Джеймс Редфийлд
Селестинското пробуждане (11)

Следващата ни стъпка в реализацията на новото духовно съзнание в живота е всеобщата интуиция за това накъде ни води еволюцията на нашето съзнание. Какво би станало например, ако всеки живее с новото съзнание, което описахме току-що? Как това би се отразило върху човешката култура?

Когато търсим отговорите на тези въпроси, в нас започва да се открива вътрешна визия за човешкото предопределение — и аз съм убеден, че вече можем да си представим как някои от аспектите на културата ни започват да се преобразяват.

Навсякъде в класическата мистична литература се твърди, че съществува универсален закон на даването и получаването. Независимо дали това е „каквото посеете, това ще пожънете“ или законът на кармата на Изтока, религиите учат, че нашите собствени намерения и действия спрямо другите, се връщат върху самите нас, за добро или за лошо. „Каквото дадеш, това ще получиш“, е друг начин за изразяване на тази идея.

Мнозина религиозни мислители и мистици са прилагали този принцип към един идеал за обращението на парите в обществото, свързвайки тази идея за причинно-следствената връзка между нещата със старозаветната идея за десятъка. Чарлз Филмор, основоположник на Унитарисгката църква, Наполеон Хил и Нормън Винсент Пийл са отстоявали мнението, че когато отдаваме любов и енергия, включително когато даваме пари, това винаги дава своето отражение върху света, който ни се отплаща, като ни връща повече пари и възможности1. Доколкото ми е известно, никой не е проучвал този въпрос в буквалния смисъл, но има есе повече свидетелства в подкрепа на този принцип, тъй като хората все повече го практикуват.

Един от проблемите в миналото е бил този, че традиционните църкви, повлияни от старата парадигма, която премахва тайнството и чудото от вселената, са споменавали за десятъка само във връзка с набирането на средства за съществуването си. Това е оставило у мнозина хора впечатлението, че десятъкът е само средство за подпомагане на църквата. Но според мен откритата обмяна на духовен опит през последните десетилетия бързо разширява разбирането ни за процеса на събиране на десятъка. Все яовече се затвърждава убеждението, че актът на даването задейства метафизически процес, напълно съответстващ на познанието ни, че вселената откликва на нашите мисли и действия.

Друг проблем от миналото е къде да даваме своя десятък. Някои от хората все още са убедени, че само църквите са достойни да го получат, защото те са пазители на вярата и постоянно подкрепят нашите духовни познания. Други твърдят, че всеки благотворителен дар е един вид десятък и вселената му откликва. Според мен ние вече откриваме, че даването на десятък е процес, който трябва да се впише в цялостното синхронно развитие на нашия живот. С други думи, сами ще разбираме в кои случаи трябва да дадем — в зависимост от синхронния характер на ситуацията.

От тази гледна точка има две форми на десятък. Едната е интуитивна и възниква като спонтанно желание да дадем пари на човек или организация, защото нещо вътрешно ни подтиква да направим това. Един мой приятел казва, че го ръководи въпросът: Ако Бог не е могъл да се яви и е изпратил теб, кой друг освен теб трябва да го направи? От висша гледна точка ние даваме, защото това се иска от нас. Ако ние не реагираме, то кой тогава?

Другата форма на десятък, която е от особено значение за трансформацията на човешкото общество, това е десятъкът, който се дава на онези, от които сме получили важна духовна информация — тоест на онези, които дават тласък на синхронните проявления в нашия живот. Тъй като църквите и духовните организации могат да ни дадат нужното познание точно когато това ни е особено потребно, те ще продължат да се ползват от десятъците на хората, но също така ще се ползват и отделни лица, които са се появили в резултат на синхронно съвпадение точно тогава, когато това ни е било необходимо. Както вече видяхме, винаги другите хора ни подсказват онова, което трябва да узнаем, за да продължим духовното си развитие. Десятъкът е един от начините да се отблагодарим.

Нека сега да си представим, че всеки, който е поел пътеката на синхроничното развитие, започне да възнаграждава с десятъка от доходите си онези, които му дават ценна синхронична информация. Това ще отприщи нов тип икономически взаимоотношения. Ние спонтанно ще възнаграждаваме финансово онези, които ни предават ценни послания, и от своя страна, когато съобщим важна истина на другите, ще Получаваме пари по същия начин. (Лично аз съм получавал парични десятъци и съм ги предавал от своя страна като десятък. И бих помолил всеки, който би искал да ми даде такъв десятък в бъдеще, да го предостави за местни благотворителни цели.)

