Пени Джордан
Лъжовни игри (1)

Първа глава

— Таша, мисля, че имам нужда от твоята помощ.

— Пак ли? — насмешливо попита Наташа Лейси и вдигна поглед към братовчедка си. — Сега пък какво има? Отново проблеми с роклята на шаферката? Ако искаш да чуеш откровеното ми мнение, скъпа, ти нищо не можеш да направиш за сестрата на твоя Ричард, която ще си остане една малка дунда. Горкото момиче! Добре си спомням какво значи да си четиринайсетгодишна дебеланка и да мразиш всяка жена, която е стройна и елегантна. Като прибавиш и факта, че тя буквално боготвори Ричард, никак не е чудно, задето не е във възторг от женитбата ти с него.

— Не, не става дума за Сара. Не е толкова просто… този път. Де да беше така!

Наташа се намръщи. По-малка с три години, Ема бе за нея по-скоро сестра, отколкото братовчедка. Живееха заедно в малко катедрално градче, родителите им бяха не само роднини, но и близки приятели, а момичетата се радваха, че има с кого да споделят младежките си тревоги и вълнения.

Може би защото бе по-голямата, Наташа винаги беше по-разумна. Чувствата и настроенията й бяха овладени, умерени и затова предсказуеми, докато тези на Ема се мятаха от едната крайност в другата.

В семейството мълчаливо се смяташе, че смъртта на бащата на Ема, когато тя беше едва петнайсетгодишна, е причина за внезапната необузданост, станала впоследствие присъща за характера й. Нейната буйност я тласкаше от една неприятност към друга, някои от които толкова сериозни, че пораждаха препирни и едва ли не отчуждение между двете братовчедки.

Отегчена и непокорна, Ема напусна училище на шестнайсет години и заживя както сметне за добре, а Наташа постъпи в университета, като спокойно и решително усвояваше нужните й знания.

Въпреки всичко, каквито и буйства да бе имало в живота на Ема, те бяха останали зад гърба й и сега тя беше влюбена в Ричард Темпълком.

Истина е, че семейство Темпълком едва ли се радваха на тази връзка толкова, колкото семейството на Ема.

Първо, Лейси не бяха и никога не са били участници в църковния живот на града и макар двете семейства да живееха в този град от няколко поколения насам, сякаш обитаваха съвършено различни светове. Родът Лейси бе представител на търговския свят още от времето на първия Джаспър Лейси, който започнал своя бизнес в покрайнините на града преди повече от седемдесет години и станал най-големият, след църквата, работодател в областта. Темпълком, от своя страна, се гордееха, че стоят над подобни материалистични неща като търговията. Връзките им с църквата датираха от още по-рано, отколкото тези на рода Лейси с града. Бащата на Ричард беше глава на управителното тяло на катедралата, той и съпругата му — водачи на местното духовно общество. Всеобщо бе мнението, че някой ден Ричард ще тръгне по бащините си стъпки.

Внезапно появило се опасение накара сърцето на Наташа да се свие. До сватбата оставаше по-малко от седмица. Да не би Ема…

— Ти не си… Не си се отказала, нали?

Ема поклати глава и преглътна с усилие.

— Не, не съм… Но Ричард може да промени решението си, ако Люк му каже какво съм направила.

— Люк ли? — Наташа внимателно скъса със зъби конеца и огледа току-що завършената бродерия.

Изглеждаше като ирония на съдбата, че след като посвети толкова години на журналистическото си образование и броди по света като млад репортер, на двайсет и пет годишна възраст неочаквано откри, че мястото, където наистина иска да живее, е именно този малък катедрален град, а това, с което желае да се занимава, в действителност са красивите старинни тъкани и бродерии.

Вече си бе създала име в тази област. Помогнаха й едно-две престижни списания, в които се споменаваше качеството на нейните стоки, а така също внезапно нарасналият интерес към старинното майсторство. Не на последно място спомогна и фактът, че успя да убеди баща си да увеличи асортимента от тъкани, произвеждани в тяхното предприятие, така че да допадат на по-широка клиентела.

