Стефан Цвайг
Мария Антоанета (47) (Портрет на един посредствен характер)

Бележки
Историческа справка

БОМАРШЕ, Пиер-Огюстен Карон (1732–1799) — френски драматург. От позициите на „третото съсловие“ остро и духовито критикува феодално-абсолютистична Франция. В 1773–1774 г. публикува „Мемоари“, четири памфлета, в които осмива френското правосъдие. Автор на популярните комедии „Севилският бръснар“ (1775) и „Сватбата на Фигаро“ (1784), отразили, както и цялото му творчество, народното недоволство в навечерието на Френската буржоазна революция.

ГУСТАВ III (1746–1792) — шведски крал (1771–1792).

ДАНТОН, Жорж-Жак (1759–1794) — деец на Френската революция, министър на правосъдието в правителството на жирондистите след свалянето на монархията, главен организатор на защитата на републиката и от април до юли 1793 г. водач на Комитета за обществена безопасност. След отстраняването му от Комитета заради умерената позиция, която застъпва, повежда политическа борба срещу якобинската диктатура. Осъден от Революционния трибунал и гилотиниран.

ЙОСИФ II (1741–1790) — син на Мария Терезия и Франц Йосиф, император от 1765 г., застъпник на „просветения абсолютизъм“.

ЛАФАЙЕТ, Мари Жозеф Пол (1757–1834) — френски политически деец, генерал, един от ръководителите на конституционните монархисти — представители на едрата буржоазия. След избухването на Френската буржоазна революция (14 юли 1789 г.) е назначен за предводител на Националната гвардия (1789–1791), а след свалянето на монархията избягва при австрийците.

ЛУИ XIV (1638–1715) — френски крал (1643–1715) от династията на Бурбоните, син на Луи XIII. След регентството на Ана Австрийска и кардинал Дж. Мазарини съсредоточава в ръцете си целия държавен апарат и отъждествява държавата със собствената си личност („Държавата — това съм аз“). При неговото управление абсолютизмът във Франция достига пълен разцвет.

ЛУИ XV (1710–1774) — френски крал (1715–1774) от династията на Бурбоните. След регентството на Филип Орлеански, Бурбонския дук и кардинал Фльори, при самостоятелното му управление силно влияние върху политическия живот на страната придобиват фаворитките му мадам Помпадур и мадам Дюбари. При неговото управление се изостря кризата във феодално-абсолютисткия строй, стимулирана и от нехайството към държавните интереси и безотговорното пилеене на народни средства („След мен и потоп“).

ЛУИ XVI (1754–1793) — френски крал (1774–1792) от династията на Бурбоните. При безличното му и слабо управление кризата в абсолютистката монархия достига своя връх и започва Френската буржоазна революция. С народното въстание на 10 август 1792 г. е свален от престола и Франция е обявена за република. За контрареволюционна дейност е осъден на смърт от Конвента и гилотиниран.

МАРАТ, Жан Пол (1743–1793) — деец на Френската буржоазна революция, един от водачите на якобинците, учен и публицист, от 1789 г. започва да издава знаменития „Приятел на народа“, с който оказва голямо влияние върху революционно-демократичното движение. Ненавиждан от контрареволюционните сили, е убит от свързаната с жирондистите Шарлот Корде.

МАРИЯ АНТОАНЕТА (1755–1793) — френска кралица, жена на Луи XVI (от 1770 г.), дъщеря на Мария Терезия. С безгрижното си поведение допринася за дискредитирането на кралската власт. По време на Френската буржоазна революция вдъхновява контрареволюционните заговори, предава френски военни планове на феодалната европейска коалиция. Арестувана след свалянето на монархията (10 август 1792 г.). Осъдена от Революционния трибунал на смърт и екзекутирана.

МАРИЯ ТЕРЕЗИЯ (1717–1780) — австрийска ерцхерцогиня, кралица на Унгария и Чехия (1765–1780), императрица (1765–1780) на Свещената римска империя. Централизира раздробената Хабсбургска монархия и осъществява редица реформи в интерес на господствуващата дворянска класа.

МИРАБО, Оноре Габриел дьо Рикети (1749–1791) — деец на Френската буржоазна революция, водач на партията на конституционалистите, изиграл значителна роля за превръщането на Генералните щати (1789) в Национално събрание.

НАПОЛЕОН I, Наполеон Бонапарт (1769–1821) — френски пълководец и държавен деец, император на Франция (1804–1814)

РОБЕСПИЕР, Максимилиан Мари Изидор (1758–1794) — деец на Френската буржоазна революция, известен като непреклонен, неподкупен революционер, оглавил якобинското движение. Като фактически ръководител на Комитета за обществена безопасност провежда революционната политика на якобинците за решаването на аграрния въпрос, приемането на демократичната конституция от 1793 г., води борба срещу контрареволюцията. Убит след заговора на едрата буржоазия на 9 термидор (27 юли 1794 г.).

СЕН ЖУСТ, Луи Аптан, (1767–1794) — деец на Френската буржоазна революция, един от ръководителите на якобинците, близък съратник на Робеспиер, член на Конвента и на Комитета за обществена безопасност. Създател на проект за организация на обществото, основано на принципите на буржоазната демокрация и равенството. След преврата на 9 термидор екзекутиран заедно с Робеспиер.

ФЕРЗЕН, Ханс Аксел (1755–1810) — шведски благородник, офицер, дипломат и политик. Командува френски полк във войната на независимост на Америка. По време на Френската буржоазна революция е посланик в Париж и прави опит да подкрепи кралското семейство — организира бягството му през 1791 г. Връща се в Швеция след продължително странствуване. Заема множество почетни длъжности при управлението на Густав IV. Обвинен е в убийството на принц Кристиан Август, осиновен от Карл III, и загива в деня на неговото погребение.

ФРИДРИХ II (1712–1786) — пруски крал (1740–1786) от династията на Хохенцолерите, пълководец.