Моето убеждение е, че спонтанното даване ще се превърне в допълнителен икономически лост, който допълнително ще затвърди убеждението и доверието във възможностите на синхронността да подпомогне и разшири с ново измерение планирането, което досега е било единственият икономически механизъм в рамките на старата парадигма. Не е нужно да се отказваме от вече развитите системи на придобиване на печалба. Просто спонтанно ги обогатяваме, освобождавайки цялата глобална икономическа система, за да може тя да се издигне на ново ниво на продуктивност.

НОВАТА ИКОНОМИКА

Въвеждането на системата на синхроничния десятък ще ни помогне също да се адаптираме към някои икономически тенденции, които са обезпокоителни: стесняване и съкращаване на производството в индустрията, бизнеса и корпорациите и стагнацията на заплатите в развитите страни поради глобалната конкуренция.

Съкращаването на хора в производството не би могло да се осъществи, ако останалите работници не повишат своята производителност, което става възможно благодарение на компютъризацията и подобрената система за комуникации. Може да се очаква все по-голяма конкуренция, ако и останалата част на света вземе участие в това ниво на творчески възможности, което сме постигнали в развитите страни, тъй че тази тенденция ще се задълбочава и ние трябва да се приспособим към нея, Това не означава, че трябва да поощряваме развиващите се страни да допуснат същите грешки, който ние сме допуснали, като например преексплоатирането на природните богатства или експлоатацията на труда, но ще се съгласите, че и те имат своето право да бъдат пълноправни участници в световните икономически процеси.

Как тогава да се справим с тези проблеми? Преди всичко трябва да видим по-широката картина на икономическа еволюция. В Съединените щати едни от най-добре следените икономически индикатори са тези, които измерват производителността, количеството стоки и услуги, които се падат на единица труд. Когато производителността расте, смята се, че икономиката се развива успешно. Но трябва да си зададем въпроса докъде може да стигне този процес? С всяка измивала година все по-малко ще са хората, които ще участват в производството за удовлетворяване на нашите жизнени потребности. Ние сме изправени пред предизвикателството да започнем да гледаме на това развитие като на позитивен, а не негативен процес, защото тъкмо той в крайна сметка ще доведе до пълното ни освобождаване, за да се посветим на творческа реализация. Сигурен съм, че всички разбират, че онова, което ни се случва, е част от предопределеното икономическо развитие на света и най-добре можем да се ориентираме, като си Дадем съзнателно сметка за тези процеси.

Като начало трябва да се адаптираме към прехода от индустриално производство, което става все по-автоматизирано, към работа и бизнес, който осигурява не стоки, а информация. И сведенията показват, че вече успяваме да го постигнем. В Съединените: щати все повече хора започват самостоятелен бизнес — но той е свързан не с търговия и производство, изискващи голямо вложение на капитали; това са дейности, които могат да се вършат индивидуално при домашни условия. В Америка 35 милиона домакинства имат свой домашен бизнес и тяхната дейност се съсредоточава в голямата си част в информационния сектор.

Но аз съм убеден, че с течение на времето задоволяването на основните ни потребности ще стане напълно автоматизиран процес и икономическият ни живот ще се ориентира почти изцяло към подаването на информация. В началото това ще бъде информация, свързана с процеса на автоматизация, но постепенно ще стане отражение на еволюционното преминаване на културата на духовно ниво и ще съдържа информация от чисто духовно естество.

Внедряването на десятъка в тази система очевидно ще даде тласък на този процес, като в началото подпомага нашите доходи в периода на икономически преход, а после постепенно ще измести старата система на заплащане на услугите със система, при която всеки ще споделя своята истина в непрестанния поток на синхронични срещи и ще получава пари от онези, които му отделят за това своя десятък. Колкото и необичайно да изглежда това от позицията на старата парадигма на конкуренцията, аз съм убеден, че тази система е вътрешно заложена в развитието на капитализма.

Както ще разгледаме по-нататък, ако наистина сме мотивирани от капиталистическия принцип, според който откриваме какви потребности са ни необходими и ги удовлетворяваме, това е единственото възможно бъдеще за нашата икономика. Първият етап в установяването на такава система е правото на собственост, може би посредством акции, върху автоматизираните производства. Това ще ни гарантира задоволяване на нашите жизнени потребности, след което ще се сдобиваме и с доходи, като даваме синхронична информация и помощ. В условията на подобна система евентуално ще престанем да имаме нужда от използването на пари — точно както предричат писателите фантасти. Това, разбира се, може да стане само когато новото духовно съзнание, което си представяме дотук, бъде реално постигнато.

