Хедър Греъм
Висок, тъмен и опасен (14)

Тринадесета глава

Сам гледаше втренчено Роуан. Сви рамене, защото не искаше той да забележи, че трепери. Колко странно, само един миг тишина, а толкова много страх.

Но нали той бе с нея. И я гледаше по същия начин, както и тя него. Изведнъж и двамата се усмихнаха.

— Шейсет и девет! — възкликнаха в един глас, след което Сам грабна слушалката и започна да набира някакъв номер. Секунда по-късно някакъв глас съобщи, че номерът не отговаря.

— Така си и знаех — каза Роуан.

— Мислиш ли, че?…

— Че е бил пак онзи? А защо ще затваря?

— Последния път аз отговорих. Този път му отговори секретар. Може би не иска гласът му да бъде записан.

— Може да е бил рекламен агент.

— По това време на нощта?

Той се усмихна.

— Понякога стават доста нахални. Във всеки случай, не мисля, че може да те вижда повече… ако въобще те е видял.

Сам се огледа. Роуан бе прав. Бе закрил всички прозорци. Дори на френските бе закачил хавлиени кърпи.

— Благодаря — измърка Сам. Беше прав за телефона. Стотици хора не искат да оставят съобщения. Тази мисъл я успокои.

— Няма защо.

Той тръгна към нея. Помисли да изтича нагоре по стълбите. Но стъпалата й сякаш бяха бетонирани. Краката й трепереха. Не искаше да мърда, не искаше да ходи никъде. Нямаше значение, че дълбоко у нея една мъничка Лора й крещеше обратното. Каква глупачка. Плътта е трогателно слаба. Наистина не искаше да се влюбва отново. Някога я бе наранил жестоко. Докато той се приближаваше, мислите й се въртяха хаотично из главата. Сега щеше да е различно.

И все пак…

Просто нямаше никаква гаранция. Боеше се.

Но го желаеше. Някаква сладка и непрекъснато нарастваща жажда се надигаше в нея. Тя бе по-силна от страха. Не искаше той да говори, не искаше да й се моли. Искаше й се наоколо да е само тъмнина, без въпроси, без отговори, без…

Той я докосна. Първо лицето. Пръстите му милваха бузите й, кокалчетата на ръцете му отъркаха челото й, върхът на палеца му се спусна до устните. Това докосване бе… толкова познато. Разбира се, беше я докосвал и по друг начин, на много по-интимни места, понякога само с пръсти, понякога с върха на езика… най-нежните докосвания на света. Те можеха да я доведат до оргазъм за минути.

Пръстите му, нежността, с която я галеше по лицето… Откакто се бяха разделили, не бе имала връзка с никого. Не можеше да забрави неговото докосване, чувството, което пазеше само за него, желанието да го има пак. Бе решила, че е по-добре да спи сама. Но сега той беше тук…

Роуан се усмихна.

— Знаеш ли, винаги си била невероятно сексапилна.

— Аз… ммм… опитвам се — каза Сам небрежно. Секси с мокра коса и хавлия. — Не съм точно танцьорка… стриптийзьорка…

— Слава богу!

— Но те бяха красиви, нали? Дори каза, че би ги пожелал при определени обстоятелства…

— Ако не се бе появила в живота ми. Никоя не искам докато знам, че си жива.

— Знаеш ли, винаги е имало опашка от жени зад теб.

— Не е вярно. Говоря истината. И при това съм доста добър в събличането на жена. За щастие не си отрупана с много дрехи.

Тя не трябваше да се усмихва.

Но го направи.

— Не познавам никоя друга, която да изглежда така добре без дрехи. Никоя. Дори и най-красивата стриптийзьорка на света. Въпреки че, да си призная, те ме накараха да се замисля онази вечер. За теб. Гола.

