Метаданни
Данни
- Серия
- Съспенс (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Tall, Dark and Deadly, 1999 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Мица Пепеланова, 2000 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 51гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sleepy(2012 г.)
- Разпознаване и начална корекция
- Буба(2013 г.)
- Допълнителна корекция
- sonnni(2013 г.)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI(2013 г.)
Издание:
Хедър Греъм. Висок, тъмен и опасен
Американска. Първо издание
ИК „Хермес“, Пловдив, 2000
Редактор: Екатерина Костова
Коректор: Мария Пенева, Снажана Калинска
ISBN: 954-459-751-4
История
- —Добавяне
Епилог
Маями, Флорида.
Късно следобед, температура четиридесет градуса.
Роуан размишляваше върху живота. Това беше той — животът. Или може би бе започнал да разбира живота по друг начин, което го накара да бъде по-щедър към Бет. Може би и защото бяха в една и съща болница след инцидента в блатата.
Освен това Сам също помогна…
Каквато и да бе причината, Роуан се съгласи да даде първото си интервю.
Денят бе прекрасен — нямаше нито едно облаче по небето. Откъм морето се носеше лек бриз.
Телевизионните камери вече бяха разположени около басейна, имаше и журналисти от други медии, но Бет щеше да задава въпросите. Изглеждаше много елегантно в копринения си летен костюм.
Чуваше се музика, наоколо бяха аранжирани цветя, шампанското се лееше без мярка. Сервитьори в смокинги внимателно заобикаляха басейна и поднасяха деликатеси на гостите, които днес се бяха събрали в дома на Роуан.
— Преди всичко, Роуан — започна Бет, — кажи ни как се чувстваш днес?
— Прекрасно. Не съм се чувствал така от много време.
— Раната вече зарасна ли?
— Мога да дишам, това е най-важното.
— След инцидента те приеха в болница, нали?
— Да, както и госпожица Нюкясъл.
— Но тя не е тук днес! Знам, че бе добра приятелка на Саманта Милър. Защо не присъства на такова важно събиране?
— Ами тя и Сам са все още много добри приятелки, но госпожица Нюкясъл урежда сватбата си с господин Дали, нейния шеф. Двамата откриват нова кантора в Монтана.
— Монтана?
— Госпожица Нюкясъл искаше да се премести в град с по-студен климат.
— А какво ще стане с красивата й къща?
— Брат й я наследява. Всъщност той се сгоди за племенницата на Сам и мисля, че двамата ще се чувстват добре там. Ще развалят магията, която тегне над нея.
— Магия… Добре, Роуан, откакто се премести в Маями, ти също сложи край на магията от предишния си живот. Знам, че много хора те подозираха… — Бет направи пауза. — Особено след като бях нападната в двора на твоята къща. Аз видях нападателя, но изпаднах в безсъзнание и не можах да кажа на полицията. Как реши да тръгнеш след Саманта през онзи ден? Как можеш да си представиш, че някой толкова красив и мъжествен като Джо може да стане убиец?
— Процес на елиминиране. Всъщност не знаех, докато той не я нападна на брега. Той винаги търсеше съвършенството — у себе си и у другите. Очаровал се е от голотата на тялото. Изглежда, че мозъкът му е прищраквал на частните партита, които е уреждал за стриптийзьорките. Но със Сам случаят е различен. Тя стана опасна за него. Мисля, че каквато и външност да имаше, щеше да става все по-опасен. Извадихме късмет. Много голям късмет — каза Роуан и внезапно се обърна. Сам се приближаваше към тях.
Тъкмо бе съблякла булчинската си рокля и се бе приготвила за път. Сърцето на Роуан заби силно. Жена му бе красива. Неговата жена. Успяха, издържаха на всичко. Миналото им бе изпълнено с подозрения и кошмари, но бъдещето тепърва предстоеше.
Роуан погледна Сам в очите и се усмихна. Толкова много неща си казваха без думи. В нея имаше толкова много любов, топлина и страст. И преданост, която само смелите и силни жени могат да проявят.
