Кир Буличов
Лов без пощада

— Хе, направо както у нас — каза Удалов, оглеждайки кипящия живот в широколистната гора, в която се озоваха пътешествениците. — Жалко, че нямам фотоапарат! Приятелите ми във Велики Гусляр щяха да се учудят от такава прилика с нашата природа.

— Да вървим, да не губим време напразно — прекъсна го предсказателят Острадам. — Още не ни е известно има ли цивилизация на тази планета.

Околната природа беше изпълнена с мир и покой. Над ухаещата с меден аромат поляна тежко бръмчаха диви пчели. Малко по-високо се рееха водни кончета, гонеха се пеперуди, а над тях прелитаха птици, които на свой ред преследваха водните кончета. Вятърът подръпваше зелените коси на брезите и угасваше в кленовия гъсталак.

Пътниците се спуснаха към една ромоляща рекичка и като застана на колене, Удалов се наведе към водата, за да освежи пламтящото си лице.

Някъде далече се разнесе изстрел.

— Чуваш ли? — запита предсказателят. — Разумни същества. Смятай, че ни е потръгнало.

— Или пък обратното — отвърна Удалов, наблюдавайки движенията на играещите във водата рибки.

— Няма значение, при всички положения трябва да тръгнем към изстрелите — настояваше Острадам. — Именно там е цивилизацията. Ще поговорим, ще се разберем.

— Ако искат да ни чуят — каза Удалов. — Може да са във война.

Дочу се още един изстрел.

— При война шумът е по-голям — забеляза Острадам.

Те тръгнаха предпазливо към изстрелите, които не бяха много чести, но достатъчно, за да не загубят посоката в гъсталака.

Внезапно край ухото на Удалов нещо избръмча като стършел. В дъба на три метра от Корнелий се вряза куршум, който отчупи парче от кората.

— Бжжжик — избръмча още един куршум пред носа на Острадам.

Пътешествениците се хвърлиха по корем в копривата.

— Това пък какво означава? — запита Острадам.

— Очевидно е, че се развличат разумни същества — каза Удалов. — Аз предупреждавах, че с разума винаги трябва да бъдеш нащрек.

В гъсталака запукаха съчки и след няколко секунди на полянката се показаха двама мъже. Удалов веднага разбра, че това са ловци — достатъчно се беше нагледал на подобни юнаци у дома, макар самият той да принадлежеше към племето на риболовците. Ловците се огледаха, след което единият от тях, облечен в кожена куртка, каза:

— Вероятно се е пъхнал в храсталака. Струва ми се, че го чукнах.

— А аз съм сигурен, че раних моя — заяви уверено вторият ловец с брезентовата наметка. — Няма да идат далеч. Ще ги пипнем.

— Моят нещо ми се стори непознат — каза ловецът в кожената куртка.

— И моят също не съм го срещал.

— Внимавай да не опукаме случаен минувач.

— Не може да бъде. Гората е резерват, ловно стопанство и случаен човек тук няма да се пъхне.

Ловците се готвеха да си тръгнат, но в този момент Острадам измъкна носната си кърпа, вдигна ръка над копривата и започна да размахва кърпата, привличайки към себе си вниманието.

Ловците забелязаха този сигнал и вдигнаха пушките.

— Дразни ни — каза Кожената Куртка.

— Изпитва ни — вметна Брезентовата Наметка.

— Предаваме се! — извика Удалов, — Ние сме случайни минувачи, а не диви зверове!

— Ако сте случайни, ставайте, но ръцете над главата. Не искаме да рискуваме.

Пътешествениците бавно се надигнаха от копривата с вдигнати ръце.

— С кой акъл в разгара на сезона сте се намъкнали в ловно стопанство? — запита сурово Брезентовата Наметка. — Да не сте неграмотни?

— Не сме видели обявлението — каза Острадам.

— Ние дори не сме от вашата планета — добави Удалов. — Идваме от другия край на Галактиката.

— И всъщност съвсем не приличате на ловци — каза, като се усмихна, Кожената Куртка.

— Как ще ги познаеш — възрази вторият ловец.

— А нима приличаме на дивеч? — намеси се в разговора Удалов.

— Какво общо има тук дивечът? — разсърди се първият ловец.

— Та нали едва не ни застреляхте!

— И правилно постъпихме. Дивечът тук няма нищо общо.

— Но нали сте ловци — каза Удалов. — Още от пръв поглед познах!

— Та ние и не крием. Ловци сме. Имаме си и билети.

— Значи ловувате дивеч — настояваше Удалов. — Аз ги знам тези работи. Ловците са по дивеча, или по хищниците, а риболовците — по рибата. Има освен това събирачи на гъби, на малини…

— Не си заслужава да си губим времето — каза Брезентовата Наметка. — Ясно е, че са от друга планета.

— Тогава си вървете, откъдето сте дошли — реши Кожената Куртка. — И не ни отвличайте от лова.