После я целуна. Никога не вършеше нещата сприхаво или вяло. Устните му покриха нейните; не беше прекалено груб, нито прекалено нежен. Тя открехна устните си за него — инстинктивно и умело, като отговор на страстното му желание. Гореше в огъня, който езикът му — влажен, горещ, проникващ — запали в нея. Искаше й се да може да разсъждава в този момент: секс, да, просто секс, един основен инстинкт, от който се нуждаят всички живи същества, толкова естествен… като дишането… Не трябва да се предавам толкова лесно, да се влюбвам, да…

Инстинкт, да. Толкова дълго време беше чакала този момент. Той можеше да задоволи желанията й, знаеше как точно да го направи, къде да я докосне, кога да…

Целувката му стана още по-страстна. Нямаше начин да разсъждава. Той целуваше по начин, който изискваше чувство и себеотдаване. Тя забравяше коя е, къде е, гореше в сластен огън и жадуваше ръцете му.

Отвърна на целувката.

Вкуси устните му, после влезе дълбоко в устата му, обви ръце около него и го притисна, както той притискаше нея. Почувства силното му тяло. Изведнъж светът се превърна в бомба, която избухна и обсипа вселената с хиляди звездички от любов. Любов, която я съживяваше.

Той докосна бузата й, плъзна пръсти по шията, надолу към деколтето.

Не го беше стегнала много.

Ръката му, голяма и всеобхващаща, спря на гърдата й. Пръстите му я обхванаха и палецът еротично докосна зърното. Сам усети как коленете й се огъват, тялото й сякаш се втечни, кръвта й се превърна в лава. После устата му нежно се отлепи от нейната. Той пристъпи назад. Халатът й бе разтворен и мъжът я огледа от глава до пети. След това го свали и тя остана гола. Краката й бяха като вдървени.

— Изглеждаш толкова… красива — прошепна той.

— Толкова ми е студено! — отвърна.

Роуан се усмихна:

— В тази горещина. Ще трябва да направим нещо по въпроса.

Думите бяха хубави, но тя трепереше и се оглеждаше.

— Заключил съм навсякъде — каза бързо Роуан.

— Аз все още…

Виждам те!

Вероятно Роуан си спомни телефонното обаждане в същия момент. Направи крачка напред и я пое в прегръдките си. Ръцете му я притискаха, прегръщаха навсякъде… Чувстваше ерекцията му през дрехите.

— Повярвай ми, научил съм се как да се крия от света. Само се огледай. Всичко е заключено и закрито. Никой не може да види нищо. В безопасност си.

— В безопасност? — повтори тя.

— Да… скрита си от всички и всичко! — увери я той. Пръстите му я галеха по косата. Сам искаше просто да се сгуши в него като малко бездомно котенце.

— От всички и всичко… с изключение на теб — каза тя и се помоли да е прозвучала весело, за да не усети той колко уязвима е всъщност. Нямаше връщане назад.

Роуан леко я отблъсна и се вгледа в очите й. Пръстите му погалиха брадичката, докоснаха бузите й. Погледът му излъчваше настоятелност. Усмихна се бавно.

— Може би си права. Това, което искам да ти предложа, не е съвсем безопасно. Дали го искаш наистина?

— Същият въпрос си задавам и аз!

Не помести поглед от нея дори за секунда. Блестящи красиви очи, в които се четеше предизвикателство. Нямаше нужда да обяснява повече. Вече го бе сторил.

Е, и преди бе поемала риска да бъде обичана и след това изоставена.

— Би трябвало да искам от теб безопасност — каза Сам сериозно. Но също така го искаше гол. Какво стана с нея? Къде отиде достойнството й?

— Мисля, че е много късно за безопасност — отвърна Роуан. — Също така мисля, че си лъжкиня.

— Така ли?

— Това, което искаш, е секс — ухили се той.

— И си сигурен, че отгатваш желанията ми?

— Ами миналата нощ беше пределно ясно.

— О, така ли?

— Освен това слезе тук само по халат.

— Миналата нощ…

— Държах се като истински джентълмен. Но сега… Мисля, че умираш за секс, и ще си го получиш.

— А във вестниците пишеше, че не си бил егоист! Е, вероятно грешиш. Може би искам просто да ти припомня от какво се отказа тогава. От мен. Сега мога да се обърна и да си тръгна. Може би не означаваш нищо за мен, а аз просто обичам от време на време да се разхождам гола. А ти би могъл да се прибереш вкъщи.

