Ейми Трий
Сребърният вир (9)

Осма глава

Гневните писъци на Морбреция се чуваха из цялата гора. Тя беше затворник в своя собствен дворец! Като муха, заклещена в паяжина.

Дина нямаше търпение да довърши задачата си. Беше покрила всички врати и прозорци, всеки процеп и всяка цепнатина със здравата си мрежа. Едно шишенце с твърди кристали и хоп, целият дворец беше в паяжини!

Вътре цареше хаос, защото принцесата бе наредила на слугите да премахнат тази барикада. Но напразно, уви. Мрежите бяха оплетени така здраво, че всички опити за дърпане или бутане щяха да са без резултат.

— Това е работа на Зорган! — нареждаше Морбреция, докато крачеше нагоре-надолу като животно в клетка.

Тогава тя спря до прозореца и погледна през образувалата се решетка. В далечината се виждаше дворецът на Чаровна.

— А може би милата ми малка сестричка е разбрала, че съм откраднала ценната й гривна — не спираше да се ядосва тя. — Може би тя е сторила това…

Досещайки се за друга възможност, тя стисна юмруци и тропна с крак.

— Онази чужденка! — изсъска тя. — Ако Сезам Браун е била толкова глупава, че да се върне отново… ако тя е отговорна за това безчинство, жестоко ще съжалява! Никой, който се е осмелил веднъж да се изпречи на пътя ми, не е успявал да се измъкне. Никой!

* * *

Известно време Сезам и Мади вървяха по следите от копита. Така стигнаха до края на гората, където Реката на двете луни се вливаше мудно в едно езеро до двореца.

Земята покрай реката беше блатиста и следите се губеха. Следобедното слънце бе започнало да се скрива зад дърветата и Сезам с ужас осъзна, че не им остава много време, а все още не бяха стигнали до двореца на Чаровна.

— Става късно, а все още не сме намерили нито един талисман! — притесни се тя.

— Кога трябва да се върнем при портата? — попита Мади.

— Когато луната изгрее — отвърна приятелката й. — Когато и да е това.

Когато погледна часовника си, с радост установи, че циферблатът му мистериозно се бе променил и показваше часа в Каризма. Както бе станало и при предното й идване тук.

Момичетата спряха набързо, за да видят как работи. Тогава се чу оглушителен вик.

— Какво беше това? — възкликна Мади.

— Дойде от двореца — отвърна Сезам.

— Звучеше така, сякаш някой е в опасност — добави Мади.

— О, не! — отвърна Сезам с лека нотка на отчаяние.

Тя се разкъсваше между това, да изпълни мисията и да потърси талисманите или да помогне на човека в беда! Накрая реши, че е добре да проверят какво се случваше.

— Да видим дали можем да помогнем — каза.

Двете преминаха внимателно през мочурливото блато, за да стигнат до моста, който щеше да ги отведе от другата страна на езерото. Дворецът се издигаше пред тях, мрачен и неприветлив. Те забелязаха, че всяка врата и всеки прозорец бяха покрити с тънка, но здрава мрежа. Влизането или излизането от двореца изглеждаха невъзможни.

— Ами сега? — попита Мади и в този момент нов писък прониза въздуха.

Момичетата погледнаха нагоре и видяха на върха на кулата сянката на жена, с коса, развявана от вятъра. Беше Морбреция. Бе ги забелязала през назъбения парапет. Сезам и Мади й помахаха, но тя отговори на приятелския им жест с ръмжене.

— Балам чуждоземци! — изрева тя. — Мислите си, че можете да ме победите, а? Е, в грешка сте! Ще накарам да ви хвърлят в езерото. Ей сега ще станете храна на скрилите!

— Страхотно, няма що — каза Сезам, разтреперана от заплашителния тон на Морбреция.

— Коя е тя? — попита Мади и се скри зад гърба й. — Какво смята, че сме направили?

Но преди Сезам да има възможността да отговори, воня на вмирисана риба изпълни въздуха.

— Гадно! — възмути се Мади и запуши носа си.

— О, не! — изстена Сезам.

Стомахът й се сви при мисълта за източника на миризмата. И когато се обърна, се оказа лице в лице с най-големия си кошмар…

От другата страна на моста пътя им препречваше банда грибъли, предвождана от най-големия грибъл — Върг.

