Ейми Трий
Отмъщението на дракона (11)

Десета глава

— Денят на Агапого беше изключително успешен, Ваше Височество — каза Сребърната фея. — Зарята на Фенерения хълм беше грандиозна. Във формата на дракон!

— Да — отвърна Чар, свали короната на Агапого и я постави на кадифена възглавничка. — Ще я нося всяка година на Деня на Агапого. Отсега нататък Агапого ще бъде почитана, задето ни дава…

Не довърши изречението си. Последния път, когато видя Сребърната фея, беше останала една-единствена капчица сребро от Сребърния вир.

Сребърната фея се усмихна, очите й блестяха.

— Всичко е наред — каза тя спокойно. — Подлото проклятие на Зорган беше осуетено. Взех последната капка сребро и я поставих в магическия вир. Ще отнеме време, но той ще се напълни отново със сребро. Ако сме внимателни, ще има достатъчно от ценния метал за всичките ни нужди.

— Чудесно — възкликна Чар. — Има само едно нещо, което би ме ощастливило повече от това. Имаш ли някакви вести за талисманите?

— Всъщност имам — отговори Сребърната фея. — Един от тях е бил открит точно днес! Вярвам, че нашата търсачка, Сезам, го е прибрала на сигурно място в Чуждия свят.

Чар плесна доволно с ръце.

— Това е страхотно! — възкликна тя.

— Сезам и нейната приятелка са били на Фенерения хълм — каза Сребърната фея. — Феникс, един от пазачите на портите, се похвали, че търсачките са преминали през неговата порта. Доколкото разбрах, едва са успели да избягат…

Сребърната фея прехапа езика си. Не трябваше да казва това!

— Да избягат? — попита загрижено Чар. — Търсачките в опасност ли са?

— Вероятно са само слухове… — започна Сребърната фея. Но Чар я гледаше толкова настоятелно, че нямаше как да не й разкаже всичко, което знаеше. — Няколко каризмяни са забелязали Морбреция да преследва две чужденки на Фенерения хълм днес.

Чар я слушаше внимателно, но с всяка дума сърцето й биеше все по-бързо.

— Сестра ми… — каза тихо тя. — Може ли това да е истина? Преследва ли Морбреция талисманите?

— Така изглежда, Ваше Височество — отвърна Сребърната фея.

Сега Чар осъзна, че феята се е страхувала от това през цялото време.

— Значи Морбреция е откраднала гривната ми! — заключи Чаровна. Тя ококори очи от ужас, като си припомни страшната нощ, през която беше изчезнала гривната с талисманите. — Сестра ми е била паякът!

Сама в своята работилница, Сребърната фея размишляваше над всичко, което се бе случило. Още една от тринайсетте свещи беше изгаснала. Свещта, която носеше името на малката мида. Останалите десет светеха ярко и всяка от тях щеше да гори, докато нейният талисман не бъде открит. Знаеше, че Сезам ще се върне скоро. Беше направила добър избор в нейно лице. Тя нямаше да се откаже, докато не постигнеше целта си.

Но Сребърната фея се боеше за специалната си търсачка. Зорган щеше да направи всичко по силите си, за да попречи на мисията, а Морбреция не би се спряла пред нищо, докато не си върнеше талисманите. Ох! В сърцето на Морбреция имаше толкова много злоба, толкова много тя завиждаше на сестра си Чаровна.

Но това е друга история, която трябва да бъде разказана друг път!