— Люк ли? — повтори. — Струва ми се, че не…

— Той е братовчед на бащата на Ричард. Не го познаваш, но е типичен представител на фамилията Темпълком — поясни с плачевен глас Ема. — Ограничен, тесногръд и само чака някоя моя погрешна стъпка, за да развали годежа ни с Ричард.

Наташа беше свикнала с емоционалните подеми и спадове на братовчедка си, затова отвърна спокойно:

— Ема, Ричард е на двайсет и седем години и е лудо влюбен в теб. Не мога да си представя, че този Люк…

— Ти не разбираш! — прекъсна я Ема. — Люк ме видя да излизам от къщата на Джейк Пендрагън! — заяви драматично.

Сега Наташа започна да схваща, но не позволи Ема да забележи безпокойството й.

Джейк Пендрагън беше пристигнал в града преди малко повече от година. Беше колоритна фигура, както предполагаше самото му име. Ефектната му външност съчетаваше мургава кожа, буйни черни къдри и толкова сини очи, та Наташа подозираше, че носи контактни лещи.

Всеки, който познаваше Ема така добре, както самата Наташа, веднага би се досетил, че братовчедка й ще бъде привлечена от Джейк Пендрагън като пеперуда от свещ. И не е чудно, естествено, че познанството между двамата е прераснало, по всяка вероятност, в нещо далеч по-интимно.

По-голяма част от времето, през което Джейк Пендрагън живееше в Сътън Минстър, Наташа прекара в пътуване из Италия, Португалия и Испания в търсене на нови идеи за тъкани, които да предложи на баща си за производство. Резултат от това пътешествие бяха няколко прекрасни образци, толкова красиви, толкова изящни… Тя за миг забрави всичко друго и се отдаде на мечти.

— Таша, трябва да ми помогнеш! Това е недоразумение! Аз само отидох да кажа на Джейк, че всичко между нас е свършено и че обичам Ричард. Но той беше по средата на най-важната част от романа си. Помоли ме да остана и да напечатам някои от бележките му, после цяла нощ работихме върху тях. Нищо друго не е имало. Точно Люк ли трябваше да мине наблизо в мига, в който излизах от къщата на Джейк! На всичко отгоре бях облечена с роклята, която носех вечерта на годежа ни с Ричард. Харесвам тази рокля… А майката на Ричард не може да я търпи, естествено.

Наташа пропусна покрай ушите си тази несъществена подробност и попита строго:

— Не искаш да кажеш, че направо от годежното тържество си отишла при Джейк Пендрагън, след което си била видяна от братовчеда на Ричард да излизаш от къщата рано сутринта?

— Не е братовчед на Ричард, а на баща му, но всъщност… точно така беше.

— И никога не си споменавала за това на Ричард? Не си му обяснила… — намръщи се Наташа. — Но, Ема, щом този Люк не е казал на Ричард още навремето, какво, за бога, те кара да мислиш, че ще му каже сега?

— Чух го да разговаря с майката на Ричард. Наминах да видя Сара и вратата на дневната беше отворена. Двамата не подозираха, че съм там. Майката на Ричард разправяше колко би искала синът й да се ожени за по-подходящо момиче. — Ема направи кисела физиономия. — Е, аз и без това знаех, че тя не ме одобрява, но когато чух Люк да казва някак злокобно: „Е, нищо не се знае, още не са се оженили. Може би Ричард ще промени намерението си“, тогава внезапно разбрах… — Тя млъкна театрално, а Наташа сбърчи чело и попита търпеливо:

— Какво разбра?

— Че Люк изчаква последната минута, за да каже на Ричард и аз зная кога ще го направи — довечера, на предсватбеното тържество, което твоите родители дават в наша чест.

— О, сигурна съм, че грешиш! — опита се да я успокои Наташа. — Не познавам въпросния Люк, но смятам, че ако е искал да каже на Ричард, е щял да го направи още преди месеци, както всъщност е трябвало да сториш ти самата. Все още не е късно — добави по-меко, познавайки вироглавия нрав на братовчедка си. — Защо просто не обясниш на Ричард как стоят нещата? В крайна сметка, ако всичко е било така невинно, както казваш…

— Какво искаш да кажеш с това „ако“? — наежи се Ема. — Не ми ли вярваш?