В допълнение ще трябва да се направят и някои съществени технологически открития, включително д а се намери евтин източник на енергия. Но ние сме близо до тези открития, както никога досега. Според доктора на науките Юджийн Ф. Малоув ние сме пред прага на внедряването на няколко нови източника на енергия, включително и много дискутирания процес на студен синтез4. Ако може да се внедри евтина енергия в световната икономика, процесите на автоматизация ще се разширят повсеместно.

Но най-важното е, че още сега трябва да започнем да прилагаме в живота си тази нова концепция за икономиката. Ще възникнат ли икономически проблеми по този път? Ако е прав Уилям Грайдър в най-новата си книга _„Светът, готов или не“_5, трябва да очакваме известен икономически срив в резултат на финансовите спекулации в последно време. Според Грайдър светът се е озовал в същото положение, в което са били Съединените щати през 1929 година: твърде много заеми се вземат и се вкарват във финансови спекулации. Когато през 1929 година кризата избухва, банките изведнъж се озовават в положение да нямат пари в брой. Банки, които са отпускали кредити, фалират и биват закрити и мнозина хора загубват доживотните си спестявания.

Вследствие на това Съединените щати налагат ограничения върху личните заеми и установяват депозитни гаранции. По подобен начин действат и ред други правителства. Но в последните години, в резултат, на разрастващия се световен пазар, правителствата допуснаха финансови капитали да преминават през граница без достатъчно стриктна система за регулации на този процес, тъй че в момента голямо количество пари са вложени и въведени в оборот в други страни по същия начин, довез до икономическата катастрофа през 1929 година. Днес тези финансови сделки в световен мащаб Включват всички основни валути, без никое правителство да може да се справи с тези процеси. Огромни количества пари могат да бъдат изтеглени от банки в една страна и внесени в оборот в друга при съвсем незначителни ограничения. Дали при това положение са въз-можни погрешни стъпки и загуби, които сериозно да застрашат банковата система и валутата на някои страни? Разбира се, че е възможно.

Подобни проблеми от глобален характер само потвърждават необходимостта местните икономики да станат още по-силни. Синхроничното плащане на десятък може да помогне за преодоляването на някои проблеми, произтичащи от излишъка.

СИНХРОННОСТ И ЕНЕРГИЯ

Какво може да се каже за другите промени в човешката култура, които са резултат на новото духовно съзнание? Може би най-важната от тях е постоянното разгръщане на енергетичните нива на личността. Когато човек преживее всеобхватния прилив на енергия по време на мистическо преживяване и синхронността в живота започне да ни открива личната ни истина, можем систематично да постигаме в живота си все до-високи степени на първичната мистична енергия, като станем приносители На истината: С други думи, когато следваме синхроничната пътека на развитие, ще сме способни да издигнем? живота си на все по-високи нива на енергия.

Но нима това не е процесът, който се крие зад цялото развитие на човешката история и стремежи от самото начало? Откакто имаме записани данни, хората все повече са укрепвали и продължителността на живота им се е удължавала с всяко изминало поколение. И по-нататък, човешката цивилизация е родила примери на все по-за-дълбочаваща се гениалност. В настоящия момент все по-голяма част от населението на света води одухотворен живот на високо енергетично ниво. В миналото тези процеси бяха обяснявани с материалния прогрес — като резултат на по-доброто хранене, хигиена и медицински грижи.

Въпреки това, както вече видяхме, старият материалистически мироглед започва да се домогва до ново познание, според което материята не съществува. На най-дълбоките нива атомите на нашите тела се превръщат просто в енергийни матрици, вибрационни вълни, които могат да се видоизменят я реконструират но най-удивителен начин. Как иначе да си обясним такива явления като спонтанното лечение, при което изчезват тумори и се появяват нови тъкани практически за една нощ6? Прогресът, който се осъществява от поколение на поколение, е прогрес, дължащ се на вдъхновение, вяра и упование и на издигане нивата на вътрешна енергия.

КАКВО МОЖЕМ ДА НАУЧИМ ОТ СПОРТА

Ако говорите със страстните привърженици на спорта д физически практики от всякакъв характер, ще установите, че повечето от тях се занимават с тези активности не заради вълнението на победата; нито за да подобрят външния си вид, а заради вътрешното удовлетворение, което изпитват. Бягането и аеробиката създават вълнуващото усещане и еуфория, че човек е преодолял „стената“, ограниченията, чувството, че по-нататък не може. След такива изтощителни активности, практикуващите твърдят, че се чувстват по-олекнали, по-спокойни, по-координирани и по-лесно подвижни.