— Бих могъл. — Роуан изчака. — Вероятно дори трябва. Обърни се. Нямам избор. — Пак изчака. Сам почувства, че не може да мръдне. „Очите му, помисли си тя, ме приковават.“ След малко той каза: — Ти не се обръщаш.

— Ами мисля в момента. Вземам решение — отвърна Сам.

— Предполагам, че си свободна да вземаш решения.

— Иска ми се да беше лесно. На теб ти е лесно да го кажеш, докато стоя тук… гола.

— Повярвай ми, да си тръгна, би било много по-трудно, много по-трудно за мен! — Тонът му се промени. Бе станал дори груб. — Господи, наранил съм те някога, но ти не искаш да разбереш какво ми беше след това…

— Не, ти не можеш да разбереш какво ми бе на мен тогава! — обвини го Сам.

— „Тогава.“ Минало. Сега сме тук и ти си толкова… невероятно красива — измърмори Роуан с прелъстително дрезгав глас. — По-красива от всякога, дори много повече, отколкото си останала в спомените ми, а спомените, както знаеш, идеализират човешката красота.

— Лъжа — продължи да го напада Сам.

— Не бих излъгал… в такъв момент.

— Тогава как можа да се отречеш от мен така жестоко? — попита тя и в гърлото й се надигнаха сълзи.

Той не отговори. Целуна я по шията, ръцете му моделираха цялото й тяло, той клекна и сгуши глава в корема й. Сам зарови пръсти в косата му; още малко, и щеше да припадне от вълнение. Стига вече разговори, спомени за миналото. Той бе тук, при нея, усещаше топлите му устни по чувствителната кожа на корема си, пръстите му върху задника и бедрата си. Той се гушеше в нея, докосваше я, дразнеше я, възбуждаше я. Пръстите й се заровиха още повече в косата му. Тя мърмореше нещо, протестираше, стенеше, окуражаваше го. Чувстваше кокалчетата на ръцете му да галят вътрешната страна на бедрата й, устните му, пръстите му я галеха все по-бързо и по-бързо. Тя почувства как се стегна отвътре, нетърпелива да го почувства в себе си, да го има…

Той продължаваше да я възбужда. Все по-силно, все по-страстно. Почувства езика му там, където центърът на удоволствието изригваше като вулкан. Тя извика нещо неразбираемо, не искаше все още да се предава…

— Спри, моля те! — започна да се моли Сам. Тялото й трепереше, плътта й се беше превърнала в горяща повърхност. — Моля те…

Той създаваше вътре у нея нещо толкова красиво и сладко, че беше почти нетърпимо. Изпепеляващо. Бузите й се зачервиха, дъхът й секна. Имаше нужда да се махне, да си тръгне; но не можеше да направи нищо друго, освен да се притисне още по-силно към него, да чувства, да очаква, да трепери и го моли да я докосва още, макар че тялото й се гърчеше като нерв…

Накрая…

Тя закрещя, извика при достигане на оргазма, въпреки че не беше тъмно, а светло и трябваше да се скрие някъде, за да си спомня още и още екстаза. За миг се сети за Марни. Как можеше тя да изпитва нещо толкова интимно с различни мъже, а в същото време да е толкова уязвима. Затвори очи и отметна глава назад. Роуан се изправи, хвана брадичката й с пръсти и пак я целуна. Когато отвори очи, той се усмихваше. Любовта отново се раждаше между двамата.

— Все така срамежлива. Господи, познаваш ме, и то добре. Как можа да кажеш, че искаш да си тръгнеш.

— Може би това е само театър — измърмори Сам. — Аз те познавам, но ти… може би не ме познаваш добре…

Закри устните й с ръка.

— Замълчи.

Тя поклати глава.

— Мислиш, че съм те чакала цял живот? — подразни го Сам. — Че съм тъгувала за теб и съм си мечтаела да дойдеш при мен?

— А не си ли? — попита Роуан, като се усмихваше.

— Колко си гаден!