— Вярвам ти — въздъхна Наташа, — но…

— Точно така! — хвана се за думата Ема. — Именно това „но“ ме спира да кажа на Ричард. Всички знаят, че с Джейк излизахме няколко пъти по времето, когато бях скъсала с Ричард.

Тя не обърна внимание на ироничния поглед на Наташа при така направеното описание на разигралата се пред очите на всички буйна любовна афера.

— Казах на Ричард, че ако не беше проявил нерешителност по отношение на любовта си към мен, нямаше и да погледна Джейк. — Тя отново не обърна внимание на погледа, който й хвърли Наташа, и добави отчаяно: — Зная, че той ще иска да ми повярва, но като се има предвид какво говорят за мен и това, че Люк ме видя да излизам от къщата на Джейк…

— Да, твърде е объркано — призна Наташа. — Знаеш ли, трябвало е веднага да обясниш на Ричард.

— Трябвало е, но не съм го направила! — каза начумерено Ема. — Затова сега ще му го каже Люк. Ричард ще развали годежа и животът ми ще бъде съсипан, освен ако… Таша, трябва да ми помогнеш! Моля те…

— Мисля, че е най-добре да си помогнеш сама, като се довериш на Ричард — прекъсна я строго Наташа. — Той не е дете, Ема, и съм сигурна, че какъвто и да е този Люк, той няма да е в състояние да възпре Ричард да те обича и да се ожени за теб.

— Ти не го познаваш! Той е типичен Темпълком, даже по-лош!

— По-лош? Защо?

— Ами, първо, защото е изцяло настроен срещу жените. А, не в този смисъл — побърза да уточни, като видя изражението на братовчедка си. — Според Ричард, около него жените са кръжали на рояци още от юношеските му години. Затова сега е по-праволинеен дори от госпожа Темпълком. Ричард казва, че по едно време семейството е било на път да се откаже от него, толкова е бил безпътен.

— Е, в такъв случай, трябва да ти съчувства — промърмори Наташа, като разглеждаше друг образец с бродерия и си представяше колко ще подхожда за украса в дневната на малкия й дом или може би, върху стария дъбов скрин от петнайсети век, който бе имала късмет да купи на местния търг.

— Не и той! — отвърна горчиво Ема. — Той е същински разкаял се блудник. Вече е посъветвал Ричард, че е по-добре да изчакаме някоя и друга година с женитбата и му е казал, че не е сигурен доколко аз съм подходящата за него жена, имайки предвид призванието му. От къде на къде съпругата на викария трябва да прилича на госпожа Темпълком? — рече с негодувание Ема.

— Действително, от къде на къде? — съгласи се Наташа. Знаеше, че ако остави братовчедка си да приказва достатъчно дълго, то това навярно би изтощило след време разпалената й бъбривост.

— Ще ми помогнеш, нали? — примоли се Ема и лицето й внезапно се изкриви от неподправено вълнение. — Не бих могла да понеса загубата на Ричард точно сега, Таша! — каза с треперещ глас. — Наистина не мога! Преди… преди да се сгодим, когато се скарахме и аз се забърках с Джейк… Тогава си мислех, че Ричард е просто поредния мъж, но се оказа, че не е така. Аз наистина го обичам! Зная, че и той ме обича, но…

— Но не смяташ, че ще ти повярва, ако му кажеш какво си правила при Джейк Пендрагън.

— Дори да иска, той все пак е ревнив и ако аз бях на негово място… Във всеки случай, зная как бих се чувствала, ако разбера, че са го видели да излиза от дома на бившата му любовница рано сутринта.

— Какво искаш от мен? Да отвлека Люк и да го крия, докато свърши сватбената церемония?

— Не ставай глупава! — ядоса се Ема, макар да имаше време, когато самата тя би предложила, повече от сигурно, именно подобно безумно решение на сегашния си проблем. — Това, което искам, е да се престориш, че си била ти, че Люк е видял теб да излизаш от къщата на Джейк. В края на краищата — престори се тя, че не забелязва изумения поглед на Наташа, — ние наистина си приличаме. И двете сме руси със сиви очи, почти еднакви на ръст…

— Ние сме братовчедки, а не близначки — прекъсна я сухо Наташа — и съвсем не си приличаме толкова. Първо, по-висока съм от теб, освен това…

— Таша, чуй, моля те! Люк не ме познава толкова добре. Само ме е зърнал.

