или съвместна мисия?

ОТНОВО ЗАЕДНО

А как да си обясним положителните чувства, които ни се случва да изпитаме към някои хора още от пръв поглед? Любовта, която изпитваме към даден човек още щом го зърнем, или чувството, че ни е отнякъде познат?

Нявсякъде може да се случи да ни се стори, че някой ни гледа. Тя ни се струва позната, имаме усещането, че сме я срещали някъде. Нещо в израза на лицето й или просто в присъствието й ни кара да се чувстваме особено приятно. Ако започнем разговор, веднага разбираме, че сме настроени на една и съща вълна. Говорим с лекота и се разбираме от половин дума.

И тук отново особено предизвикателство за хората е да не тълкуват подобни преживявания в сферата на сексуалното привличане, а да се научат да отчитат духовната им природа, особено що се отнася до отношенията между мъж и жена. Трябва да издигнем съзнанието си над илюзиите на взаимната зависимост, за да потърсим синхронните послания, които се отнасят до жизнената ни мисия.

СМИСЪЛЪТ НА ПОЗНАНИЕТО ЗА ОТВЪДНОТО

Както видяхме, колкото повече узнаваме за отвъдното измерение, толкова повече светлина се хвърля собствено върху живота ни на земята. Знаем, че всеки синхронен момент, всяка наша среща с друг човек, има подтекст, който далеч надхвърля обичайното й значение. Всеки от нае е дошъл на земята, за да осъществи някакви мисия, и всеки път, когато сме се озовали на необходимото място, получили сме нужната информация или пък сме вдъхновили някого тъкмо навреме, имаме усещането, че всичко е било предопределено, защото нещо в нае си спомня, че всичко е било предидено да стане точно така.

Въпросът е доколко съзнателни можем да направим тези моменти. Точно сега. Защото на този етап от пътя си ние сме готови да си припомним всичко: своята същност като духовни същества, това как сме се озовали тук и накъде ще се отправим В бъдеще.