Ейми Трий
Отмъщението на дракона (6)

Пета глава

Първата седмица от ваканцията мина неусетно. Сезам и Мади ходеха да плуват или пък се разхождаха с Ник и Лоси; понякога двете момичета отиваха сами на пазар в малкото рибарско селище наблизо.

Един ден Сезам беше облякла блузката си с лъскавото сърце на нея и беше сложила любимото си герданче с медальон, в който бяха снимките на Попи и Ник. След като закопча герданчето, усети лека болка в тила и в този момент всякакви съмнения, дали трябва да се върне отново в Каризма, просто се изпариха. Не знаеше защо, но имаше чувството, че този ден щеше да бъде специален!

След закуска всички отидоха по стръмната пътечка до Залива на чайките. Ник искаше да прекара цялата сутрин в каране на сърф и беше донесъл дъската си.

— Трябва да яхна няколко добри вълни днес — каза Ник. — До после!

— Чао, тате. Внимавай да не паднеш — извика по него Сезам, докато той се отправяше към група сърфисти. След това се обърна към Мади: — Хайде да разгледаме наоколо.

— Забавлявайте се — каза Лоси и седна да чете книга. — Но гледайте да сте наоколо, за да мога да ви виждам.

— Добре — обещаха момичетата, докато прекосяваха плажа.

Известно време прекараха в наблюдаване на скалисти вдлъбнатини, в търсене на малки рачета, морски звезди и красиви камъчета и малко по малко се отдалечаваха все повече и повече.

— Може би трябва да се връщаме вече — предложи Мади, загрижена за бабата на Сезам. Вече не можеха да видят Лоси, но пък наблюдаваха Ник, който се плацикаше със сърфа си. — О, татко ти падна.

Сезам опули очи.

— Вярвам в него — каза тя.

Тъкмо щеше да последва Мади, когато забеляза една пещера.

— Почакай! — извика тя. — Искам да погледна нещо тук.

Мади се изкатери по скалите, следвайки Сезам.

— О-о-о! — каза тя, вглеждайки се в тъмната пещера. — Наистина е интересно. Гласът й отекна в стените и се върна обратно.

— Всичко е наред — каза смело Сезам. Почти веднага забеляза нещо ярко, блещукащо над главата й, погледна нагоре и въздъхна с изненада. — Мади! Ела тук. Това е удивително.

— Какво е? — попита Мади, правейки няколко колебливи крачки навътре. Чувстваше се странно и я беше страх.

— Погледни тези миди — каза Сезам. — Тук има хиляди такива!

Така си и беше. Таванът на пещерата беше покрит с блещукащи, сребристи вкаменелости, блестящи с полупрозрачна светлина. Сезам и Мади ги гледаха втренчено. След което, без дори да се замислят, тръгнаха по тясната пътечка, следвайки сияещите черупки, докато Сезам внезапно спря.

— К-какво има? — попита Мади.

— Ето там — каза Сезам, сочейки напред. — Червена светлина. Проблясва. Виждаш ли?

Мади погледна иззад рамото на Сезам и се вцепени. Беше убедена, че това е ужасяващо чудовище с червени очи.

— Наистина ме е страх, Сез. Да тръгваме.

Но Сезам я хвана под ръка. Чувстваше се странно, гледайки мъждукащата светлина. Но бавно продължи напред.

— Стой близо до мен — каза тя на Мади. — Всичко ще бъде наред. Имам странното чувство…

Не успя да довърши изречението си, защото мъждукащата светлина изведнъж се превърна в поток от сребристи звезди.

— Аууу! — възкликнаха в един глас момичетата. Единственото нещо, което разбираха, беше, че се носят заедно с блещукащите звезди, потапяйки се в един друг свят…