— Видял те е в същата рокля, с която беше на годежа — напомни й твърдо Наташа. — Ема, скъпа, колкото и да искам да ти помогна…

— Не, не искаш! — прекъсна я горчиво Ема. — Искаш да си останеш добра и необезпокоявана в своя малък уютен свят. Обзалагам се, че и ти мислиш като Люк — че не заслужавам мъж като Ричард. Всички смятат, че ако той трябва да се ожени за някой от нашето семейство, то госпожа Темпълком би предпочела ти да станеш нейна снаха. В края на краищата, преди да отидеш в университета, двамата с Ричард се срещахте известно време.

— Ричард е приятен и мил човек. Радвам се, че вие двамата се обичате, а колкото до това, че приличам на въпросния Люк… — започна Наташа, решила да задуши в зародиш всякакви по-нататъшни емоционални излияния. — Всъщност с какво се занимава той?

— Художник е — отвърна ядно Ема. — Рисува пейзажи. Очевидно е известен.

— Люк Темпълком? Струва ми се, че не съм и чувала за него.

— Не си, той използва друго име — Люк Фриъс.

— Люк Фриъс? Самият Люк Фриъс?

— Таша, моля те, помогни ми! Щастието ми зависи от това!

— Какво искаш да направя? Довечера да нося плакат, на който да пише: „Аз бях тази, която видяхте да излиза от дома на Джейк, а не Ема“?

— Не е смешно! Искам само ако Люк спомене нещо, да отричам и да твърдя, че не съм била аз, а вероятно ти. В крайна сметка, какво значение има това за теб? — добави бързо, мярнала израза на братовчедка си. — Не си обвързана с никого в момента?

— Значи моята репутация няма значение, така ли? — попита бавно Наташа.

Ема изглеждаше ядосана.

— О, за бога, защо си толкова старомодна? Честно, Таша, ти си просто архаична! Сигурно си единствената двайсет и седем годишна девственица в света.

— И ти искаш на всеослушание да заявя, че съм се опитала да поправя това посредством една нощ, прекарана в обятията на Джейк Пендрагън — иронизира Наташа. Не показа, че пренебрежителната забележка на Ема я беше засегнала. — Стига, Ема. Дори и да си приличаме донякъде, Люк Фриъс е художник. Нима дори за миг ти минава през ум, че той ще повярва на тази комедия и ще го убедим, че е видял мен, а не теб?

— Важното е Ричард да повярва! — отвърна разгорещено Ема. — Но аз, разбира се, би трябвало да предположа, че ще ми откажеш помощта си. В крайна сметка, ти не искаш да загубиш репутацията си на Госпожица Света Вода Ненапита, нали? — добави злобно. — О, в никакъв случай! По-скоро би предпочела Ричард да развали годежа и да разбие сърцето ми!

— Престани с тази мелодрама! Не допускам, че Люк Фриъс ще спомене за случилото се на Ричард. Още по-малко именно сега. Но в случай, което е крайно невероятно, че го направи…

— О, Таша, благодаря ти! Ти ще ме спасиш! Благодаря ти!

Наташа се намръщи. Нямаше намерение да се нагърбва с подобно нещо, а само да посъветва своята лекомислена братовчедка да се довери на Ричард и да му разкаже истината.

Но Ема вече беше скочила на крака и кръжеше радостно из стаята. На вратата й изпрати въздушна целувка.

— Не можеш да си представиш какво означава това за мен! Знаех си, че ще ми помогнеш! Така ми олекна! Нека Люк да направи пъкленото си дело — сега нищо не може да ми стори. О, Таша, камък ми падна от сърцето!

— Ема, почакай — опита се да възрази Наташа, но беше късно.

Братовчедка й вече летеше по стълбите.

— Не мога! — викна в отговор. — Трябва да се оправят някои последни неща по роклята и вече закъснявам. Ще се видим довечера вкъщи!

— Таша, къде, за бога, беше? Знаеш, че всички трябва да дойдат в осем. Сега вече е седем и половина.