Не изглеждаше да е обиден; усмивката не слизаше от лицето му.

— Защо? Винаги съм те търсел.

— Да бе, представям си! — прошепна тя. — Като те гледах как тичаш подир всяка женска…

— Не съм казал, че съм станал отшелник.

— Говориш твърде много.

Усмивката му стана още по-широка. Постави ръка зад коленете й и я вдигна. За него това беше лесно. Той беше едър, а тя — слаба.

— Тръгвам по стълбите. Все още ли се колебаеш?

— Ще ти фрасна един!

Не можеше да повярва, че всичко е толкова хубаво. Да е пак с него! Имаше нещо толкова познато и близко в тези мигове. В начина, по който я държеше… силата, ловкостта, непринудеността му.

Хубаво…

Светлината в хола осветяваше леко спалнята й. Той я сложи на леглото и започна да се съблича. Сам видя очертанията на мускулестите му рамене, бронзовия му тен… Легна върху нея. Прекрасно усещане. Като огън! Огън, който нямаше да забрави никога. Искаше да го достигне, да го докосне, да забрави всички думи, които бе произнесла, за да се унижи пред него. Опита да го привлече към себе си, но той се дръпна и каза с дрезгав глас:

— Никога докрай, нали знаеш?

— Какво? — Чувстваше го така близо, чуваше как диша и как тупти сърцето му. Силуетът на челюстта му бе толкова близо, гладката му кожа едва я докосваше, мирисът му я галеше, пенисът му се отъркваше еротично в плътта й. Усещаше пулса на сърцето му и в този момент не искаше нищо друго, освен да е тъмно, магически тъмно.

— Никога не мога да те отблъсна докрай.

— Няма значение. Не сега… това не е… не е отдаване — прошепна Сам с леко разочарование в гласа. — Просто малко секс между съседи.

— Има значение — настояваше Роуан. — Има. Винаги съм те носил в сърцето си. Докато бях с Дина, с други жени, ти беше там, в паметта ми, в душата ми, в сърцето ми. Тя го знаеше. И затова не ми повярва, когато й казах, че я обичам и искам да й помогна. Господи, боже мой, може би сгреших. Но ти трябва да знаеш, че ако можех да се върна, щях да опитам.

— Добре! — отвърна Сам. — Спри, моля те, не говори. Само…

Обви с ръце шията му и се притисна в него. Започна да го целува, да го дразни с език, да се гали с цялото си тяло в него. Чувстваше напрежението в мускулите му. Целуваше го трескаво, неконтролируемо, страстно; дращеше раменете му, забиваше нокти в гърба му. Протегна ръка и я мушна между краката му, там, където бе неговата мъжественост. Докосна го и чу как в гърлото му се надигнаха сладострастни звуци. После той се намести между краката й и ръката му се спря на мястото, което очакваше да бъде запълнено, подготвено, докоснато. Мястото, където напираше лудостта на желанието. Изведнъж го усети вътре в себе си. Бавно, агонизиращо бавно… дълбоко, още по-дълбоко. Пръстите й се вкопчиха в гърба му, тялото й се изви като дъга. Той повтори същото нещо, този път още по-дълбоко, по-дълбоко… Боже… дълбоко. Тя отметна глава назад…

Той я гледаше. Чувстваше погледа му. Прошепна нещо, молеше се, искаше… И тогава той започна. Движеше се бързо и мощно, обхвана здраво задника й и започна да прониква все по-навътре с буйни и настойчиви тласъци. Тя го чувстваше в себе си, във всяка клетка от тялото си, в кръвта си, в центъра на съществото си, между краката, където се намираше тайната на екстаза. Оргазмът я обзе пак, много по-мощен отпреди, и тя започна да крещи и да трепери под него.

Веднага след нея свърши и той. Тя усети как членът му се свива на леки контракции вътре в нея.

Нощта обгърна и двамата в тайнствената си тъмнина.

