Пиер Гримал
Приказки и легенди от древен Шумер (3)

Пропуснатият случай

На бог Еа, който знае всичко и чиято мъдрост е безгранична, както и хитростта му, един ден му се дощяло да си има прислужник, който да не е бог, но и да не е съвсем обикновен човек. Той искал ловък, учен и благочестив прислужник, на когото да може да се разчита и на когото да поверява най-трудните задачи.

И така, той създал едно същество, което нарекъл Адапа. На пръв поглед Адапа не бил нито по-богат, нито по-беден, нито по-красив, нито по-грозен от повечето жители на Ериду. Но той притежавал знанието за всички неща. Еа го създал в своя храм и му поверил грижите по обслужването му. В очите на всички Адапа бил просто свещенослужител на Еа, поднасящ обичайните приношения и ръководещ публичните церемонии.

Но освен известните на всички задължения, Адапа от сутрин до вечер изпълнявал и доста други. Например именно той приготвял всеки ден храната на бога, като се стараел да разнообразява всеки път ястията, които му поднася. Адапа, който познавал всички науки, бил както добър готвач, така и превъзходен хлебар и сладкар. Еа всеки ден се наслаждавал на поднесените му лакомства.

Понякога Адапа ходел на лов и знаел къде точно да открие и хване най-редкия дивеч. Друг път ходел за риба и рибите, които улавял, били истинска наслада за Еа.

Тъй като бил много учен и мъдър, а в същото време бил с добро сърце, всеки идвал при него за съвет. Затова бил на почит града. Вечер излизал да се поразходи из улиците и всеки свободно можел да го заговори. Винаги завършвал разходката си с обиколка около крепостните стени, за да се увери, че постовете са по местата си, а вратите добре залостени, за да не могат крадците от равнината да се промъкнат тайно в Ериду и да го оплячкосат. С две думи, Адапа бил прочут със своите добродетели и водел праведен живот.

Един ден на градския пазар нямало нищо подходящо за вечеря на бога и Адапа решил да налови риба от близкото езеро. Но ето че тъкмо когато рибите се струпали около лодката на Адапа, небето потъмняло и страшен ураган се извил във висините.

Адапа, който можел да вижда онова, което е недостъпно за смъртните, вдигнал глава и разпознал Птицата на бурите, която летяла над лодката му. Нейната сянка закривала слънцето, а ударите на крилете й разбунвали водите на езерото. Адапа, който обикновено много добре се владеел, бил обзет от силен гняв. За известно време се сдържал, но когато проклетата птица започнала да клати лодката му и го изхвърлила във водата, Адапа вдигнал юмрук срещу нея и я проклел.

— Птицо — рекъл той, — нека крилете ти се пречупят, както се строши моята лодка!

Той не изрекъл нищо повече, но и това било достатъчно, толкова сила се съдържала в неговото проклятие. Крилете на Урагана мигновено се пречупили и цялата природа отново била мирна и спокойна.

Но след няколко дни безветрието продължавало и ни полъх не повявал нито над земята, нито над морето. На великия бог Мардук това се сторило странно и той извикал своя пратеник Илабра да го попита защо в света вече няма вятър. Илабра му отвърнал:

— Господарю, Адапа, служителят на Еа счупи крилата на Вятъра.

Мардук се разгневил. Значи някакво си създание, което не било нито човек, нито бог, някакъв слуга се е осмелил да наруши реда, който самият той, Мардук с толкова труд наложил!

— Веднага ми доведете този нещастник! — прогърмял той.

Но Еа, който усещал какъв обрат вземат нещата, дал тайни указания на своя служител. Когато Илабра дошъл да предаде на Адапа заповедта на Мардук, той го заварил в траурни одежди, с глава посипана с пепел, разпуснати и разчорлени коси и невчесана брада. В този вид Адапа бил отведен на Небето.

Еа му бил обяснил какво да стори. Казал му, че когато стигнат до портите на Небесния дворец, там ще стоят на стража две божества, Адонис и Гишзида. Казал му, че тези две божества отсъстват от Земята през сухия период преди настъпването на плодородието. Тогава те се оттегляли на Небето и оставяли Земята безродна.

И добавил, че като го видят така опърпан, Адонис и Гишзида ще го попитат как се осмелява да се представи в този вид в Небесния палат.

— Тогава — продължил Еа — ти трябва да им отговориш: „Две велики божества изчезнаха от Земята и идвам да ги търся. Заради тях съм в траур. Дойдох да моля Великия господар да ни ги върне.“ Тези ласкателства ще ти спечелят приятелството на Адонис и Гишзида, които ще ти се притекат на помощ, когато ще трябва да се защитаваш пред Мардук. Така ще бъдеш спасен, но те очаква едно последно изпитание. Мардук ще ти предложи да ядеш и пиеш, уж за да отпразнувате помирението. Но ти в никакъв случай не се съгласявай, защото това е клопка. Храната на боговете е смъртоносна за хората. Не трябва също и да пиеш, тъй като ще ти предложат водата на Смъртта. Можеш да приемеш само две неща без да рискуваш живота си: чисти дрехи вместо твоите дрипи и мазила, за да намажеш тялото си след банята.

Като се изкачвал на Небето, Адапа си повтарял и преповтарял думите на Еа, за да не пропусне никоя подробност от указанията. Когато стигнал пред Небесните порти, той наистина видял Адонис и Гишзида, които стояли на стража.