Наташа спря на прага на спалнята, която беше нейна навремето и която все още използваше, ако оставаше да спи у семейство Лейси.

Ема стоеше в средата на стаята, облечена в изящно атлазено бельо с дантели, което съблазнително откриваше заоблената й гръд и подчертаваше стройните й бедра.

— Ако смяташ така да се появиш на вечерята, мисля, че правиш грешка — обади се Наташа.

— Не се занасяй! — засмя се Ема. — Естествено, че нямам подобно намерение.

— Така ли? А кой на осемнайсетия си рожден ден носеше поличка, малко по-дълга от набедрена препаска?

— Това беше в знак на протест и освен това се случи много отдавна.

— Преди хиляда години — съгласи се иронично Наташа и добави: — Ако не искаш родителите на Ричард да те видят с този прелестен, но крайно неподходящ тоалет, предлагам ти да отидеш в стаята си и да се облечеш.

— След малко. Първо искам да говоря с теб, а освен това роклята ми е копринена и ще се измачка, ако седна. Слушай, мислех си… По-добре е да си направиш прическа като моята и ако може също да си сложиш ето това… — Тя вдигна от леглото нещо и го разгъна пред себе си.

— Това е годежната ти рокля — позна я Наташа.

— Точно така. Мисля си, че ако я облечеш довечера, това ще помогне да убедим Люк, че е видял тогава теб, а не мен.

— Но, Ема, той знае, че именно ти си я носила на годежа ви с Ричард! И освен това, няма да ми стане. Аз съм поне с петнайсет сантиметра по-висока от теб и по-едра в гръдния кош.

— Ще ти стане. Горнището ми беше много широко, а тази година се носи по-късо.

— Не толкова късо, пък и аз не нося подобни дрехи.

— Но ти ми обеща! — започна Ема и хубавите й сиви очи се напълниха със сълзи.

Наташа се ядоса и макар да знаеше, че сълзите са изпитан трик на Ема още от невръстна възраст, това не намали въздействието им. Цялата работа е там, помисли си мрачно, че винаги им е откликвала. Само че този път номерът няма да мине! Ще изглежда смешна с тази рокля.

Ема харесваше ярките цветове и съвременния модерен стил, но по някаква неясна причина реши за годежа си с Ричард да се спре на нещо по-изискано и подходящо за случая, което би допаднало на родителите му.

Без съмнение, този първоначален замисъл щеше да постигне целта си, ако Ема не беше купила рокля, която нямаше нищо общо с добродетелните й намерения, освен черния цвят. Наистина роклята беше с дълъг ръкав, но деколтето отпред и отзад бе направо до кръста. Вярно е, че не беше от блестящите, биещи на очи материи, които братовчедка й обикновено си избираше. Беше от жарсе, но не плътното жарсе, което носеха майката и лелите на Ричард, а толкова тънко и фино, че изглеждаше всъщност като коприна.

Върху младото гъвкаво тяло на Ема роклята не оставяше у никого и капка съмнение, че нейната притежателка не носи нищо, което бегло да наподобява прилично бельо — факт, който очевидно бе оценен по достойнство от по-свободомислещите гости от мъжки пол, присъстващи на празненството.

Това беше рокля, която Ема можеше да носи със самочувствие, но в никакъв случай не бе дреха, която Наташа би помислила да облече.

Тъкмо се канеше да й го каже, когато в спалнята влезе майка й. Също като Ема и тя обожаваше дрехите. Но те добре й се отплащат, отбеляза Наташа, оглеждайки с възхищение майка си.

Висока и все още доста стройна, тя беше облечена в бледосива коприна, чиято скромна кройка далеч не означаваше и скромна цена. На ушите й дискретно проблясваха диаманти, косата и гримът й бяха безупречни и въобще тя изглеждаше въплъщение на елегантна съпруга на богат и угаждащ й мъж.

— Ема, какво правиш тук? — възкликна тя намръщено. — Скъпа, трябва да си готова вече! Когато пристигнат, аз ще ги задържа във вестибюла и тогава искам ти да се появиш на…

Тя млъкна, защото видя, че Ема плаче.

— Какво се е случило?