— А няма ли да стреляте по нас? — запита Острадам.

— Ние няма — обеща Брезентовата Наметка. — Други обаче свободно могат да ви теглят по една пушка.

— Никъде не мърдам — каза Удалов. — Да вървя, за да ме застрелят? Ще изчакаме тук безславната си гибел.

Той седна на тревата и започна да плете венче от глухарчета.

— Обяснете, моля ви, на неграмотните пришълци — обърна се с молба Острадам — защо пък да може да ни застрелят? Та ние не приличаме нито на птици, нито на мечки?

— Именно в това е работата — умилостиви се Кожената Куртка. — Нашата планета си има специфика.

— Може да се смята, че ние сме изпреварили цялата Галактика — поясни неговият другар. — При нас ловът е много популярен. От незапомнени времена. На нашата планета всеки трети мъж е ловец, без да се броят риболовците. И трябва да се каже, че ловците се размножават много по-бързо от дивите животни. Учените са изчислили, че ако продължава така, направо няма да има какво да се ловува. И тогава се надигна възмущение — горите опустяват, екологията се нарушава…

— Че да бяхте въвели ограничения, както у нас. — каза Удалов. — Да се издават специални разрешителни.

— Не помогна. Вече бяхме отишли твърде далеч. Имаше предложение да се разреши ловът само на комари. Но и комарите се оказаха недостатъчни за нас. А и с куршум не можеш да улучиш комар.

— Значи забраниха? — запита Острадам.

— Не, не успяха. От детството си ние не знаем друго развлечение. Получава се национална катастрофа.

— Задънена улица — каза Удалов.

— Задънени улици няма — възрази Брезентовата Наметка. — Намериха компромис. Наистина болезнен, но все пак го намериха. Разделиха ловците на две части и започнаха да ловуват един срещу друг.

— Това не е хуманно! — възкликна Острадам.

— Защо пък? — не се съгласи с него Кожената Наметка, премятайки в ръце пушката. — И ние си почиваме, и животните се размножават.

— А мнозина ли от вашите братя-ловци загиват? — запита Удалов.

— Случва се — сдържано отвърна Брезентовата наметка. И показа на Удалов прецизна дупка от куршум в ръкава на наметката.

— А как реагират вашите жени?

— Които са с по-силен характер, заключват мъжете си в къщи, а останалите търпят. Та гладиаторите също са имали жени.

— Сега е ясно — каза Удалов. — Вие сте ни преследвали, защото сте ни взели за ловци!

— А кой друг ще се напъха в гората по собствено желание? А, да не забравим, какво ви е довело всъщност тук?

— Търсим пътя към цивилизацията — обясни Острадам. — Кажете ни, вие пращате ли кораби към другите планети?

— Никой от нас не лети до другите планети — отвърна ловецът. — Ние още не сме изобретили космическите пътешествия, за което съжаляваме много. Щом ги изобретим, ще тръгнем да ловуваме по другите планети.

— Е, тогава не бързайте — каза Острадам.

В този момент наблизо гръмна залп. Удалов и Острадам вече по навик се пъхнаха в копривата, а ловците залегнаха зад едно паднало дърво и започнаха да отвръщат на изстрелите.

— Да бягаме оттук — предложи Острадам. — Ще търсим друга планета. Ти какво? Не ме ли чуваш?

— Замислих се — отвърна Удалов.

— За какво?

— За риболовците. Ако се разсъждава по тяхната логика, то половината ще киснат във водата на четно число, а другите на нечетно.

— Защо?

— За да се ловят един друг с въдиците. Или пък с мрежи.

— С мрежи не може — каза Острадам. — С мрежи е бракониерство.

Като се възползуваха от затишието в престрелката, те на къси прибежки се хвърлиха през гората към своята машина.

По пътя объркаха пътечката и едва не изскочиха пред един огън.

Огънят беше голям, горещ и около него седяха ловци, разговаряха, пееха песни, а на огромен шиш нещо се въртеше над огъня и цвъртеше.

— Ей — изплаши се Удалов. — Гледай само! Те не само ловуват един срещу друг, но след това и пекат!

— Да, това е ужасно — съгласи се Острадам. Той прилази по-близо, вгледа се и след това смутено отбеляза: — Никога не съм виждал ловци с рога…

— Рога?

И в този момент Удалов разбра, че е сбъркал. На шиша се печеше най-обикновен елен.

— Ама как така! Нали са взели решение! — възмути се Удалов. — Те са се споразумели само един друг… Екологичният баланс… Защитата на околната среда…

— В замяна на това обществеността е спокойна — каза Острадам. — Сега обществеността не си пъха носа в гората. А, ако си го и пъхне, те ще я подплашат, както подплашиха нас. И ако застрелят някого, това ще да са само глупаци, като нас двамата с тебе. За да знаят жените, че тук не се гърмят напразно патрони… Да бягаме оттук!

И те избягаха.

След тях се чуваха песните на ловците и гърмът на редки изстрели.