— Кой си ти? — запитал Адонис — И какво правиш тук?

— Как си могъл да се появиш в този вид в палата на боговете? — добавил другият.

— Господа — смирено отвърнал Адапа, — идвам в този вид, тъй като съм в траур. Две могъщи божества напуснаха земята. Това са Адонис и Гишзида. Идвам тук да ги оплаквам и да моля Господаря да ни ги върне!

Като го слушали да говори така, Адонис и Гишзида се почувствали изпълнени с доброжелателност към този толкова набожен човек. Те с нищо не се издали кои са, но смекчили тона си и му позволили да премине през огромните двери на Мардук. Когато влязъл в тронната зала, Адапа смирено се проснал на земята, ударил чело в плочите и зачакал да го разпитат. Не чакал много дълго. Още щом го видял, Мардук се надигнал от трона си и се провикнал:

— А, ето те и теб! Ти, който пречупи крилата на Птицата на бурите, отговаряй защо го направи!

Адапа, подготвен от Еа, не се оставил да го сплашат и простичко и почтително казал на бога каква е истината.

— Еа, Господарю, е моят наставник. Той ме създаде такъв, какъвто съм, той ме обучи на всички науки и всички изкуства, за да му служа. Аз приготвям ежедневно храната му и се старая да му угодя с всички сили. Онзи ден бях отишъл на езерото да хвана риба за вечерята му. Водите бяха спокойни и уловът ми беше добър. Но изведнъж се появи Птицата на бурите, прогони рибата и счупи лодката ми, та едва не се удавих. Тогава кой щеше да храни моя господар? Разгневих се и без много да се замислям, прокълнах Птицата. Крилете й се пречупиха и аз бях спасен.

Като чул тази толкова простичка и правдоподобна история, Мардук се замислил. Дали да й повярва и да приеме, че виновникът просто е спасявал живота си и защитавал интересите на Еа? От друга страна, Мардук знаел на какви хитрости е способен Еа и се страхувал да не му се подиграят накрая, че се е оставил да бъде заблуден от един лъжец и че напразно е простил на виновника. Мардук бил потънал в размисъл, когато се намесили Адонис и Гишзида. Те били подслушвали зад вратата, чули историята на Адапа и решили, че е настъпил моментът да направят нещо за своя приятел.

— Господарю — рекъл Адонис, — Адапа не е разбойник, а благочестив човек, който се бои от боговете и ги почита. Преди малко самият той ни обясни, че идва при теб с молба и поема риска да те подразни, защото е в траур заради нас и искаше да измоли от теб да ни върнеш на Земята. Молим те, Господарю, прости му необмисленото действие, което е хиляди пъти оправдано, като се има предвид колко е жестока Птицата на бурите.

При тези думи Мардук се изпълнил с милост към Адапа и произнесъл решението си:

— Адапа е невинен. Той не ще бъде наказан.

После добавил:

— Еа е създал Адапа и е направил от него нещо повече от човек. Нека отсега нататък той бъде бог. Нека му поднесат от нашата храна и от нашия нектар. След като веднъж се е хранил и пил с нас, той ще бъде един от нас.

Виночерпците и слугите заприиждали към Адапа с препълнени блюда и чаши, но Адапа си спомнил за предупреждението на Еа и твърдо отказал да яде и пие.

Като видял това, Мардук се усмихнал.

„Аха! — рекъл си той, — Адапа все пак си е човек, въпреки цялата му предпазливост и ученост. Той е непредвидим и глупав, предложен му е необикновен шанс, а той упорито отказва да се възползва от него и при това се смята за много мъдър. Не, Адапа не е достоен да бъде бог.“

Но той не разкрил нищо от истинските си чувства и наредил на прислугата да приготви всичко, за да изпратят Адапа на Земята. После се обърнал към него:

— Адапа, ти отказваш да бъдеш бог и може би имаш право. Ти си свикнал със Земята, а човек не променя навиците, натрупани през целия си живот, за един ден. Но ти ще бъдеш възнаграден, тъй като си справедлив и благочестив.

И понеже Адапа не обичал нищо така силно както науката, той подробно му разказал за Звездите и Небето, разкрил му причините за привидните аномалии и му разказал за тайнствените връзки между Звездите и хорските съдби. Като подарък, първо му обещал, че никога няма да бъде застигнат от смъртоносна болест. За тази цел той го оставил на специалните грижи на богинята на здравето и добавил, че той и неговите наследници ще царуват над свещения град Ериду. Затова до края на вавилонската империя свещениците от рода на Адапа все така царували над Ериду, без никога да бъдат подчинени на някой друг господар.

Адапа слязъл на Земята. Вечерта му се сторило малко тежичко отново да се залови със задълженията си и да приготвя рибните ястия за бога Еа. Често си мислел, че Еа го е подвел, че е измамил доверието му и че, давайки му прекрасните съвети как да се представи пред Мардук, той преди всичко си е мислел как да запази добре обучения си роб. На моменти дори стигал дотам да си мисли какво ли щеше да стане ако беше приел да сподели храната и нектара на боговете. Тогава Адапа въздъхвал, но тъй като бил мъдър и тъй като знаел, че изгубеният шанс никога не се повтаря, се връщал към фурните си и приготвял вкусотиите, които бог Еа толкова харесвал.