— Заради Таша! Карам я да облече тази рокля, а тя не иска. Смята да бъде с това ужасно белезникаво нещо, което го има от години. Знаеш, че имахме намерение всички да бъдем облечени с бяло, черно и сиво, така че на масата да се откроява прекрасния сервиз от майсенски порцелан, а сега тя иска всичко да развали.

— Наистина, Таша — обади се неодобрително майка й, — с теб трудно се излиза наглава. Не можеш да бъдеш в това кошмарно бежово.

— Нито пък мога да облека това — процеди ядно Наташа.

Когато решеше, Ема се превръщаше в лукава изнудвачка. По-късно щеше да се разправя с нея!

— Не помниш ли, че това благонравно нещо Ема носеше на годежа си — същата рокля, която довеждаше до апоплектичен удар архидякона всеки път, щом тя се навеждаше — подхвърли Наташа.

— А, тази рокля ли…

— Таша преувеличава. Не беше толкова страшно. Искам да я облече само защото ще изглежда по-добре с нея. Сама си казвала, че никак не се старае за външния си вид. Ако разпусне косата си като моята, вместо да я намотава така на тила си и с тази рокля… Крайно време е хората да разберат колко е привлекателна всъщност. Знаеш ли, че веднъж чух госпожа Темпълком да казва на Сара, че няма защо да се безпокои как изглежда като шаферка, тъй като Таша със сигурност ще изглежда по-зле, и докато Сара е млада и все още може да се промени, Таша е изпята песен.

Наташа притвори очи и мислено наруга братовчедка си. Ако майка й имаше някакъв недостатък, то това бе почти маниакалната неприязън, която питаеше към госпожа Темпълком, съчетана с желанието да я засенчи при всяка удала се възможност — тайно и напълно женско желание, разбира се, но въпреки това…

— Така ли каза? — обади се заканително майка й, после се върна на въпроса. — Ема има право, скъпа. Тази рокля ще ти стои чудесно. Ти си висока и ще ти отива.

— Аха, а как ти се струва това? — Наташа хвана роклята за раменете така, че майка й да добие пълна представа за дълбокото деколте.

— Съвсем прилична е — намеси се бързо Ема. — Само изглежда така, сякаш…

— Сякаш ще се свлече всеки миг — довърши жлъчно Наташа. — Няма да облека тази рокля!

— О, скъпа, мисля, че ще ти се наложи! — заяви Ема виновно и същевременно победоносно. — Виждаш ли, когато дойдох, прегледах гардероба ти и…

Наташа мина бързо край нея, отвори гардероба и се вторачи в празното място, където би трябвало да стоят дрехите й. Държеше тук някои от нещата си — официално вечерно облекло, работни дрехи и още един-два тоалета. Е, този път Ема я беше вбесила повече от всякога.

— Няма да облека тази рокля, Ема — каза й ледено. — Дори ако трябва да остана тук, горе, цяла вечер!

— О, мила, не можеш да постъпиш така! Представи си какво ще каже майката на Ричард! Не, страхувам се, че трябва да направиш това, което казва Ема, и да я облечеш. Сигурна съм, че ще ти стои зашеметяващо.

— Да, точно така! — съгласи се припряно Ема. — Има време да оправим и косата ти.

— Благодаря ти, Ема, в състояние съм сама да се справя с косата си.

Бяха я хванали в капан, но когато Ема се обърна на вратата и със сладък гласец й напомни: „Не забравяй обещанието си… Ако Люк…“, това преля чашата и тя с удоволствие би убила братовчедка си.

За миг се изкуши да й каже, че е премислила, но се въздържа. Добре съзнаваше, че ако Люк Фриъс се опита да създаде неприятности между Ема и годеника й, тя ще трябва да го възпре.

Въпреки своята вятърничавост и лекомислие, Ема искрено обичаше Ричард и действително сдържаше буйния си характер, стараейки се да спазва нормите, присъщи на семейството му. Наташа смяташе, че колкото по-скоро Ричард и Ема се освободят от опеката на неговото семейство, толкова по-голям ще бъде шансът бракът им да бъде сполучлив. Щастливо обстоятелство наистина се оказа отдалечеността на първата енория на Ричард — чак в Нортамбърленд, където нямаше да ги грози критичността и намесата на майка му.