Чудесно. Той се чувстваше чудесно. По-добре не се беше чувствал през целия си живот.
Сам се приближи към него. Той я прегърна през кръста. Тя беше тази, която го убеди да даде интервю, защото според нея това бил начинът „да укроти демоните в себе си“.
— Сам, как се чувстваш като госпожа Дилън?
Сам се усмихна:
— Чудесно!
— Виждам, че споделяш щастието си с роднини и приятели…
— Майка ми е тук, пастрокът ми също. А онзи красив господин там е бащата на Роуан. Разговаря с Лили Винсент, художничката.
— Може би бъдещето ще им донесе нов романс?
— Както гледам, положението е доста напечено — пошегува се Роуан.
— А групата е чудесна.
— Стари приятели… и някои по-млади. Ейдън Хенли и групата му… Грегори Лаката е на барабаните.
— Грегори! Специалното момче. А мислите ли да имате деца? И колко?
— Три — започна Сам.
— Четири — каза Роуан.
Двамата избухнаха в смях.
— Три и половина? — попита Сам и сви рамене. — Няма значение, времето ще покаже. Но със сигурност ще ги искаме всичките и ще ги обичаме.
— Започваме от утре, става ли? — предложи Роуан.
— Определено.
— Тогава по-добре вървете. Къде ще прекарате медения си месец?
— Не ни се иска да кажем къде точно ще бъде…
— Но ще има сняг — каза Сам и се усмихна на Роуан.
— Да не би и вие да се местите на по-студено? — попита Бет и добави: — Ще липсвате на всички тук.
Роуан погледна Сам. Тя отговори вместо него.
— О, не, ще се върнем. И двамата обичаме водата и лодките, и Моли — морската крава, и кея… дори Евърглейдс. Е, напоследък не обичам много алигаторите, но…
— Харесва ни тук. Не си и помисляме да ви напуснем — довърши Роуан. — А сега ни извинете…
Швейцарските Алпи.
Привечер.
Температура минус десет градуса.
Бе красива вечер. Снегът покриваше всичко навън и продължаваше да вали. Светът наоколо потъваше в последните лъчи на залязващото слънце. Навън бе студено. Вътре — топло. Шампанското се изстудяваше в лед, джакузито изпускаше пара, а по средата на стаята огромното легло очакваше младоженците.
Сам излезе от банята. Приближи се до Роуан и го прегърна. Загледаха се в падащия сняг.
— Красиво е — каза тя.
Роуан я притисна още по-силно. Халатът й се разтвори. Усети голото й тяло, гърдите, корема… краката.
— Красиво е наистина.
После я целуна. Дълго, дълбоко… още по-дълго, още по-дълбоко.
След това устните му се отделиха от нейните.
— Не знаех, че съществува такова щастие… такава защитеност. Господи, за малко можехме да изпуснем всичко това…
— Но не го изпуснахме. Ти ме спаси, не помниш ли?
— Е, ти също ме спаси по някакъв начин. Не помниш ли, че бях ранен?
— Не, ти спаси живота на Грегори — каза Сам.
— Детето си заслужава.
— И ти също! — подразни го тя.
— Бъдещето е пред нас. Имаме толкова неща да преживеем, да решим… Сам, ти какво очакваш от бъдещето?
— Само да се будя до теб всяка сутрин.
— Ами ако отида на турне, ако имаме деца…
— Почти всяка сутрин тогава — поправи се Сам.
— Не, всяка сутрин. Ще идваш с мен на турнета — ти си най-добрата барабанистка, която познавам. А когато раждаш нашите три и половина деца, ще бъда до теб в болницата.
Сам поклати глава и го погледна нежно.
— Не разбираш ли, Роуан. Ти винаги си с мен. И аз съм винаги с теб, дори и когато не сме заедно!
Той я целуна. Тя почувства ерекцията му и сладкия огън, който се надигна в нея…
Достатъчно бяха говорили. Бъдещето щеше да почака.
Той я взе в прегръдките си.
Огънят пращеше в камината.
Ледът във ведрото се топеше.
Това бе само началото.