Маги изкрещя и се долепи плътно до Сезам. Върг тръгна бавно към тях, а от тялото му се стичаше лигава слуз.

— Шшезам Браун! — процеди той подигравателно през тънките си люспести устни. — Най-пошле!

За момент Сезам и Мади замръзнаха на място. Но пронизителния вик на Морбреция прекъсна Върг.

— Не стойте просто така, магворт! Хванете ги! Хайде! На момента! И ме измъкнете оттук!

И тук за секунди станаха много неща.

Сезам хвана Мади за ръката и заедно скочиха от моста на скалите точно в основите на двореца. Грибълите ги подгониха, като подскачаха тромаво по моста и грухтяха като прасета, а Морбреция ги проклинаше, задето са толкова бавни. Никс пък, която тайно следеше Сезам и Мади, без да иска попадна заклещена между грибълите!

— Уууф! Ау! Ау! — пискаше тя.

Цялата се вмириса на риба и се покри със слуз. И така Никс се призна за победена. Измъкна се, за да се върне в кулата на Зорган, където щеше да изтърпи гнева на своя господар.

Междувременно Сезам и Мади пъргаво скачаха от скала на скала, а водата покриваше краката им. По повърхността на езерото тук-там се мяркаше малка назъбена перка…

Когато заобиколиха двореца, грибълите вече не се виждаха и те започнаха да се катерят бързо по скалите, за да не се превърнат в плячка на скрилите. Накрая момичетата спряха за минутка, за да си поемат въздух. И тогава я видяха!

— О, Мади! — извика Сезам. — Погледни!

Там, върху един камък, точно до крака й, стоеше малка сребърна подкова.

— Сез! — извика развълнувано Мади. — Ти откри още един талисман!

— Ние го открихме! — поправи я Сезам и побърза да го вдигне.

Постави го на дланта си — беше идеална миниатюрна подкова и имаше дори малки сребърни дупчици за гвоздеи.

— И ще бъде мой! — извика груб глас, точно зад тях.

Момичетата се обърнаха и видяха фея с огненочервена коса и ярки, кристални очи. Беше насочила към тях шишенце с твърди кристали. Дина.

— Дайте ми талисмана! — заповяда тя.

— В никакъв случай! — отвърна Сезам, която бързо се съвзе от изненадата да срещне истинска фея, и стисна здраво подковата в юмрука си. С талисмана в ръка, който междувременно бе започнал да се загрява, се чувстваше напълно защитена. Затова бе дошла! Бе й писано да открие подковата!

— Дай ми го — изсъска Дина, — или…

— … или какво? — прекъсна я Мади.

— Ще ви напръскам с това! — заплаши Дина. — Видяхте какво се случи с двореца, нали?

Да, бяха видели. И не се съмняваха, че Дина много ще се забавлява да направи същото и с тях. Освен това вече се чуваше и пуфтенето на грибълите, които приближаваха с всяка минута. А вонята беше просто ужасна.

— Да плуваме! — прошепна Сезам на Мади и бързо пъхна подковата в джоба си. Тя нямаше да се предаде!

Дина обаче чу.

— Няма да стигнете далече — каза тя. — Езерото е пълно със скрили. Ще ви изядат за грикъл^[1]!

Сезам погледна във водата и забеляза блясъка на перка. Спомни си и заплахата на Морбреция и разбра, че Дина бе права. Но това беше единственият им начин да се измъкнат. Двете луни на Каризма се бяха показали вече на небето. Трябваше да рискуват, и то бързо!

Тогава Мади забеляза някакви растения, които се появиха на повърхността на езерото с появата на луните. Гигантските лунни лилии бяха навсякъде, а гигантските им листа изплуваха на повърхността на водата — като каменни плочи…

— Бързо! — каза Мади, сграбчи Сезам и я дръпна от другата страна на скалите. — Тичай!

Хваната неподготвена, Дина изгуби равновесие. Тя изстреля струя от твърдите кристали към момичетата, но пропусна и улучи два грибъла, покривайки ги с твърда мрежа. Върг тръгна тромаво към нея и Дина излетя толкова бързо, колкото можеха да се движат крилата й.

 

 

Търсачките на талисмани трябва да преминат през езерото на Морбреция, което е пълно с месоядни скрили!

Можете ли да им помогнете да открият безопасен път през водата?