Наташа предполагаше, че след като й е дадена възможност, Ема ще стане добра, донякъде различаваща се от общоприетото виждане, съпруга на викарий. Тя обичаше и разбираше хората, което едва ли някой би могъл да твърди за госпожа Темпълком, очакваща всички да се придържат и живеят съобразно нейните невъзможно високи изисквания.

След двайсет минути, когато първите гости бяха започнали да пристигат, Наташа стоеше с отчаян вид пред огледалото в спалнята и се чудеше дали е с ума си.

Косата й бе измита и направена на същите модерни къдрави кичури, както я носеше Ема, макар и без малко вулгарния бретон, който братовчедка й харесваше.

Прическата наистина създаваше бегла прилика между тях двете, ако не се смяташе разликата в ръста, призна мислено Наташа. Да, косата е добре, но колкото до роклята…

Облечена изглеждаше дори по-зле, отколкото си беше представяла. Стигаше на шест-седем сантиметра над коляното, а дълбоко изрязаните деколтета отпред и на гърба стигаха едва ли не до кръста.

Отвътре на предницата обаче беше пришито бюстие, което позволяваше на заинтригувания наблюдател да си представя как най-лекото движение на тялото ще открие още повече от и така оголените гърди, но което все пак даваше гаранция, че подобно бедствие няма да се случи. Значи няма как да твърди повече, че е изключено да облече роклята от страх да не опозори роднините си, като се появи полугола пред цялата събрала се фамилия Темпълком — нещо, което майка й със своя безупречен вкус не би допуснала.

— О, готова си вече!

Наташа се обърна. Ема приличаше на спретната малка пуританка — в блуза от сива коприна с огромна бяла яка и маншети, камбанообразна пола, която я правеше да изглежда нежна и крехка.

— Донесох ти това — подаде й Ема черни копринени чорапи и атлазени обувки. — Знам, че нямаш.

— Не знам защо ти се връзвам на номерата, Ема — процеди през зъби Наташа. — Отдавна си го замислила, нали? Приличам на същинска блудница — подходящ контраст за малката ми благопристойна братовчедка.

— Не е вярно. Изглеждаш очарователно — отвърна й уверено и някак тъжно Ема.

Братовчедка й би предпочела да е с тази рокля, отколкото с превзетия пуритански тоалет на гърба си, помисли с насмешка Наташа. Тя самата би се чувствала много по-удобно именно с него.

— Майка ти ми го избра. Каза, че със сигурност ще направи добро впечатление.

— И още как! — съгласи се иронично Наташа. — Жалко обаче, че е объркала религиозните вярвания. Доколкото си спомням, никога не е съществувала особена любов между привържениците на висшата църква и Плимутското братство. — Видя, че братовчедка й не я разбра и въздъхна. — Е, добре, ще бъда с твоята рокля, Ема, но само… Само защото не ми остави друг избор и защото разбирам колко е важно за теб семейството на Ричард да те приеме, макар да подозирам, че госпожа Темпълком би те уважавала далеч повече, ако й се опънеш и не изневеряваш на себе си. Ричард те обича именно такава, каквато си. Ако е искал копие на майка си, той би избрал…

— Луиз Грей. Да, зная, но майка му не е наясно. Тя все още е убедена, че ще се случи чудо, Ричард ще прогледне и ще разбере, че обича Луиз, а не мен. И този противен Люк, който ще налее вода в нейната мелница… Ако ти присъстваше на годежа, щеше да видиш как ме гледа…

— Стига, Ема, не се прави на дете! Както си била облечена, всеки мъж…

— Не, нямам това предвид. Той ме гледаше така, сякаш… Сякаш му бяха пъхнали под носа да помирише нещо отвратително. Ужасен човек! Теб те нямаше, затова не знаеш.

Наташа не беше на годежа, защото пътуваше по работа. Преследваше един ревнив и подозрителен италиански фабрикант, от когото искаше да вземе разрешение баща й да произвежда за английския пазар някои от неговите модели.

— След минута трябва да слизам. Много съм ти признателна, Таша. Не зная какво щях да правя, ако не ми беше предложила помощта си.

— Аз да съм ти предложила? — възмути се Наташа, но Ема вече бе хлопнала вратата.