Миналото все още лежеше между тях. „Всичко стана прекалено бързо“, мислеше Сам. Тя бе допуснала да се случи много рано. Но го бе пожелала. Както преди. Обичаше всичко, което беше той — ръста му, осанката му, почернелите от слънцето рамене, косъмчетата по гърдите му, мириса, очите, гласа, начина, по който я докосваше…

Когато всичко свърши, усети пръстите му да галят бузите й. Желаеше го. Все още. Беше го обичала някога и все още го обичаше. Но това бе егоистично желание и той не й бе позволил да го притежава напълно. Миналото пак се обаждаше.

— Когато беше с Марни, пак ли ти беше трудно да ме забравиш напълно?… — попита Сам след кратък размисъл.

Веднага съжали, че е задала такъв глупав въпрос. Но тя бе просто жена. И го обичаше.

Роуан се изправи. Гол, с все още възбуден член. Приближи се до прозореца и открехна завесата. Оттук се виждаше заливът.

И къщата на Марни.

Не получи отговор. Придърпа чаршафите и седна, като обхвана коленете си с ръце.

— Спал си с Марни, нали? — повтори въпроса си.

Мъжът се обърна и я погледна продължително. На тъмно не можеше да прочете какво изразяват очите му. Нито пък той нейните.

Искаше пак да е с него. Искаше да не бе казала нищо. Искаше отговорът му да е „не“.

— Да — простичко отвърна той.

— Разбирам.

— Не, не разбираш. Въобще не разбираш.

— А какво толкова има за разбиране? — Опита се да не звучи грубо.

— Търсих те. Във всичко, което правех. Исках те такава, каквато си — с всичките ти добродетели и пороци. Но ти си права. Аз те изхвърлих от живота си. Не очаквах да си някъде по света и да ме чакаш. Животът продължаваше.

— Марни е красива жена — каза Сам, като сви рамене.

— Не. Марни беше…

— Е! Марни е! — поправи го Сам.

Той замълча за миг и тя разбра, че неосъзнато е говорил в минало време.

— Марни има рани по цялото си тяло. Белези, които не могат да се заличат, докато е жива.

Сам сви още повече колене.

— Знам, че е била ранявана. Подозирах, че…

— Била е изнасилвана от десетгодишна. Като всяко малко дете, и тя е търсела обич. А вместо това е получила предателство от най-долния тип. Познаваш баща й, нали?

Сам затвори очи.

— Тя ми е приятелка. Мога да си представя какво е преживяла.

— Тя те обича, знаеш го — каза той.

— Господи, спри! Спри да говориш за нея като че ли вече я няма…

— Но нея я няма.

Сам облиза устните си.

— Не мога да повярвам, не бих повярвала. Тя е някъде там, навън, и се нуждае от помощ.

„Не се бъркай“, бе казал онзи глас.

Защо? Можеха ли да открият Марни? Или беше вече мъртва и гласът искаше да я предупреди, че и с нея може да се случи същото?

Роуан се върна в леглото.

— Сам, не се бъркай.

„Не се бъркай“, бе казал и гласът.

Тя вдигна ръце.

— Какво мога да направя, дори и да искам?

— Полицията е по следите й. Вярваш или не, но те знаят какво правят.

Сам поклати глава и прегърна коленете си.

— Знаеш ли колко убийства се извършват в този град за един ден? Дузини. Хората постоянно изчезват. Не че не вярвам в компетентността на полицията. Знам, че повечето от ченгетата работят много здраво, но… — замисли се Сам. — Има толкова убийства за разследване, че за случай като на Марни, за който липсват доказателства…

— Има доказателства. Винаги се намират. Дай им възможност. Ако не на тях, то поне на мен. Няма да позволя на никой да забрави, че нея я няма. Докато не я намерят…

— Жива или мъртва, така ли? — горчиво го прекъсна Сам.

— Жива или мъртва.

Настъпи кратко мълчание.

— Мога ли да се върна при теб сега? — попита Роуан.

— Ами ако кажа „не“?

— Е, вероятно ще стана нахален.

— Не бих си и помислила да те спра.

— Приемам го като страстна покана.

Вдигна чаршафите и легна. Протегна ръце да я прегърне, но тя инстинктивно се дръпна.