Ние се занимаваме със спорт и аеробика, защото, докато ги упражняваме, се чувстваме по-силни, изпълнени с енергия и дори по-интелигентни. И с всяка изминала година постигаме дори още по-добри резултати в това отношение. Културизъм, бягане, бойни изкуства, тенис, кънки, скачане, голф, плуване, гимнастика — всички тези спортове дават възможности и за постоянно подобряване на старите рекорди с нови постижения.

В системата на стария мироглед, която свежда човешкото тяло до мускули, кости и сухожилия, не може да се даде реален отговор докъде води този процес. Ако трябва да даде отговор, материалистът би казал, че целта е човешкото тяло да постигне пълния си потенциал — бегачът да реализира предела на човешките възможности в бягането; щангистът да не може да вдигне нито грам повече, тенисистът да постигне максималния брой попадения. При вее това човекът постоянно доказва, че може да подобри всеки рекорд. Продължаваме да показваме, че можем да се движим по-бързо и по-бързо, с по-добра координация, скорост и лекота.

И докъде в крайна сметка ще ни изведе това? Единственият отговор, който съответства на фактите, е, че този процес няма никога да спре. Рано или късно атлетите, които се състезаващ на сто метра бягане, ще започнат да се движат толкова бързо, че телата им мигновено ще се преобразяват, за да откликнат на волята за постигане и ще се движат по пистата като лъч светлина.

СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ЙОГИТЕ
НАКЪДЕ ВЪРВИМ

На протежение на цялата човешка история Изтокът винаги е раждал хора, които са надмогвали й разширявали границите на човешките възможности. В своето важно изследване „Бъдещето на тялото“ авторът Майкъл Мърфи привежда голямо количество документирани случаи на необичайни трансформации на тялото, включително способността да се левитира, спонтанни промени във формата и извършването на невероятни силови подвизи7. Мнозина мислители в традицията на Изтока считат тези способности за оптималния резултат от йогистката практика, който е все още може би рядко достижим, но който може да се очаква след дългогодишна медитация и упражнения.

Векове наред Западът е оставал в пълно недоумение пред подобни способности. В Библията се говори, че Исус е бил виждан да се появява и изчезва според волята си, да върви по вълните и така нататък, но след като Нютон налага представата за една вселена, която наподобява часовников механизъм, на подобни възможности започва да се гледа като на някакви магически или метафорични представи, резултат на митове или измислици, но не л пример за действителните възможности на човека. По-късно християнската църква обяснява тези способности като белег за божественост и отрича възможността хората да ги постигнат.

Въпреки това, както и Майкъл Мърфи показва, примери за трансцендентални способности изобилстват в историята на Запада и Изтока и пробуждането, което се осъществява напоследък, „ни кара да преоценим“ възможностите не само що се отнася до избрани адепти, но също р по отношение на теб и мен.

Когато размишляваме върху тези развои, ние си представяме по какъв начин човешката култура ще се промени в бъдеще. И тези представи ще ни дадат кураж да променим начина си на живот в бъдеще и напълно да приемем духовния свят, в който живеем.

Новият свят, както видяхме, може да бъде свят на големи творчески възможности и реализация на личността. Представете си как би изглеждал животът, когато повечето хора започнат да разбират процесите на духовно развитие и очакват от всеки разговор онова, което той може действително да им каже.

Развитието и стилът на човешките взаимоотношения напълно ще се видоизменят и това бързо ще се отрази и върху икономиката. Когато достатъчно хора започнат да разбират и на практика докажат преимуществата на принципа на десятъка, ние ще приемем напълно този Процес и ще даваме процент от доходите си на онези източници на синхронична за нас информация, които се чувстваме подтикнати да подкрепим. По същия начин възможности и средства ще потекат и към нас, сякаш по някакво чудо, в съответствие със собствените ни очаквания. Резултатът е истинското потвърждение на правилността на теорията.

Икономиката, основана на принципа на даването, първоначално ще служи за подпомагане на редовните ни доходи, докато технологическите постижения създават условия за автоматизирано производство за задоволяване на нашите материални потребности, след което ще обхване информационната епоха напълно, когато вниманието ни от трупане на материални блага се пренасочи към участие в синхроничното развитие на духовното съзнание. И нека да повторим — с разгръщането на синхроничните развития и духовните търсения телата ни ще постигат все по-високи нива на енергия, докато се превърнем в духовни същества, изтъкани от светлина.