— Сам! — измърмори той.

Жената се приближи към него и се сгуши в прегръдките му.

— Така е по-добре. — Погали косата й. — Бях започнал да си мисля къде можем да заминем заедно.

— Първо трябва да открием Марни.

— Ще открием Марни — уверено отвърна Роуан.

— Но тогава, разбира се…

— Тогава какво?

— Ами ако Марни поиска да се върнеш при нея?

Той я повдигна от гърдите си, сложи я да легне на възглавницата и я притисна в обятията си. Очите му блестяха.

— Искаш да ти разкажа как стана, така ли? С подробности? Добре. Когато купих къщата, нямах представа, че живееш тук. Отбих се у Марни. Пийнахме си и поговорихме. Разказа ми за детството си, аз й разказах за своите несполуки. Успокоявахме се взаимно. Големи хора сме, нали, и двамата свободни и наранени от живота.

Чувството, което Роуан вложи в разказа си, трогна Сам. Осъзна, че е навлязла в забранена територия, и се засрами.

— Недей! — каза му. — Не е моя работа. Съжалявам…

— Не се извинявай. Точно тогава разбрах, че и ти живееш тук. Че си моя съседка и че ще те видя пак. С Марни се скарахме, защото тя не остана доволна от мен; аз и не бях в състояние да я задоволя. Така че се съмнявам да проявява интерес към мен. Сега доволна ли си?

— Аз… не, разбира се, че не… не исках да бъда нахална…

— Глупости!

Сам се опита да се измъкне, то той не й позволи.

— Искаш ли да знаеш още нещо?

— Не, дявол да те вземе! Остави ме на мира, спри…

Роуан я целуна. Разтвори краката й и я притисна с тялото си. Езикът му проникна в устата й, ръцете му държаха китките й, за да не може да се движи. След малко вдигна глава и попита:

— Пак питам, искаш ли да знаеш още нещо?

— Наистина ли ти спадна? С Марни? Заради мен? — полюбопитства тя.

— Честен кръст — отвърна той тържествено.

— Но сега не си в такова положение.

— Знам. Заради теб е. Искаш ли да видиш каква власт притежаваш над мен?

Сам се усмихна още по-широко.

— Наистина ли имам власт?

— Да. Искаш ли да видиш?

 

 

Сам лежеше до него.

Тялото му я топлеше. Ръката му я обгръщаше нежно. Усещаше дъха му по шията си. Помисли си, че спи.

Беше… толкова прекрасно. На света нямаше по-хубаво чувство от това, да бъдеш толкова… толкова…

Не бе много сигурна какво точно чувства. Сексът сам по себе си беше страхотен. Чудесен. Марни можеше да потвърди това, но тя не знаеше, че има нещо повече от секс — да бъдеш обичан, защитен, обграден с внимание. Може би точно с това я бе привлякъл Роуан в началото. Той никога не изискваше да бъде обожаван. Обичаше музиката, обичаше да свири. Но това бе и любов към музиката изобщо. Окуражаваше Сам в желанието й да свири. Свиреше с нея. Казал й бе, че заедно могат да печелят добри пари. Опитни момичета, които умееха да свирят на барабан, се търсеха много. Тя му бе разказала за баща си, който я бе научил.

Толкова общи неща имаше между тях.

После се появиха заглавията във вестниците.

Дина Дилън бе обявена за издирване. Роуан бе в полицията и обясняваше, че са разделени от дълго време. Вкараха го в ареста.

Опита се да я защити, но се върна при жена си. И все пак Сам чувстваше, че той не я беше излъгал. Мислел е, че ще успее да спаси Дина. Но може ли лошият спомен да бъде заличен само с една любовна нощ?

Не.

Сексът бе приятен. Но на нея й трябваше нещо повече.

Марни не би имала такива изисквания. Може би те й бяха отнети още като дете.

Сам стисна ръката на Роуан. Затвори очи. В живота няма гаранция за нищо. Марни беше изчезнала. Страхуваше се за нея все повече и повече.

Навън чакаха толкова много опасности.

Но тази вечер Сам се почувства сигурна.